Руската рулетка на западните компании

Западните компании, които решиха да останат в Русия въпреки войната срещу Украйна, осъзнават реалността – руският президент Владимир Путин и неговите приближени нямат какво да губят и могат да изземват активите им.

През последните седмици върхушката в Кремъл заграби активите на френския производител на кисело мляко Danone и на датската пивоварна Carlsberg, като ги прехвърли уж временно на Федералната агенция за управление на държавната собственост.

Точно от тази съдба сега се опасяват западните компании, които закъсняха да изтеглят капиталите си след началото на войната, пише Politico.

„Чуждестранните инвеститори са като заложници на Путин“, казва Андрий Оноприенко, който оглавява проекта Leave Russia на Киевското училище по икономика. „За правата на инвеститорите това е най-големият кошмар – и те не могат да направят нищо“, допълва Оноприенко.

Евентуалните победители може да са китайските компании, чието местно правителство все още има значителни лостове за влияние върху Путин и които могат да запълнят вакуума, оставен от оттеглянето на Запада от руския пазар.

Западните компании, които решиха да изчакат и да останат в Русия, сега са изправени пред труден избор: да си сътрудничат с режима или да се опитат да напуснат и да рискуват да загубят всичко. Danone и Carlsberg се опитваха да напуснат руския пазар, когато активите им бяха конфискувани, като Carlsberg дори подписа сделка за продажбата на руския си бизнес Baltika в края на юни и беше на крачка от финализирането ѝ.

Като ехо от постсъветското разпределение на държавни активи на олигарси контролът върху компаниите беше предаден на хора, близки до Путин. Baltika на Carlsberg сега се оглавява от Таймураз Болоев, близък приятел на Путин, според руската медия „Известия“. Danone е в ръцете на Якуб Закриев, 32-годишния племенник на Рамзан Кадиров, лидер на полуавтономна Чечения.

Danone заяви, че "разследва" придобиването и "се подготвя да предприеме всички необходими мерки, за да защити правата си". Carlsberg определи изземването на руските активи на компанията като „неочакван ход“ и каза, че „ще оцени правните и оперативните последици“, както и че ще предприеме действия.

Путин оправдава решението си за активите на двете компании с това, че ръководството им се е опитало да окаже натиск върху руските граждани. "Като цяло ние сме доста приятелски настроени към онези наши партньори, които не искат да напуснат Русия", коментира той, цитиран от руската агенция „Интерфакс“.

Преди конфискацията на активите на Carlsberg и Danone Русия „временно“ пое руския бизнес на европейските енергийни гиганти Uniper и Fortum.

Андрий Оноприенко посочва, че всеки може да е следващ. "Всяка компания от Г-7 например или Г-20 - с някои изключения - може да бъде следващата цел“, казва той.

Ритис Амбразевичус, който оглавява Baltic Institute of Corporate Governance и председателства European Confederation of Directors Association, смята, че европейските компании е трябвало да предвидят това.

„И в този момент има фирми и управителни съвети, които се надяват на нещо по-добро“, допълва Амбразевичус, според когото това е „пожелателно мислене“.

Компаниите, които все още са в Русия, казват, че не е лесно да напуснат. Френският строителен гигант Saint-Gobain например иска да запази контрола върху технологията си. "Местните дейности вече работят на минимум (с ограничен обхват) и на самостоятелна основа. Ние не затваряме и не продаваме, защото не искаме да даваме технологията“, коментира говорителят на дружеството Патрисия Мари.

Компанията за храни Unilever коментира, че „излизането не е лесно“, така че засега остава в страната. „Ясно е, че ако изоставим бизнеса и марките си в страната, те ще бъдат присвоени и след това управлявани от руската държава“, коментира компанията.

Тези аргументи не убеждават активисти, които искат западните компании да се махнат от Русия.

„Най-новата мода е да се каже: „О, много е трудно да си тръгнеш.“ Е, разбира се, че е трудно да си тръгнеш, защото колкото по-дълго чакаш, толкова по-агресивен става Путин, толкова по-малко купувачи има и цените, които можеш получиш, намаляват. Това е самоизпълняващо се пророчество“, коментира Марк Диксън, който ръководи Moral Rating Agency, неправителствена организация, която се застъпва за излизането на западни компании от Русия, за да се ограничат възможностите на Кремъл да продължи войната.

Илюстрация на упражнението по вземане на заложници е специалната работна група за западни или бивши западни компании, която е под шапката на руското Министерство на икономиката и която се занимава с бизнеси, които искат да напуснат страната.

От миналата пролет насам тази работна група в рамките на руския консултативен съвет за чуждестранни инвестиции преглежда заявления за излизане от пазара, посочва Оноприенко. Групата заседава три пъти месечно, като на сесия се преглеждат само няколко заявления.

Иронията е, че този съвет първоначално е създаден през 1994 г. именно за да „подобри инвестиционната привлекателност на руската икономика“.

От Politico са се свързали с 11 западни компании, които са членове на тази работна група от времето, когато тя служеше за подобряване на инвестиционния климат. Повечето от тях не са предоставили дори протоколен коментар, а някои са посочили, че не участват активно в тази група. Говорител на Novartis пояснява, че цялата платформа е била поставена в „спящ режим“ от началото на конфликта, както и че компанията е в списъците и е участвала в събирането на позиции от индустрията, за да се взаимодейства с регулаторите.

Докато бизнес климатът продължава да се влошава, много директори на компании сега съжаляват, че не са напуснали руския пазар в началото на войната. „Познавам доста директори, които все още работят в бордове на фирми, които още присъстват в Русия – те казват, че им се иска да са напуснали по-рано“, казва Амбразевичус от Baltic Institute.

Диксън от Moral Rating Agency приветства този по-мрачен обрат с надеждата, че това допълнително ще откъсне Русия от западните икономики. „Фактът, че те биват отчуждени чрез зъл диктатор, е верен. Това не означава обаче, че в дългосрочен план това не е нещо добро: бихме искали светът да бъде разделен на демократичен пазар и недемократичен пазар“, допълва той.

Такова разделение, разбира се, би сближило Русия и Китай. Има някои индикации, че това вече се случва: китайските банки бързо навлизат на руския пазар, според данни, събрани от Киевското училище по икономика. Те биха могли да имат още повече възможности, ако австрийската Raiffeisenbank и италианската UniCredit - и двете все още големи играчи на руския пазар, решат да се откажат и да избягат.