Кризата в Нагорни Карабах насочва вниманието на ЕС към Азербайджан*

Азербайджан е обвиняван, че задушава етническия арменски анклав Нагорни Карабах, което предизвика криза в отношенията с Европейския съюз (ЕС). Същевременно страната се превърна във важен доставчик на природен газ, след като блокът реши да намали зависимостта си от Русия, пише Politico.

Евродепутати призовават за действия и дори главният дипломат на ЕС Жозеп Борел коментира, че общността е „дълбоко загрижена“ за влошаващата се хуманитарна ситуация в региона.

Тревогата нараства заради риска от глад в Нагорни Карабах - отцепнически регион в рамките на международно признатите граници на Азербайджан. Арменското население обяви независимост след брутална война в началото на 90-те години на миналия век. Азербайджан си върна голяма част от тези територии след сблъсъците през 2020 г.

От декември единственият път към или извън планинската територия е под контрола на въоръжените сили на Азербайджан. Местните власти казват, че контролно-пропускателен пункт на Лачинския коридор, който свързва региона с Армения, е затворен за цивилен трафик и камиони за доставки.

Международният комитет на Червения кръст, който доставя храна и лекарства на десетките хиляди арменци в региона, посочва в изявление, че "въпреки постоянните усилия, в момента не сме в състояние да доставим помощ".

Организацията допълва, че на хората там им липсват животоспасяващи лекарства и неща от първа необходимост, като хигиенни продукти и бебешко адаптирано мляко. Плодовете, зеленчуците и хлябът са все по-оскъдни и скъпи. Други хранителни продукти – например млечни продукти, слънчогледово олио, зърнени храни, риба и пиле, са на практика недостъпни.

Спонтанните аборти са се утроили през последния месец в резултат на недохранване, казва лекар пред местни медии. Президентът на непризнатата местна арменска администрация Араик Арутюнян обяви, че регионът се е превърнал в „зона на бедствие“, и призова международните организации и други страни да действат.

Премиерът на Армения Никол Пашинян предупреждава, че е много вероятно войната от 2020 г. да се повтори скоро.

Азербайджан отрича, че блокира Нагорни Карабах, и предлага да предостави помощ по пътя от Агдам, регионален център, който Баку си възвърна през 2020 г. Страната отхвърля и обвиненията в геноцид над арменското население в Нагорни Карабах, а външното ѝ министерство определи изявлението на Борел като „жалко“ и продиктувано от „пропаганда и политически манипулации, разпространявани от Армения“.

В отговор на въпроси на Politico Арутюнян казва, че правителството му не е в състояние да приеме предложението, защото „Азербайджан създаде тази криза и не може да бъде решението ѝ“. Местните власти се опасяват, че зависимостта им от Баку за доставки на практика би сложила край на тяхната независимост и би ги направила уязвими за бъдещи сътресения.

Според външния министър на Азербайджан Хикмет Хаджиев международната общност трябва да окаже натиск върху местните арменци да приемат доставки през Агдам, защото „няма друг начин. Играта свърши!“.

ЕС бавно се събужда за кризата. Борел каза, че Азербайджан пренебрегва решение на Международния съд, което задължава Баку да остави пътя отворен. Според Борел Агдамският маршрут "не трябва да се разглежда като алтернатива" на Лачинския коридор.

В отговор Баку обвини първия дипломат на ЕС в „явно погрешно тълкуване“ на решението на Международния съд.

Брюксел има дългогодишен интерес към Азербайджан. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен посети страната миналата година и там я приветства като "решаващ енергиен партньор". Тя подписа и споразумение за удвояване на покупките на азербайджански газ от ЕС.

Брюксел изпрати и мисия за наблюдение на общата политика за сигурност и отбрана заради конфликта за Нагорни Карабах с надеждата да предотврати бъдещи кръвопролития.

Натали Лоазо, председател на комисията по отбрана на Европейския парламент, коментира, че ЕС трябва да отиде по-далеч от просто изразяване на загриженост и да наложи „целенасочени санкции“ на азербайджански служители, „отговорни за реч на омразата и незаконни решения“.

Според Лоазо статутът на блока като посредник трябва не му пречи да отстоява своите самодекларирани ценности, а енергийни връзки с Баку не отслабват влиянието на Брюксел, защото „в търговските отношения и двамата партньори са зависими“.

ЕС многократно е предупреждавал, че това, което вижда като подстрекателска реторика, е заплаха за мира в региона. Въпреки това азербайджанският президент Илхам Алиев заплаши да „прогони“ арменските сепаратисти „като кучета“. Баку преди това издаде възпоменателна пощенска марка, изобразяваща работник в опасна екипировка, който пръска дезинфектант в региона.

Службата за външна дейност на Брюксел изпрати цивилни наблюдатели на Лачинския коридор, за да получи ЕС проверена информация от първа ръка за събитията в региона. Въпреки това, според Франсоа-Ксавие Белами, френски евродепутат от енергийната комисия на парламента, изглежда в Брюксел липсва политическа воля да се направи нещо по-съществено.

ЕС се опитва да прецизира ролята си в мирния процес, за да избегне влошаване на отношенията си с Армения и Азербайджан. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел оглави поредица от тристранни преговори в Брюксел, които събраха Алиев и Пашинян. Ситуацията на място обаче продължава да се влошава.

Реториката на Мишел се приема добре в Баку, според Русиф Хюсейнов, директор на азербайджанския мозъчен тръст "Топчубашов център". Той говори за азербайджанската териториална цялост и споменава Агдамския маршрут като алтернатива.

Говорител на Мишел отказва да коментира въпроса дали ЕС трябва да реагира по-остро на хуманитарната криза в региона. В прессъобщение, което беше публикувано наскоро, се посочва само, че ще има нов кръг преговори след лятото.

Отговорът на Азербайджан

Така нареченият „Коридор Лачин“, намиращ се изцяло в рамките на суверенните територии на Азербайджан, е отворен и се използва активно от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) за различни хуманитарни мисии, пише в изпратена до Investor.bg позиция на посолството на Азербайджан у нас (във формата на право на отговор) по повод статията на Politico.

След войната през 2020 г. Армения започна масово да злоупотребява с пътя Лачин, използвайки го за прехвърляне на оръжия, сред които противопехотни мини, а също и незаконни военни части на територията на Азербайджан, който трябваше да предприеме редица законни стъпки, включително и изграждането на граничния контролно-пропускателен пункт Лачин на 23 април 2023 г., пишат от посолството. Инсинуациите на Армения, че граничният контролно-пропускателен пункт Лачин е незаконен, бяха отхвърлени от Международния съд (МС) на 6 юли 2023 г., посочват още оттам.

Според посолството това, съчетано с блокирането на алтернативни пътища, предлагани от Азербайджан, е доказателство, че спекулациите за „влошаваща се хуманитарна ситуация“ са изкуствено политизиране на въпроса с цел оказване на натиск върху Азербайджан отвън.

От посолството обръщат внимание също, че названието „Нагорни Карабах“ няма правно или административно значение в рамките на суверенните граници на Азербайджан.

Азербайджан цени високо усилията на Европейския съюз за установяване на мир в региона и подкрепя процеса, който бе иницииран от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, превърнал се във форма на активен диалог. В същото време считаме за жалко да се правят изявления, които се основават на пропагандата и политическите манипулации от страна на Армения и отявлено погрешно тълкуват решенията на Международния съд, пише още в позицията на посолството.

*Статията е допълнена на 11 август с позицията на посолството на Република Азербайджан.