Страните от БРИКС рискуват да се превърнат в сателити на Китай

Не може да има много международни срещи на върха, на които правителствен ръководител да стои настрана от страх да не бъде арестуван за военни престъпления, но групата БРИКС постигна това, пише Алън Бийти за Financial Times.

Президентът на Русия Владимир Путин ще пропусне срещата на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка следващия месец в Йоханесбург, тъй като домакините, като страна, подписала учредителния договор на Международния наказателен съд, ще трябва да го задържат по силата на заповед за арест на същия този съд заради действията на Русия в Украйна. Малко вероятно е да пропусне нещо значимо като политика. Освен много предизвикателна реторика срещу богатия свят, една от основните теми ще бъде едва скритото напрежение около ролята на Китай.

Организацията БРИКС сега изглежда сериозно изкривена. Създадена от икономистите на Goldman Sachs през 2001 г. като маркетингов инструмент, групировката се превърна в политическа единица, когато четирите държави (Южна Африка се присъедини по-късно - б. ред.) проведоха първата си среща на върха през 2009 г. Дан Сюриак, бивш заместник-главен икономист в търговския отдел на Канада и сега старши сътрудник в мозъчния тръст Център за иновации в международното управление, публикува статия за икономическите основи на БРИКС, в която отбелязва, че само случайно стечение на обстоятелствата в края на 90-те години на ХХ век и началото на новото хилядолетие е направило страните в групата да изглеждат смътно равнопоставени, дори само като стремеж.

Докато евтиното производство в Китай се облагодетелстваше от икономическите реформи на Дън Сяопин, Русия и Бразилия излизаха от икономическия хаос (Русия след падането на комунизма, Бразилия след стабилизирането на валутата след 1994 г.), за да яхнат бума на суровините от първото десетилетие на XXI век. В Индия имаше изблик на растеж след икономическата либерализация, която последва кризата на платежния баланс през 1990-1991 г. Южна Африка се засили след края на апартейда през 1994 г.

През първите две десетилетия на XXI век обаче само Китай успя да се придвижи по някакъв значителен начин към статута на член на богатия свят, като възприе технологичния напредък, за да се превърне в икономика, основана на знанието. Другите държави останаха приковани към модели с нисък растеж, прекалено зависими от суровините, а политическият им апарат беше затруднен от различни комбинации от политическа дисфункция и корупция.

Китайската икономика сега съперничи на тази на САЩ - тя е по-голяма от гледна точка на паритета на покупателната способност - и нейният размер и доход финансират войнствена външна и военна политика.

Идеята за нова валута на БРИКС, обсъждана по-специално от бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, е по същество фантазия: юанът е единствената от петте международни валути с някаква значима задгранична роля. Страните от БРИКС създадоха сравнително малката New Development Bank, която досега е отпуснала заеми за 32,8 млрд. долара, докато Китай вероятно е отпуснал двустранно около 1 трлн. долара. Инициативата на Пекин „Един пояс, един път“ не само изгражда инфраструктура и цифрови проекти, но също така има за цел търговско и политическо привеждане в съответствие.

Подкрепата на Китай за други членове на БРИКС също не е безусловна. Дори да оставим настрана дългогодишното военно съперничество с Индия, докато Китай предоставя на Путин дипломатическо прикритие след нахлуването в Украйна, Москва на практика плаща за това, като продава на Пекин руски петрол под цената на световния пазар.

В геополитически план Китай също дисбалансира клуба. Страната е в икономическо, технологично и стратегическо съперничество със САЩ, докато други членове на БРИКС се опитват да поддържат добри отношения с Брюксел и Вашингтон. Бразилия иска достъп до европейските потребители чрез финализиране на търговско споразумение между ЕС и южноамериканския блок Меркосур; Индия е част от алианса за сигурност на САЩ Quad в Азиатско-Тихоокеанския регион. Ако Пекин се опита да принуди останалите членки на БРИК да се откажат от своята стратегия и да се присъединят към ориентиран към Китай лагер, напрежението в групировката ще стане интензивно.

Китай обсъди идеята за разширяване на БРИКС миналата година - Южна Африка твърди, че повече от 40 държави са заинтересовани да се присъединят - но други съществуващи членки, особено Бразилия, изглеждат явно неохотни. Ако влязат нации, които са обвързани с Китай чрез дългови или инвестиционни връзки, БРИКС ще изглежда все по-малко като ръководна група за нововъзникващия свят, а повече като фен клуб на амбициозен хегемон.

Ако страните от БРИКС останат група за натиск, обединена от негодувание срещу прекомерната сила на САЩ чрез санкции или военна намеса, те могат да бъдат сплотени, ако не и особено конструктивни. Ако групата се опита сама да управлява шоуто, нейните различни икономически перспективи и стратегически интереси ще се превърнат в мощна центробежна сила. Както отбелязва Сюриак, ако има нововъзникващи пазари, чиято амбиция е да се превърнат в напреднали икономики и само най-големият наистина е напът да го направи, значи няма сплотен клуб.

Организацията БРИКС е изминала дълъг път, откакто за първи път се събра като политическа единица. Разбира се, нейната реторика и амбиция направиха това. Несвързаната и небалансирана реалност е, че има още много работа, за да се отговори на амбицията.

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria