Индия на Нарендра Моди върви по нелиберален път

Днешна Индия е „нелиберална демокрация“, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф. Американският аналитичен център Freedom House я поставя на същото ниво като Унгария, чийто лидер Виктор Орбан измисли тази фраза. Но центърът оценява компонентите по различен начин: политическите права, особено избирателната политика, са по-силни в Индия, отколкото в Унгария, но гражданските права са по-слаби. Още по-лошо, последните се влошиха значително под управлението на Народната партия от 2014 г. насам. Рейтингите на Индия за демокрация все още са много по-високи от тези на, да речем, Бангладеш, Пакистан или Турция. Но това не е „либерална демокрация“: Freedom House просто определя страната като „частично свободна“.

Но докато Индия стана по-малко либерална, нейното правителство стана по-ефективно. Индикаторите на Световната банка показват, че „политическата стабилност и липсата на насилие“, „контролирането на корупцията“, „регулаторното качество“ и „ефективността на управлението“ са се подобрили, откакто Нарендра Моди стана министър-председател. Но „гласът и отчетността“ и „върховенството на закона“ са се влошили. Неговото правителство е по-ефективно, но и по-репресивно от предшествениците си.

Както Ашутош Варшни от университета Браун (в Роуд Айлънд, САЩ – бел. прев.) отбелязва в „Индийското демократично дълголетие и неговата проблемна траектория“, жизнената демокрация на страната беше аномалия. Тя не трябваше да продължава в земеделска страна със значителен процент на неграмотност. Да, тази демокрация беше несъвършена, с високи нива на корупция и насилие, да не говорим за „извънредната ситуация“ на Индира Ганди (бивша премиерка – бел. прев.) в средата на 70-те години. Но работеше.

Хипотезата на Варшни е, че политическата идеология е изиграла централна роля в създаването на демокрацията, а сега и в нейното отслабване. Основателите на независима Индия вярваха в демокрацията. С течение на времето, когато нейната политика стана по-фрагментирана, политиците решиха, че демокрацията също така е в техен интерес, тъй като им позволяваше да се надяват да продължават да се борят. Но днешните индуистки националисти имат различна гледна точка: за тях истинският индиец трябва да е индус. Техните критици са „антинационални“ и по своята същност предателски.

Тази гледна точка оправдава административни и правни действия срещу независими гласове в университети, аналитични центрове и медии. Правителството вече може да определи всяко лице за терорист въз основа на лични писания, речи, публикации в социалните мрежи или литература, намерена у него. Според Рахул Мукерджи на близо 17 000 граждански организации е отказана регистрация или подновяването ѝ от 2015 г. насам. Освен това правата на малцинствата, особено на мюсюлманите, са атакувани не само чрез закон или административни укази, но и чрез насилие от страна на „бдителните“.

Всичко това е очевидно нелиберално. Но дали е и недемократично? Мажоритаристите твърдят, че имат право да правят каквото си искат, защото са спечелили. Но диктатурата на мнозинството си остава диктатура. Освен това, без свобода на сдружаване и мнение, опозицията не може да функционира. Рахул Ганди, водещ опозиционен политик, беше осъден на две години затвор за забележки, които направи по адрес на Моди (че е крадлив – бел. прев.). Такова сплашване прави конкурентната демокрация неосъществима. Нещо повече, както твърде често се случва на мажоритарни избори, Народната партия си осигури огромно мнозинство в парламента през 2019 г., въпреки че спечели по-малко от 40 процента от гласовете. Това едва ли е истинско мнозинство.

И все пак трябва да помним, че демократичните права сами по себе си не пълнят празните стомаси или създават добри работни места. Обнадеждаващо е, че скорошен доклад на Програмата за развитие на ООН твърди, че между 2005 г. и 2021 г. 415 милиона души са били измъкнати от „многопластовата бедност“, а самата бедност е намаляла от 55 на 16 процента. Най-бързият спад се наблюдава в най-бедните щати и съюзни територии. Правителството на Моди трябва да получи голяма част от заслугите за това.

В същото време, както отбелязва Ашока Моди, заетостта в Индия е трайно лошо. Ключов провал е ниският (и намаляващ) процент на участие на жените в работната сила. Също това темпът на растеж не се е ускорил при Народната партия. Дори универсалният цифров достъп и успешното директно разпределение на социалните плащания произтичат от уникалната система за самоличност, създадена от Нандан Нилекани, съосновател на Infosys, когато Манмохан Сингх беше министър-председател. Освен това силното и централизирано правителство може да направи големи грешки. Демонетизацията през 2016 г. беше такава грешка. Друга беше пандемичният локдаун през март 2020 г., което принуди около 40 милиона работници мигранти да се върнат у дома, много от тях пеша. Нещо повече, такива правителства често имат прекалено близки отношения с бизнес приятели. Това изглежда не е изключение.

За някой, който отдавна се възхищава на силата и многообразието на индийската демокрация, този нарастващ нелиберализъм е потискащ. Особено предвид нарастващата роля на Индия в света. Не виждам основателна причина, поради която едно преобладаващо индуистко общество не трябва да толерира вероизповеданията на малцинствата, пише аавторът. Не виждам и причина, поради която то трябва да атакува разнообразното гражданско общество. И все пак изглежда, че правителството на Моди върви натам.

На тези, които се тревожат за това, ще им бъде напомнено, че индусите са много толерантни. Според проучване на религиозните нагласи от 2021 г. на фондация Pew, 85 процента от тях (които са 80 процента от населението) вярват, че „уважаването на всички религии е много важно, за да бъдеш истински индиец“. За съжаление 15-те процента, които не споделят това мнение, са 90 милиона възрастни. Нещо повече, близо две трети от индусите казват, че е много важно да си индуист, за да си „истински“ индиец. Така политиката на религиозна идентичност крие опасност както за свободата, така и за стабилността дори в Индия.

Това правителство яха тигъра на политизираната религия в това, което се надява да бъде дълго пътуване към създаването на модерна, просперираща и силна Индия. Въпросът не е само къде ще се окаже в крайна сметка, а дали няма да бъде изядено по време на пътуването.