Икономическият бум при Байдън не се усеща от американците

По време на скорошен преглед имах момент, в който сърцето ми спря, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс. Афро-американска медицинска сестра ми каза, че вероятно ще гласува за Доналд Тръмп през следващата година, защото се е чувствала в много по-добро положение, когато той е бил президент. Ами бъдещето на американската демокрация? „Нямам много време да мисля за това“, отговори тя. А икономическите реформи на Джо Байдън? „Не ги усещам.“

Такива впечатления могат да бъдат подвеждащи. Но има данни в подкрепа на мнението на медицинската сестра. При Тръмп ръстът на заплатите на сините якички в САЩ надхвърли инфлацията за първи път от години. При Байдън те спаднаха в реално изражение. Ето защо едва една трета от американците одобряват икономическото представяне на Байдън. Отчасти това е и причината само една трета от афро-американците – преобладаващо продемократичен блок – да твърдят, че политиките на Байдън са помогнали на чернокожите.

Ако гласоподавателите в САЩ оценяваха как един президент е действал при трудни обстоятелства, перспективите на Байдън през 2024 г. биха изглеждали много по-розови. Той дойде на поста в разгара на пандемията, когато страховито прекъсване на глобалните вериги за доставки удряше икономиката. Америка с лекота надмина останалия свят в икономическия си отскок след Covid.

На ниво от 3,6 процента от работната сила, безработицата в САЩ е на близо 50-годишно дъно. Американската икономика сега е с около една десета по-голяма, отколкото когато Байдън прие поста преди две години и половина. И инфлацията в САЩ спада по-бързо, отколкото другаде (вече само 3% на годишна база, през юни – бел. прев.) Напълно възможно е Америка да е напът към „безупречна дезинфлация“ – мекото икономическо кацане, което обикновено ѝ се изплъзва.

Но има голяма пропаст между впечатляващата макроикономическа картина на Америка и това как се чувстват повечето американци. Освен това Байдън не може да направи много, за да промени това през 15-те месеца преди нацията да гласува. Камшикът е във Федералния резерв на САЩ, който повиши лихвените проценти за 11-ти път от 12 свои срещи (на предпоследното си заседание направи пауза) – до диапазона 5,25-5,50%.

Ипотечните разходи в САЩ все повече надхвърлят бюджетите на повечето хора. Инфлацията е класирана като най-голямото безпокойство от избирателите. Единствените щастливи хора са богаташите с експозиция към фондовия пазар, който се възстановява неочаквано рязко тази година. Как се чувстват останалите ще бъде голям фактор за това, което ще се случи на изборите през следващата година.

Стратегията на Байдън има две части. Първата е да продаде „Байдъномиката“ на избирателите. Това включва най-амбициозната поредица от реформи на демократите, откакто Линдън Джонсън беше в Белия дом (1963-1969 г. – бел. прев.) - голяма модернизация на инфраструктурата, много пари за прехода към зелена енергия, субсидии за пренасочване на заводите за полупроводници към САЩ, таван на цените на лекарствата с рецепта и основен ремонт на Данъчната служба, така че супербогатите да плащат повече данъци.

Политическите послания работят най-добре, когато са в съответствие с реалността. Байдъномиката касае бъдещата реалност: тя има потенциала да увеличи растежа на доходите на средната класа. Въпросът е кога ще настъпи това бъдеще. Това като цяло е извън контрола на Байдън.

Което ни води до втората част от стратегията му - късмет. Икономистите пропуснаха най-критичния аспект на икономиката след пандемията. Те не успяха да предвидят инфлацията. Повечето сега смятат, че Америка вероятно ще избегне рецесията. Байдън ще се надява, че този път са прави. Но наистина няма начин да се каже.

Ако нещата вървят в полза на Байдън, инфлацията ще продължи да спада, без да предизвика загуба на работни места. В един много скорошен момент увеличенията на заплатите ще изпреварят инфлацията и потребителите ще започнат да усещат ползите. В този момент рейтингът му на одобрение ще се повиши.

Също толкова вероятно е обаче растежът да се забави през следващата година, дори ако САЩ не изпаднат в рецесия. Паричната политика се проявява със закъснение, а и Фед може да не е приключил със затягането ѝ. В този случай ще е постижение Байдън да спечели преизбиране през 2024 г., дори ако противникът му е Тръмп.

Има две неща, в които Байдън сбърка. Първото беше неговият твърде голям фискален стимул в размер на 1,9 трилиона долара малко след като встъпи в длъжност. Това несъмнено подхрани инфлацията. Сега той не може да направи нищо по въпроса. Второто - премахване на митата на Тръмп върху редица вносни стоки, включително стомана и алуминий - Байдън можеше да направи с едно движение на писалката. Това би отнело голяма част от инфлацията.

Американските елити са обсебени от заплахата, която Тръмп представлява за демокрацията. Имат право да бъдат: тя е адски сериозна. Избирателите със сини якички от всички етноси пък се тревожат за доходите си. Най-лошата позиция, в която Байдън би могъл да се окаже, е да поиска от гласоподавателите да избират между портфейлите и съвестта си. Твърдението, че Тръмп ще съсипе икономиката (и много други неща), вероятно е правилно. Но не такива са спомените на всички.