„Сега сме най-вълнуващата дясна партия в цяла Европа“. Запознайте се с Максимилиан Крах, оглавяващ листата на „Алтернатива за Германия“ (AfD) на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. Той и други кандидати бяха избрани наскоро на партийна конференция в Магдебург, в източната германска провинция Саксония-Анхалт. „Вълнуваща“ обаче е само един от епитетите за тази партия, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, директор на Центъра за САЩ и Европа в Brookings Institution.
Крах е близък съюзник на Бьорн Хьоке, лидер на AfD в Тюрингия, друга източна провинция. Хьоке е под наблюдение от германското вътрешно разузнаване заради екстремистките си възгледи. 46-годишният Крах пък е поддържал връзки с подкрепяни от Русия олигарси и е пътувал до Китай по покана на телекомуникационната компания Huawei, отхвърляна от много западни страни като риск за сигурността.
Крах нарича ЕС „васал“ на САЩ и иска да го замени с „конфедерация на отечествата“. С други думи, той иска да използва фондовете на ЕС и обществения форум, предоставян от Европейския парламент, за да унищожи ЕС.
Петр Бистрон, който е на второ място в листата на AfD, осъжда „принудителното разпределение на мигранти“ и „глобалистите“, които искат да наложат „задължителна ваксинация“ на гражданите – съчетавайки лъжа, антисемитска реторика и теория на конспирацията. Бистрон е дете на чешки бежанци, избягали от комунизма през 80-те години. Сега той хвали Русия като приятелска държава и укорява САЩ за „културата на отмяна“.
Що се отнася до Хьоке, той заяви пред национална телевизия: „Този ЕС трябва да умре, за да може истинската Европа да живее“. Това беше търсено ехо от нацистката пропаганда, която тръбеше през войната, че германските войници са загинали в Сталинград, „за да може Германия да живее“.
Само 10 години след основаването си от шепа евроскептици, AfD достигна рейтинг от около 20% през последните месеци, почти удвоявайки резултата си спрямо изборите за Бундестаг през септември 2021 г. Това я поставя на второ място след християндемократите (CDU), основната опозиционна партия, но пред социалдемократите (SPD) на канцлера Олаф Шолц. Тя е първа в четири от петте източни провинции на Германия (три от които ще проведат избори през следващата година), със зашеметяващите 30 процента или повече. През юни и юли AfD успя да се сдобие за първи път със свои председател на областен съвет и кмет. Опияняващият аромат на властта дисциплинира една партия, някога известна с вътрешните си борби.
Това е партия, която отрича изменението на климата, иска да превърне Европа в „крепост“ срещу бежанци и мигранти, ухажва раболепно авторитарните режими и хули „системата“ – под което има предвид представителната демокрация на Германия. Проучване от юни, публикувано от Германския институт за човешки права, нарича Хьоке движещата сила в AfD, с политическа визия, „базирана на жестоката тирания на националсоциализма“.
Популистите, авторитаристите и етнонационалистите в Европа, САЩ и Израел поддържат либералния конституционализъм. Докато повечето крайно десни партии в Европа смекчават своята реторика, за да станат по-приемливи, AfD е уникална в ескалирането на своята радикализация.
Как, бихте попитали, това може да е възможно в Германия, страна, която се гордее – понякога по-самодоволно, отколкото е приемливо дори за нейните приятели – с осмислянето на ужасяващото си минало от 20-ти век?
Част от отговора е, че традиционните партии го направиха позорно лесно. В последния ден от парламентарния си сезон Бундестагът трябваше да гласува законопроект за отоплението - един от ключовите законодателни актове на управляващата трипартийна коалиция. AfD призова за поименно гласуване и след това напусна. Оказа се, че дори и тя да беше останала, нямаше да има кворум.
Коалицията на Шолц се справи с монументални предизвикателства: Covid, войната в Украйна, бежанци, енергийни шокове, климатичната криза. Но тя подкопа репутацията си с корупционен скандал и ожесточени вътрешни пререкания. Междувременно лидерът на CDU Фридрих Мерц отприщи това, което германците обичат да наричат ein Shitstorm (вулгарен евфемизъм за хаотична и неприятна ситуация - бел. ред.) в собствената си партия, когато намекна в интервю, че тя може да си сътрудничи с AfD на местно ниво. Доверието към него като бъдещ канцлер сега виси на косъм.
Възходът на радикалната десница често се приписва на икономическото отчуждаване, страховете от загуба на статут или използването като оръжие на проблемите с идентичността. Нейният най-твърд електорат изглежда изгубен за либералната демокрация. Но той може да бъде отново приобщен, когато правителствата правят това, за което са избрани: да управляват. Това би било добро начало за Шолц и неговата коалиция след лятната ваканция. От своя страна, Мерц има една първостепенна задача: да поддържа защитната стена между своята партия и AfD. Канцлерът и Мерц са длъжни заради себе си, Германия и Европа да направят това, което е правилно.
10:52 | 04.08.23 г.
