Ангажиментът за борба с климатичните промени в Азия засега е само празно обещание

Много развиващи се азиатски икономики се нуждаят от милиарди долари финансиране, за да постигнат целите за климата и икономическия растеж. Развитите страни многократно са се ангажирали да подкрепят зеления преход, но тези усилия не отговарят на очакванията, пише Asia Times.

Развитите икономики се ангажираха да мобилизират 100 млрд. долара годишно до 2020 г. в подкрепа на битката с климатичните промени в развиващите се страни, но този план така и не се реализира напълно.

Индонезия, например, се нуждае от около 281 млрд. долара финансиране от 2018 г. до 2030 г. — или около  22 млрд. долара  годишно — за постигане на своите цели за намаляване на емисиите на парникови газове с 43% с международна подкрепа.

Няколко азиатски икономики, включително Индонезия и Виетнам, преговарят за Партньорство за справедлив енергиен преход (JETP).

JETP Indonesia включва обещания за 10 млрд. долара в публичния сектор от членове на International Partners Group и други участници като Европейския съюз (ЕС), САЩ, Япония, Канада, Дания, Франция, Германия, Италия, Норвегия и Великобритания. То също така включва ангажимент за мобилизиране на допълнителни 10 млрд. долара под формата на частно финансиране.

Но разчитането единствено на такива обещания крие рискове за националните климатични стратегии поради несигурността и сигналите за отстъпление от развитите страни. Индонезия и други развиващи се азиатски икономики трябва да признаят предизвикателствата, свързани с ускоряването на изпълнението на ангажиментите за финансиране на климатичните програми.

Публичното и частното финансиране в тази връзка се случва трудно, особено когато трябва да се предостави в международен план. В случая често липсват конкретни суверенни ангажименти и се разчита на анализ на риска и печалбата за инвестиции от частния сектор. Това контрастира с подхода на Китай за комбиниране на публични и „търговски“ финанси чрез държавни банки и предприятия.

Дори с международната подкрепа чрез JETP, финансирането на широкомащабни проекти за зелена енергия се сблъсква с предизвикателства поради увеличените валутни рискове. Това ограничава капацитета на местните финансови институции да предоставят дългосрочни заеми.

Държавните гаранции, които са от съществено значение за намаляване на риска при по-големите проекти, са по-трудни за получаване поради рисковете, свързани с държавния дълг. Доминирането на  държавните предприятия  на енергийните пазари на повечето азиатски развиващи се страни също ограничава участието на частни инвеститори в енергийните и мрежови проекти.

И накрая, подкрепата за вътрешно финансиране на енергийния преход претърпя неуспехи поради опасения за енергийната сигурност на фона на нарастващите цени на енергията. Това доведе до увеличено производство на въглища в Индонезия и отмяна на ангажиментите за избягване на нови сделки за доставка на твърди изкопаеми горива в страни като Пакистан.

Развиващите се азиатски икономики могат да обмислят стратегии за справяне с тези предизвикателства, като засилване на ангажиментите, смекчаване на инвестиционните рискове, подобряване на пазарните механизми и сътрудничество с регионални партньори.

За да ускорят прехода към зелена енергия, развиващите се икономики в региона могат да акцентират върху политическите и регулаторни ангажименти. Застъпващите се за екологичните цели инвеститори не могат надеждно да осигурят финансиране за прехода отвъд въглищата, докато политическата подкрепа за този енергиен ресурс не е намалена.

Това беше подчертано в проекта от юни 2023 г.  на ръководството на Глазгоуския финансов алианс за нулеви емисии (GFANZ) за управлявано постепенно спиране на въглищата в Азиатско-Тихоокеанския регион. В ръководството се посочва, че в основата за привличане на зелено финансиране и финансиране за преход отвъд въглищата стои идеята да се гарантира „достоверността на съответния енергиен преход,  ангажиментите и плановете за прекратяване употребата на въглища“.

Съществуващите партньорства във връзка с изменението на климата с многостранни организации или двустранни съюзи — като  партньорството на Индонезия с Норвегия  — могат да помогнат за укрепване на местните институции, както и за изграждане на капацитет.

Друга стратегия за развиващите се икономики е да се засили сътрудничеството между местните финансови партньори и основните страни донори за смекчаване на инвестиционните рискове. Това може да се постигне чрез подкрепа за хеджиране на валутните рискове и чрез гаранционни инструменти за привличане на частни инвеститори.

Разработването на иновативни механизми за финансиране може да вземе предвид таксономията на устойчивото финансиране на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) с т.нар. светофарна система, която подкрепя премахването на въглищата и новата рамка за устойчиво финансиране на Индонезия. Това би помогнало за надграждане на предишния опит на централната банка на страната в емитирането на зелени облигации.

Пазарните механизми също трябва да бъдат подобрени, за да се привлекат частни инвеститори по веригата на доставки за зелена енергия. Предоставянето на данъчни стимули за проекти за зелена енергия, ускоряването на преговорите за споразумения за закупуване на зелена енергия и осигуряването на приоритетни плащания за предоставяне на зелена електроенергия могат да привлекат тези частни инвестиции.

Насърчаването на инвестициите за зелен преход по отношение на държавните предприятия чрез международни партньорства също би могло да привлече  инструменти за зелено финансиране.

Развиващите се икономики също трябва да търсят сътрудничество с регионални партньори като Китай и Южна Корея за допълнително финансиране на проекти за възобновяема енергия. Увеличаващите се инвестиции на Китай в чуждестранни  зелени енергийни и хидроенергийни проекти  — както и усилията на Пекин да „озелени“ инициативата „Един пояс, един път“  – го правят важен регионален партньор.

Южна Корея е друг обещаващ регионален партньор  при сътрудничеството в областта на климата с ангажимента си да подкрепя Зеления фонд за климата в предоставянето на общо 30,3 млрд. долара за стратегически важни проекти в партньорските страни.

Успешното ускоряване на екологизирането на енергийната система в развиващите се азиатски икономики изисква значителна готовност и поемане на риск за справяне с финансовите и политическите ограничения.