Никой от двамата няма алтернативна кариера в четенето на аудиокниги, която да го очаква след пенсиониране. Рон Десантис говори с нещо като монотонно натякване. Риши Сунак може да звучи гъгнещо. Ако споделяте убеждението ми, че хората се определят колкото от от външния вид, толкова и от гласа, е цяло чудо, че тези двамата са стигнали до постовете съответно на губернатор на Флорида и премиер на Великобритания, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш. На първо слушане американците от определено поколение биха нарекли единия скучен, докато по-възрастните британци биха сметнали другия за зубрач.
И биха били прави. Това са мъже с усърдие в полагането на изпити и трупането на дипломи. Всеки от тях е семеен тип и е преминал през вида установени институции, срещу които съвременните консерватори трябва да се самоопределят. Десантис е продукт на „Бръшляновата лига“ (елитните университети в САЩ – бел. прев.) и американския флот. Станфорд и Goldman Sachs ни дадоха Сунак, за когото също се казваше, че е послушното дете на хазната на Нейно Величество (беше финансов министър – бел. прев.)
Паралелите продължават. Сунак помогна за свалянето на Борис Джонсън от поста премиер на Обединеното кралство. Десантис предизвиква Доналд Тръмп за номинацията на републиканците на следващите президентски избори в САЩ и става все по-категоричен относно неуспеха на конкурента си да спечели последните. („Разбира се, че загуби.“) Заклетите фенове на падналите лидери се възмущават, че тези двамата са били доносници в училище.
Сунак е „по-слънчев“ герой от Десантис, който може да освети сцена, като слезе от нея. Той е и по-надеждният приятел на Украйна. Като изключим това, тяхното сходство е поразително. Вътре и в двамата политици е това, което фройдистите биха разпознали като един и същ „конфликт“. След като са прекарали живота си в трупане на добър бекграунд за влизане във върхушката, сега те принадлежат към движения, които се смятат за почти революционни. Външната неловкост на всеки от тях е поне отчасти резултат от това, че трябва да прехвърчат между ментални светове. Тръмп и Джонсън наистина са нихилисти. Другите двама са просто много, много консервативни. Преструвайки се че не са, всеки от тях изглежда като отдаден играч, който играе ролята на момче (или атлет).
Дясната електорална база надушва това от километър и негодува. Но те може да нямат избор. И така стигаме до съвършения паралел между Сунак и Десантис. И двамата все още имат шанс да преминат своите изборни тестове през 2024 г. Сунак е подценяван относно запазването на премиерския пост (макар и все още да е по-вероятно да го загуби). Това се основава на: ограничената стойност на социологическите проучвания толкова много преди изборите, сходството на личния му рейтинг с този на лидера на лейбъристите Киър Стармър, и на историческата рядкост Великобритания да завива решително наляво, когато не е в добро настроение за това, независимо дали на фона на следвоенна демобилизация (1945 г.), културно обновление (средата на 60-те години) или икономически бум (1997 г.).
Но си струва да кажем дума и за Десантис. Коефициентът (при залаганията) Тръмп да е републикански кандидат за президент е много по-нисък от този на Десантис - 1,3 спрямо 8. Без съмнение Тръмп би трябвало да е изявен фаворит, но предимството му е твърде голямо за 77-годишен човек, изправен пред куп наказателни обвинения, включително почти възхитителното „Конспирация за измама на Съединените щати“.
Не че предвиждам съдебна сделка с признаване на вина от страна на Тръмп (и оттегляне от президентската надпревара), или ново скъперничество сред дарителите, които виждат, че правните му разходи нарастват, или опасения за здравето, пише авторът. Но Десантис трябва да погледне историята и да види, че голяма част от това да станеш президент се състои в упорството. Бил Клинтън и Барак Обама не водеха в рейтингите за партийната си номинация съответно в началото на 1992 и 2008 г. Самият Тръмп изоставаше от други републиканци до ноември 2015 г. Ако настъпят „събития“ за Тръмп, Десантис може да се възползва.
И ако наистина се окаже кандидатът на републиканците, той и Сунак ще бъдат странни бенефициенти на мъжете, които са детронирали. Тъй като Тръмп и Джонсън са толкова ярки в тактиката, е възможно други да бъдат свирепи в доктрината си, без да изглеждат крайни. Докато един консервативен политик не нарушава закона или не заплашва конституционния ред, той може да успее с по-резки политики и реторика, отколкото един колебаещ се избирател можеше да толерира преди десетилетие. (Не забравяйте, че Мит Ромни беше смятан за хардлайнер през 2012 г.)
Сунак избра (добронамерено, но безразсъдно) да вечеря навън по време на пред- ваксинационната фаза на пандемията. Десантис избира културни битки, които понякога са оправдани, но по-често изтощителни. И все пак всеки от тях ще изглежда най-малкото възпитан в сравнение с последните лидери на техните партии. „Десен, но не краен“ е истинска похвала сега. Един политолог може да каже, че прозорецът на политически приемливите за масите политики се е разширил. Казано по-просто: гласоподавателите са благодарни и на малко.
17:19 | 19.08.23 г.
