Страните от Източна Европа не са "троянските коне" на Китай в ЕС

Механизмът на Китай 16+1 за сътрудничество с Централна и Източна Европа, който беше създаден през 2012 г., беше смятан от някои наблюдатели за стратегия divide et impera срещу Европейския съюз (ЕС).

Как обаче се променят нещата само за едно десетилетие – по ирония на съдбата Западна Европа сега подлага на изпитание единството на континента срещу Китай, пише за Politico Андреа Брънза, вицепрезидент на Румънския институт за изследване на Азиатско-тихоокеанския регион.

Страните от Централна и Източна Европа винаги са били определяни като малки, бедни, с проблеми с върховенството на закона и демокрацията, лесни за оказване на натиск и влияние. Те се разглеждаха като „троянския кон“ на Пекин в Европа, посочва Брънза.

Основните опасения са свързани с китайските инвестиции в региона, за които се смята, че си купуват политическо влияние и застрашават сплотеността на ЕС.

Китай обаче – на първо място, не изпълни обещанията си към държавите от региона. В страните в Централна и Източна Европа Пекин е реализирал около 10% от обещаните инвестиции в периода 2000-2022 г. и Китай има незначителен икономически отпечатък в повечето от тези държави.

По-важното е, че повечето страни не бяха политически ангажирани с Китай – те търсеха икономически връзки и инвестиции. Поради комунистическото минало на региона значителна част от тези държави са предпазливи към всякакво политическо сътрудничество със страна, управлявана съгласно комунистическа доктрина.

Освен това Пекин се фокусира върху изграждането на двустранните си отношения чрез лидерите на властта и избрани политици. Когато приятелски настроените към Китай лидери напуснаха постовете си, новите правителства направиха обратен завой и промениха политиката спрямо Пекин, пише Андреа Брънза.

Днес Унгария остава единственият поддръжник на Китай в Източна Европа благодарение на правителството на премиера Виктор Орбан.

Не такъв е случаят обаче в Западна Европа, където страхът от китайско влияние и европейско разделение, първоначално фокусиран върху източните страни от ЕС, се засилва.

От 147,2 млрд. евро китайски инвестиции, направени в ЕС между 2000 и 2022 г., 62 на сто от тях са отишли ​​в Германия (32 млрд. евро), Франция (17 млрд. евро), Нидерландия (13,7 млрд. евро), Италия (16 млрд. евро) и Финландия (13 млрд. евро). Това в някои случаи създава ако не икономически зависимости, то поне желание за защита на икономическите връзки и страх от отмъщение от страна на Пекин, пише Андреа Брънза.

Когато става въпрос за инвестиции или износ за Китай, пропастта между западната и източната част на континента е още по-широка, което допринася за желанието на Западна Европа да защити икономическите връзки.

Така се случи, че сега някои от правителствата с остра позиция относно Китай, които оказват натиск за възприемане на твърда позиция и от ЕС, са от региона на Централна и Източна Европа. Техните опасения се засилват и заради войната в Украйна и мълчаливата подкрепа на Китай за Русия. Гледната им точка за Пекин се измести и Китай вече се разглежда като системен съперник.

От друга страна, Западна Европа все още гледа на Китай през призмата едновременно на партньор, икономически конкурент и системен съперник. Дори войната има различно въздействие върху някои от вземащите решения в региона, като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц. И двамата пътуваха до Пекин, което подчертава необходимостта от ангажиране на Китай, така че страната да не подкрепя Русия във войната.

И двамата обаче бяха критикувани, че водеха и бизнес делегации със себе си. Макрон привлече допълнително внимание с коментарите си за „стратегическата автономия“ и „кризите, които не са наши“, припомня Брънза.

Макрон отиде в Китай с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Пътуването обаче така и не доведе до очакваното впечатление за единство, тъй като Пекин се отнасяше към двамата лидери по доста различен начин.

Разделението в рамките на ЕС не спира дотук. Най-важните лидери в блока също са в противоречие. Прословутото съревнование между Фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел сега се прехвърли върху темата за Китай. На последната среща на върха на Европейския съвет тази разлика се видя още по-отчетливо – Фон дер Лайен се фокусира върху намаляването на риска, а Мишел поддържа по-мек тон, фокусиран върху сътрудничество.

Не само ЕС е разединен по въпроса за Китай, пише още Брънза. Този проблем измъчва и най-голямата икономика в ЕС – германското правителство няма единна позиция. Докато Шолц се интересува от запазването на икономическите връзки, някои коалиционни партньори дават приоритет на намаляването на риска. След месеци на отлагане и многобройни разводнения на първоначалния проект Берлин наскоро публикува своята национална китайска стратегия, която се опитва да балансира по-прокитайски бизнес подход с по-скептична към Китай правителствена позиция.

Години наред страните от Централна и Източна Европа бяха обвинявани, че Китай ги използва, за да разстрои ЕС. Този регион обаче е доста по-гласовит в критиките си към Пекин. Междувременно икономическите връзки на Западна Европа със страната продължиха да се укрепват през последното десетилетие.

Затова и ЕС е хубаво да осъзнае, че най-големият риск за единството е в западния му регион, не в източния, заключава Андреа Брънза.