Ситуацията в Черно море напомня за „танкерната война“ между Иран и Ирак

След нахлуването на Русия в Украйна миналия февруари Москва успя да ограничи значително морската търговия на Киев. Кремъл се опита да предложи облекчаване на блокадата на украинските пристанища като разменна монета със Запада в замяна на частично премахване на санкциите. Неспособна да постигне нещо осезаемо, през юли Русия се оттегли от зърнената сделка, договорена с международно посредничество година по-рано, и започна да бомбардира пристанищата на Украйна, опитвайки се да унищожи изцяло капацитета на страната за износ на зърно, пише за Financial Times Сергей Вакуленко от берлинския Карнеги център за международен мир в Евразия.

Няколко дни по-късно Украйна използва морски дронове, за да атакува два руски кораба в Черно море, обявявайки черноморските пристанища на Русия за „зона с военен риск“. Целта е да се намали износът на Русия - преди всичко на петрол - като се принудят застрахователните компании и собствениците на кораби да спрат съдовете да оперират по тези маршрути.

Междувременно Украйна се опитва да сложи край на блокадата, като покани в пристанищата си кораби, плаващи под флага на държави, които според нея Русия няма да посмее да атакува. Един кораб, частично притежаван от Германия, успя да напусне Одеса тази седмица на път за Истанбул.

Украйна вероятно се надява, че нападение срещу кораб под флаг на членка на НАТО ще бъде разглеждано като акт на агресия, задействайки член 5 на НАТО, който гласи, че нападение срещу една държава е нападение срещу всички. Директен конфликт между НАТО и Русия не е това, което Москва иска, докато Украйна би се радвала да види пряко участие на НАТО.

Всичко това много напомня на „танкерната война“, продължила от 1984 г. до 1988 г. по време на конфликта между Иран и Ирак, когато и двете страни се опитваха да спрат търговията на другата с петрол, като атакуваха танкери, насочващи се към пристанищата на врага – включително кораби, плаващи под флага на няколко страни от НАТО като Великобритания и САЩ. Няколко десетки търговски кораба бяха повредени, дори фрегата на американския флот.

По това време, въпреки рисковете от навлизане в Персийския залив, нямаше недостиг на кораби, желаещи да стигнат до там за петрол. Застрахователните компании продължиха да предоставят покритие, макар и при повишена цена. Нито една от страните от НАТО, чиито плавателни съдове бяха атакувани, не се опита да активира член 5.

В настоящия конфликт атакуването на танкери в Черно море крие риск от нефтени разливи и значителни екологични щети за всички крайбрежни държави, включително Украйна. Това може да накара Киев да спре.

Има обаче и друг начин за спиране на износа от руските черноморски пристанища: атакуване на петролни терминали, преди всичко двата в морското пристанище Новоросийск. Първият, Шесхарис, се намира в самото пристанище на Новоросийск, което би направило атаката от морето относително трудна.

Вторият терминал, Южна Озереевка, работи от места за акостиране на танкери на няколко километри в морето. Те са уязвими за атака и по-трудни за ремонт. Но те се използват за износ на петрол, произведен в Казахстан: атаката им би нанесла щети главно на западните петролни компании, работещи в Казахстан.

В случай на спиране на износа от Новоросийск, Русия ще има нужда от нови маршрути за петрола си. Това би било по-лесно за суровия петрол, чиито обеми на износ спадат още преди Русия да започне да ограничава производството като част от скорошното споразумение с ОПЕК+.

Руското петролно пристанище Уст-Луга на Балтийско море има капацитета да поеме обемите на Новоросийск, въпреки че би удължило маршрута на руския петрол, насочен към Индия и Китай, и би направило доставките до Турция много по-малко изгодни.

Пренасочването на износа на руски петролни продукти би било по-болезнено. Откакто ембаргото на ЕС влезе в сила този февруари, техните основни пазари са страните от Средиземно море и Африка. Това би създало проблеми и за България и Румъния, за които руският петрол беше определен за толкова важен, че бяха освободени от ембаргото.

Ако Украйна успее да принуди Русия да пренасочи износа си през Балтийско море, това ще означава загуби не само за Москва, но и за нейните клиенти – включително големите развиващи се страни и някои от съюзниците на Украйна.