Ще намери ли подкрепа проектът на ПП-ДБ за промени в Конституцията?

Дебатът за промените в Конституцията трябва да се сведе единствено до съдебната власт, а останалите предложения са декларативни и разединяващи. Това коментираха пред БНТ преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова и правният експерт д-р Иван Брегов от Института за пазарна икономика във връзка с предложения проект за конституционни промени на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ).

Предлаганите промени засягат мандатността на кметовете, Висшия съдебен съвет и разделението му, статута на служебните кабинети, националния празник

Наталия Киселова коментира, че извън политическото говорене в представения от ПП-ДБ проект няма основна цел и задачи. По думите ѝ при толкова сериозна стъпка е добре да се изведат две основни цели - например повишаване на гаранциите за основните права на гражданите и да се подобри функционирането на съдебната власт. Според Киселова проектът има „гръмки амбиции“.

Според нея съпътстващите предложения за промени като националния празник, правомощията на президента и служебните кабинети ще разфокусират дебата.

"Прокарва се един декларативен текст за идеите на просвещението, българските възрожденци и будители - това са декларации, които нямат пряко нормативно значение", коментира тя.

Според нея темата за мандатността на кметовете повдига въпроса за вечната власт. Киселова обаче призова преди въпроса с кметовете, да се гледа на централно ниво - органите с изтекли мандати, които почти ги повтарят.

Според Иван Брегов конституционният дебат трябва да бъде сведен единствено до глава "Съдебна власт". Той определи останалите предложения като конфликтни и разединяващи обществото и призова те да останат встрани.

"Считам това за политическо заиграване, ще видим какво ще породи“, посочи той.

Относно съдебната власт Брегов смята, че се пристъпва към изпълнението на редица препоръки и дефицити, установени през последните 10 години, на първо място - разделянето на ВСС". По думите му самоуправлението на съдиите не бива се издига в култ и следва да очакваме конкретни мерки, които да повишават отчетността на съдебния съвет. "Ако това не се случи, ще се проявят отново опасения за капсулиране на системата", каза той.

Според Брегов е спорно дали ръководството върху работата на прокуратурата трябва да се изпълнява от прокурорски съвет, а не от главния прокурор. "Трябва да се изчисти този текст, преди да бъде приет. Струва ми се доста декларативен текстът за регулаторните органи, защото всички пожелателни текстове в сегашните закони съществуват, но въпросът е, че не се изпълняват". 

Предложенията за мандатността на кметовете трябва да бъдат прецизирани, посочи още Иван Брегов.

Наталия Киселова коментира, че вероятно председателят на конституционната комисия в парламента е решил да форсира дейността ѝ заради трудното сформиране на комисиите. Според нея ПП-ДБ са очаквали политически дивиденти, като представят свой проект, без да са го консултирали с партньорите в управлението.

"Няма лошо да се говори за Конституцията и проблемите в правния ред, когато обаче всеки говори за какво го боли и за своя темичка и не гледа как тази темичка не се синхронизира с другите, се получава кърпено одеяло", каза Киселова.

Конституционалистът проф. Екатерина Михайлова също коментира промените в Конституцията, предлагани от ПП-ДБ. Според нея промени на Конститицията не трябва да се правят с оглед личността, а въпросът е как ще бъдат написани текстовете в проекта за промяна.

Михайлова посочи, че по няколко от темите има съгласие – за съдебната власт, разделянето на ВСС на две колегии и да се запази излъчването на членове на тези два органа от страна на парламента. Това, което разделя партиите, обаче е мандатността на кметовете. Темата за кметовете ще остане някъде в друго време, ако въобще се дискутира. Различия има и по начина, по който да се разреши въпросът със служебните правителства. Една част от депутатите смятат, че трябва да остане действащото правителство, а други смятат, че трябва да се търси друга формула. Има съгласие за промяна на служебните правителства, но не е ясно каква, коментира пред bTV Михайлова.

Тя гледа с резерви и за отнемане правото на президента да подписва указ за назначаването на тримата големи в съдебната власт - председателят на Върховния административен съд (ВАС), председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и главният прокурор. Добре е това правомощие на държавния глава да бъде запазено, каза проф. Михайлова.

Според нея трябва да има промяна в правомощията на главния прокурор. Трябва да се премахнат и политическите влияния в съдебната власт, но да има и форма на отчетност на главния прокурор.

„Промените са необходими, те са важни“, коментира Петромир Кънчев от „Правосъдие за всеки”. „Притеснен съм, че темата 24 май или пък мандата на кметовете изместват основния фокус – съдебната реформа. Промяната в съда е важна, тя касае всеки”, каза по Нова телевизия Кънчев.

Според него вносителите на проекта са предприели подхода да дават на всеки нещо, което е важно за него с цел да се събере мнозинство и да се мине по „бърза писта”.

„В предложенията има някои крайно наложителни - например съдебна реформа чрез промени в Конституцията. Тук спор няма“, коментира политологът Иво Инджов. За него има някои промени под въпрос, които са много спорни - например статутът на служебното правителство. Но пък яко има промени, които овластяват редовното правителство – „и има един вътрешен министър, който прави изборите така“.

“Не съм сигурен и дали трябва да се ограничат мандатите на кметовете. Ако ги ограничим тях, а не ограничим мандатите на общинските съветници какво правим“, попита той.

За него най-спорното предложение е това за вписването на националния празник в Конституцията. „Това предложение измести дебата. Разбирам, че това е направено с пиар цел. Но когато има повече пиар в един реформен пакет, тогава същностните проблеми остават на по-заден план. Да не говорим, че тези промени ще се дискутират и най-вероятно ще се приемат, поне част от тях, в условията на парламент с много ниска легитимност, избран в условията на много ниска избирателна активност”, коментира по Нова телевизия политологът Иво Инджов.

„Имам подозрение, че даже съдебните промени не са добре помислени. Съдебният дебат беше затулен от служебното правителство, мандатността на кметовете и националния празник…Хората толкова разбират от тях, че никой за друго не говори”, коментира социологът Андрей Райчев.

„Тази история започна като история срещу Гешев, Борисов, Пеевски и Доган. Господин Гешев даде фира. Той вече не е противник. А съдебната реформа някак си беше за него. Затова, според мен, към този въпрос, панически мъчейки се да намерят легитимност на своето управление, те вкарват три теми. Първо - въпросът за националния празник. Те вкарват темата „Русия е гадна”. Второ - въпросът на служебното правителство. „Радев е отвратителен.”. И трето – мандата на кметовете. „На ГЕРБ трябва да му се вземат кметовете”. Това чувам аз. Това са три изключително глупави изречения”, обобщи Райчев.