Някои може да се изкушат да посрещнат новината за още един африкански преврат с вдигане на рамене. Пучът в Нигер миналата седмица беше седмият в Западна и Централна Африка за три години. Реалните надежди отпреди няколко години, че демокрацията пуска здрави корени, бяха разбити от мъже в камуфлажи и тъмни очила.
И все пак това не беше просто поредният преврат, пише Financial Times в редакционен коментар. Свалянето на президента Мохамед Базум премахва най-важния съюзник на Запада в региона Сахел (поясът южно от Сахара – бел. прев.) Това потенциално оставя страната в ръцете на джихадистки групи, свързани с "Ислямска държава" и Ал Кайда, както и на руската наемническа група "Вагнер". Сега тези сили могат да наберат сила в непрекъснат „метежен пояс“, простиращ се на 3500 мили от Гвинея на запад до Судан на изток. Владимир Путин, който се надява да създаде това, което европейските дипломати наричат „втори фронт“ на юг от Средиземно море, ще се окуражи.
Тесният въпрос е какво да правим с Нигер. Регионалният отговор, воден от новия президент на Нигерия Бола Тинубу, беше силен. Нигерия и нейните съюзници заплашиха превратаджиите в Нигер със сила (както и с тежки санкции), ако не възстановят гражданското управление в рамките на една седмица. Твърдото говорене обаче може да се окаже кухо. То също така е компрометирано от факта, че 4 от 15-те членки на Икономическата общност на западноафриканските държави вече са под военно управление. Мали и Буркина Фасо подкрепят пучистите.
Все пак регионалните лидери са прави да се опитват да задържат линията. Сваленото правителство на Базум далеч не беше перфектно, но си струва да бъде защитавано. Въпреки твърденията на пучистите за обратното, с помощта на Франция, Германия и САЩ армията на Нигер се оказа по-добра в овладяването на джихадистките бунтове - голяма част от които преляха от Мали и Буркина Фасо - отколкото тези провалящи се военни режими. Демокрацията беше дефектна, но популярна. Шумните демонстранти в неделя по улиците на столицата Ниамей, някои от които развяваха руски знамена, не трябва да се тълкуват погрешно като масова подкрепа за преврата или за Вагнер. Нито генералите, нито руските наемници имат какво да предложат.
Ако надеждите за възстановяване на разбитата нигерската демокрация са крехки, тогава какво остава – ако изобщо остава нещо – от западната политика в Сахел? Франция е дълбоко непопулярна. Нейната политика на намеса в бившите ѝ колонии имаше грандиозен обратен ефект. Еманюел Макрон наистина се стреми да нормализира отношенията, но опитът му да обърне страницата беше осуетен от неразрешени дилеми за това как да се справи с нарастващата ислямистка заплаха.
Ако превратът в Нигер успее, Франция може да се наложи да обмисли изоставянето на военната си база там, както беше принудена да направи в Мали и Буркина Фасо. САЩ също ще трябва да решат дали да работят с военно правителство, или да оставят страната на произвола на съдбата.
Залогът за Запада е голям. Един разпадащ се Сахел толкова близо до Европа е плашеща перспектива както по отношение на сигурността, така и на потенциалните потоци от мигранти, бягащи от беззаконие и опасности. Нигер освен това е доставчик на уран за ядрената индустрия на Франция.
Преди всичко западните страни трябва да излязат с по-последователно предложение в Африка, като се започне с инвестиции, които да помогнат на страните да експлоатират своите суровини в полза на местните икономики. Африканските страни трябва да печелят от зеления преход, а не да бъдат наказвани от него.
Твърде дълго и Европа, и САЩ пренебрегваха както потенциала, така и стратегическото значение на Африка заради един анахроничен възглед за континента като чисто хуманитарен проблем. Но те наскоро осъзнаха факта, че неуспявайки да видят значението на Африка, те са отстъпили влияние на Китай и все повече на Русия. Само като приемат континента по-насериозно и като му помогнат да просперира, те могат да си върнат загубените позиции.
02:01 | 04.08.23 г.
