fallback

Година на изборите, или защо в ЕС няма „демократичен дефицит“

Това клише остава странно незасегнато от многото промени в начина, по който съюзът действително се управлява

07:43 | 16.08.23 г. 10
Автор - снимка
Създател

Много животни спят зимен сън. Политиците в Европа спят летен: през август активността в Брюксел и много столици в Европейския съюз (ЕС) спада до ниво, което едва поддържа политическия живот. Но както и в животинското царство, целта е да съберат сили за това, което ще бъде изтощителна политическа година, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

Това е последната лятна ваканция преди изборите за Европейски парламент следващия юни. Това оставя малко време преди недовършената политическа дейност да бъде превзета от предизборната кампания. Паневропейските политически групировки и техните членове в лицето на националните партии вече са заети с позиционирането за извличане на максимално предимство.

Относителното представяне на партийните групи на европейските избори ще повлияе на състава на следващата Европейска комисия и на силата на различните страни в политическите битки, които ще се водят през следващия петгодишен цикъл. Започваме да виждаме възможните последствия.

Например, дясноцентристите тестват водите за сближаване с нативистката/националистическата десница, която в процеса се представя като разумна спирачка на зеления индустриален преход, който много от нейните предполагаеми гласоподаватели смятат, че върви твърде бързо или струва твърде скъпо. Междувременно ръстът в гласовете, постигнати от Зелените на предишните европейски избори, изглежда ще бъде загубен.

След това предстоят национални избори. Словаците избират своя нов парламент през септември, поляците - през октомври, а нидерландците - през ноември. Националните избори са може би дори по-важни от Европейския парламент за определяне на политиката на ЕС. Те определят състава на Европейския съвет, където националните правителства постигат трудни компромиси относно общата политика.

Така че, когато политическият облик на националните правителства се промени, ориентацията на „супертанкера“ на ЕС, който определя политиките, също може да се промени. През изминалата година Швеция и Финландия замениха лявоцентристки с дясноцентристки коалиции. Изборите в Испания през юли бяха нееднозначни, но подобна промяна - или нови избори - не може да бъдат изключени.

Отделните държави също така могат да имат огромно значение за определени области на политиката. Изборите в Полша ще бъдат сблъсък относно отношенията на страната с Европа, върховенството на закона и либерализма. Словакия пък е едно от най-слабите звена на блока в единната му позиция срещу Русия.

Нидерландия обикновено има по-голяма политическа тежест, отколкото заслужава, но влиянието ѝ след оттеглянето на Марк Рюте, един от най-дълго управлявалите национални лидери в Европа, може само да се гадае.

Вземете реформата на правилата на ЕС, управляващи публичните финанси: компромисен подход от Нидерландия и Испания миналата година установи вероятно трудната зона за преговори. Но докато преговорите приключат, двойките премиери и финансови министри, които изработиха подхода, може да ги няма.

Няма нужда да се споменава, че всички тези избори имат значение за това накъде се е запътила Европа. Процесът е хаотичен, разбира се, поради безбройните начини, по които предпочитанията на избирателите в застъпващи се изборни цикли влияят върху резултатите от политиката. Много хора разглеждат тази сложна мрежа от многослойни изборни състезания и стигат до заключението, че ЕС страда от твърде малко демокрация.

Оплакването за „дефицит на демокрация“ е старо, но остава странно незасегнато от многото промени в начина, по който ЕС действително се управлява. То оцеля след преминаването към преки избори за Европейски парламент, доказаната способност на този орган да отхвърля кандидати за еврокомисари или да острани цяла комисия, по-честото гласуване с мнозинство в съвета и въвеждането на граждански инициативи на ниво ЕС. Сякаш тези, които хленчат за демократичния дефицит, не се интересуват много от това как наистина работи ЕС.

Това не означава, че нещата не могат да бъдат по-добре. Ниската избирателна активност на европейските избори е сигнал, че в някои държави избирателите се чувстват отчуждени от демократичния процес. Но избирателната активност се покачва, докато демокрацията в ЕС работи и чрез съвета, подкрепена от значителни нива на участие в националните гласувания.

По-дълбоко възражение е, че не може да има достатъчна демокрация, докато няма „демос“, т.е. самоопределящи се европейци. Но този аргумент би означавал, че никога не може да има съгласувано международно решение, което да е демократично. Обърнете въпроса и се запитайте как би могло да изглежда в реалния свят демократичното вземане на решения в много страни. Всеки отговор би бил разпознаваемо свързан с устройството на ЕС.

Така че починете си този август и се пригответе да се насладите на великолепната бъркотия на действително съществуващата трансгранична демокрация, завършва Сандбу.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:43 | 16.08.23 г.
fallback
Още от Политика виж още