Същият въпрос, който виси над демокрацията в САЩ, хвърля сянка и върху политиката по целия свят: ами ако Доналд Тръмп се завърне в Белия дом през 2025 г.?
Може и да се върне, а може и да не се. Но ако го направи, той ще се чувства освободен дори от малкото окови, които го ограничаваха в първия мандат, и ще се опита да събере всички клонове на федералното правителство под личния си контрол, за да тръгне след местните си врагове, пише редакторът на Bloomberg Андреас Клут.
Също толкова зловещо, Тръмп ще се върне и към своята външна политика на хаос, движена от инстинкти и комплекси, а не от интереси и принципи. Джон Болтън, бившият съветник по национална сигурност на Тръмп, описва резултата като „архипелаг от точки, несвързани от струни на логиката“.
По света има такива, които биха били зашеметени – популистите, силните на деня и автократите, типа, с който Тръмп се сприятелява, на които се възхищава и подражава. Един от тях е Виктор Орбан – премиер на Унгария и любимец на десницата „Да направим Америка велика отново“. Друг е Бенямин Нетаняху, израелският премиер, който насочи Тръмп да въоръжи институциите на демокрацията, за да получи лична власт – и да остане извън затвора.
Сред чуждестранните му фенове е и Владимир Путин – руският президент, който подкрепи Тръмп през 2016 г., разреши операции за руско влияние в негова полза през 2020 г. и би искал да сключи сделка с Тръмп през 2025 г. - за разделянето на Украйна и много други неща. Администрацията на американския президент Джо Байдън сега предполага, че затова Путин ще се опита да продължи с атаката срещу Украйна поне до изборите в САЩ.
По същата причина Украйна е ужасена от втори мандат на Тръмп. Припомнете си, че първият импийчмънт на Тръмп бе фокусиран върху задържането на помощ за Киев, за да го притисне да преследва семейството на Байдън. В съзнанието на Тръмп войната на Путин не е нищо повече от териториален спор, в който залогът за САЩ и съюзниците не е голям. Докато Байдън държи обединен Запада в подкрепата си за Киев, Тръмп вероятно ще остави украинците на произвола на съдбата или ще ги принуди да проведат преговори срещу волята им.
Тази перспектива плаши и партньорите на САЩ. През първия си мандат Тръмп ясно показа колко ниско е мнението му за алиансите, дори НАТО, който възпира Кремъл от 1949 г. насам. Той хвърли съмнение върху решимостта на САЩ да спазят Член 5 на НАТО, който твърди, че нападение срещу една държава от алианса е нападение срещу всички, и заплаши да оттегли страната от съюза като цяло. Във втория си мандат може да направи точно това.
Дали това ще се случи, или не, самата възможност изнервя членовете на НАТО като Естония, Латвия и Литва – страни от бившия СССР, които ще се чувстват най-застрашени от Русия, ако тя успее в Украйна – и съюзници извън САЩ като Южна Корея и Япония. На среща с Байдън в Кемп Дейвид миналата седмица те направиха първата стъпки към по-малък алианс на НАТО в Източна Азия с цел възпиране на Китай. С Тръмп в Белия дом те може да заключат, че на думата на САЩ не може да се вярва. Същата тази мисъл може да изкуши Китай да нападне Тайван или да завземе по-голяма част от Южнокитайско море.
На по-общо ниво Тръмп би погребал каквото е останало от идеята, че Америка – западаща суперсила, която въпреки това е най-близкото нещо в света до хегемон – трябва да управлява на международно ниво, за да запази реда. Вместо с принципи Тръмп ще прави политика с брутален груб и опортюнистичен трансакционализъм – търговска сделка тук и търговска война там, снимка с диктатор тук и пренебрежение към съюзник там. Отново този архипелаг от точки.
Какво могат да направят съюзниците на САЩ, за да се подготвят? Логичното заключение за блокове като Европейския съюз е най-накрая да съберат военната си мощ под формата на „европейска армия“, която да може да възпира агресията дори без мощта на САЩ. Френският президент Еманюел Макрон, който обича да говори за „автономията“ на Европа, трябва да подкрепи този път, дори ако това означава, да предостави ядрения арсенал на страната в услуга на целия ЕС.
На практика обаче няма да го направи. Нито пък ЕС ще компенсира оттеглянето на Америка, превръщайки се в Съединени европейски щати. По-вероятният резултат от тръмписткия изолационизъм е, че европейските регионални сили отново ще се раздалечат една от друга. Поляците, ако все още имат популисткото си правителство, може да флиртуват с Тръмп за специални сделки. Германците може да се върнат към историческия тип и да проведат преговори с Кремъл за ръководителите на източните си съседи. Французите ще се опитат да останат настрана със своята надменност.
Подобна разпокъсаност и безредие биха се проявили и в други региони. По своята същност международната политика е анархична и изисква или хегемон, или баланс на силите, за да поддържа реда. Без първото – който прие формата на Pax Americana след Втората световна война – светът вероятно ще се върне към търсене на второто. Тази пътека обикновено води към серия от войни, особено докато Китай се бори със САЩ за надмощие в зараждащата се световна система.
Съюзниците на САЩ са добре запознати с тези сценарии. Затова авторът пита Михаел Линк, координатор на трансатлантическите отношения в германското външно министерство, как се подготвят. Германия и европейските ѝ партньори трябва да използват времето до изборите, за да сключат възможно най-много споразумения с администрацията на Байдън, казва той по имейл. В същото време европейците трябва да изградят „добри, стабилни отношения“ с републиканците в Конгреса и на други места. Ако тогава Тръмп се опита да напусне НАТО или да затвори американските бази в Германия, съюзниците на САЩ могат „да мобилизират тези договори... за да заобиколят Тръмп“.
Извинете, но това ли е всичко? Да, това е. Нито Европа, нито Източна Азия, нито който и да е друг регион в света не знае как да се справи с предизвикателството Тръмп 2.0 и свързаната с него загуба на американското лидерство. Най-доброто, което могат да направят, е да говорят с други републиканци и да се надяват, че по-добрите ангели сред тях ще спасят света от бедствие.
Надеждата е, че тези по-добри ангели наистина съществуват в някогашната партия на Линкълн. Дебатът в сряда между претендентите на Тръмп за номинация на републиканците, който той реши да пропусне, може да предложи известни подсказки. Един проблясък на оптимизъм се появи миналия месец от Сената, когато той при двупартиен закон, който не би позволил на който и да е президент да се оттегли от НАТО без две трети мнозинство в Сената или чрез акт на Конгреса. Приемането на закона от републиканците в Камарата на представителите обаче ще е по-трудно.
Изборите в САЩ почти никога не зависят от външната политика. Американските избиратели обаче, най-вече републиканците, трябва да са наясно, че залогът през 2024 г. е бъдещето не само на една страна, но и на света. Неразпространението на ядрени оръжия, борбата с климатичните промени и други форми на международно сътрудничество, както и борбите на автокрацията с демокрацията и на безредието с реда – всичко това на практика ще бъде включено в изборите.
Дали Тръмп ще се върне обратно в Белия дом? Враговете на САЩ се надяват на това. Приятелите им се молят да не го направи.