Справянето с неравенството трябва да започне с градовете

Предстоящата година ще донесе продължителна икономическа нищета в САЩ и Обединеното кралство, тъй като високите лихвени проценти снижават растежа и притискат вече затруднените домакинства, пише за Financial Times Иън Голдин, професор от Оксфордксия университет и съавтор на „Епохата на града“. Според него хората и местата, които ще пострадат най-много, са същите, които останаха встрани от ерата на растежа през последното десетилетие и половина,

"Ако не обърнем курса, растящото неравенство ще продължи да разяжда доверието ни в институциите и един в друг. Brexit, избирането на Доналд Тръмп и проникващата токсичност на днешния политически дебат в много страни са последица от нарастващия гняв към градските елити, за които се вижда, че са установени в процъфтяващи метрополиси като Лондон, Ню Йорк и Париж", пише той.

Анализаторът е категоричен, че въпреки цялата реторика на политиците, обещаващи да се справят по-добре, малко се е променило. Лондон стана дори по-богат от останалата част от Обединеното кралство, откакто Борис Джонсън разкри обещанието си да „повиши нивото“ на страдащите региони, а в САЩ напредъкът в областта на изкуствения интелект отново раздува технологичния балон, повишавайки заплатите в най-добрите градове до нива, невиждани другаде.

В началото на новото Хилядолетие, с падането на търговските бариери и интернет сближаването на света, общоприетата мъдрост гласеше, че глобалното икономическо поле ще стане по-малко наклонено към малък брой печеливши. Светът беше плосък, както запомнящо се се изрази Томас Фридмън, припомня Иън Голдин. Вместо това обаче святът стана „хълмист“, с икономически възможности, концентрирани в няколко центъра на глобална търговия и иновации, допълва той.

По време на индустриалната революция природният капитал като пристанища, потоци и находища на въглища и желязна руда привлече предприятия и работници към градове като Балтимор и Манчестър. Сега важна е способността да се привлича и задържа човешки капитал - днешните топ таланти в по-голямата си част искат да живеят в големи, динамични градове. Междувременно бивши индустриални градове в САЩ, Обединеното кралство и другаде пострадаха, тъй като работните места в промишлеността изчезнаха.

Градове като Лондон, Ню Йорк и Париж също така стават все по-недостъпни, казва още професорът, сочейки факта, че цените на жилищата скочиха рязко в резултат на недостига на ново строителство, съчетано с години на ниски лихвени проценти. Кризата при социалните жилища влошава допълнително ситуацията, както и недостатъчното финансиране на обществения транспорт и образователните системи.

"Платон веднъж отбелязва, че всеки град „всъщност е разделен на две части: една на бедните и друга на богатите“. Това е особено вярно днес", пише още анализаторът.

„Изравняването“ на регионите обикновено се фокусира върху предоставянето на нови икономически възможности на забравени места; но трябва да се отнася и до коригиране на дълбоките неравенства, които измъчват водещите градове, обяснява Иън Голдин. Лишаването на динамичните градове от ресурси рискува понижаване на нивото за всички, тъй като националният растеж се забавя и неравенствата се разширяват.

Промяната на градовете все още е възможна - Сиатъл, някога заседнал в привидно неудържим цикъл на градски упадък, се превърна в основен технологичен център благодарение на гравитационното поле на Microsoft. Градове като Лайпциг в Източна Германия успяха след падането на Берлинската стена плавно да преодолеят пропастта спрямо по-богатите градове на запад - подпомогнати от децентрализираното вземане на решения и финансирането от федералното правителство за подобряване на обществените услуги и насърчаване на иновациите.

В Обединеното кралство Бристъл преобърна съдбата си, разчитайки на своите университети, за да привлече таланти, да създаде оживен развлекателен сектор и да се възползва от красивите си околности.

Но да се обърне плъзгането на градовете по низходящата спирала е трудно, казва още в коментара. Забележително ниската дисперсия на доходите на глава от населението в японските градовете, например, е възможна само благодарение на ангажираността на правителството с тази кауза в продължение на много десетилетия.

Това също така често изисква компромиси. Днешната глобализирана икономика на знанието има тенденция да фаворизира големите градове пред малките, като географските концентрации на авангардните компютърни и биотехнологии засилват тези разделения. За съжаление не всеки изоставащ град ще може да промени съдбата си.

Възходът на хибридната работа обаче повишава залозите - със свободните офиси и недостатъчно използваните транзитни линии, които изчерпват общинските средства, градовете няма да могат да се справят с тези проблеми сами, категоричен е Иън Голдин. Според него същото така и новите работни модели все пак предлагат възможности за „рестартиране“ чрез превръщане на бездушните офис райони в оживени квартали със смесено предназначение.

Живеем в градски свят. За да разберем неравенството и да се справим с него, трябва да погледнем към нашите градове, пише в заключение Иън Голдин. За да се преодолее неравенството, градовете, които са двигатели на националния растеж, трябва да процъфтяват, докато същевременно се адресират дълбоките разделения в тях, заедно с нарастващите регионални разделения. Именно в градовете ще бъде спечелена или загубена битката за един по-добър свят, допълва анализаторът.