Призраците на колониалната история преследват политическия връх на ЕС и Латинска Америка

Призраците на колониалната история се завърнаха, за да преследват европейските и латиноамериканските лидери на срещата им в Брюксел.

В погледа на гостите се четяха спомените за 400-годишната история на европейско колониално управление, икономическа експлоатация и робство, а на домакините – реалността на войната на Русия срещу Украйна, пише Politico.

Различията във възгледите са толкова дълбоки, че и двете страни се затрудниха да съгласуват мненията си на първата среща на върха от осем години насам – особено да намерят думи, за да осъдят агресивната война на Русия в заключителното си комюнике.

Това донесе разочарование от двудневната среща за всички заинтересовани, но особено за лидерите на най-новите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) от Източна Европа, които имат собствени горчиви спомени от съветското имперско управление и руската агресия.

„Това всъщност е война за колонизация“, коментира латвийският премиер Кришянис Каринш за продължаващата война в Украйна. „Има бивш колонизатор, Русия, и бивша колония, Украйна. И бившият владетел се опитва да си върне някогашното владение. Мисля, че много страни по света могат да се припознаят в това“, допълва той.

Въпреки реториката преди срещата на върха, подчертаваща споделените ценности на двата континента, лидерите на ЕС не убедиха Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC), която включва традиционни съюзници на Москва като Никарагуа, Куба и Венецуела, да осъди войната.

Украинският президент Володимир Зеленски – редовен гост в Брюксел, този път не беше поканен. Споровете около формулировката в съвместната декларация забавиха края на срещата с часове, докато лидерите се опитваха да преодолеят различията. В крайна сметка само Никарагуа категорично отказа да стигне до съгласие.

„Никой няма намерение да чете лекция на никого“, коментира председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който се опитваше да успокои гостите си. „Ние имаме голямо уважение към тези страни, към традициите, към културата и идеята е да се ангажираме в дух на взаимно уважение“, допълни още той.

Четиристотин години

Испания, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, има поглед върху Латинска Америка и обича да подчертава близките културни и езикови връзки с региона. Тези връзки обаче водят към колониалното минало на Испания и Европа. Испанското кралство колонизира голяма част от Латинска Америка от 1493 г. и през следващите 400 години придобива огромно богатство, като експлоатира земите и хората в региона. Европейската търговия с роби също насилствено транспортира милиони африканци в робство в Латинска Америка и на Карибите.

Докато европейските лидери се надяваха да облекчат геополитическото напрежение, техните латиноамерикански колеги дойдоха на масата с ясно послание: определянето на отношенията днес зависи от коригиране на минали несправедливости, особено когато ЕС отново обръща поглед към богатия на ресурси регион, този път заради зеления преход.

Премиерът на Сейнт Винсент и Гренадини - малка островна държава, която оглавява групата от 33 нации, призова за преговори за икономически репарации заради колонизацията и робството. „Ресурсите от търговията с роби и от робството помогнаха за подхранването на индустриалната революция, която постави основата за голяма част от богатството в Западна Европа“, коментира Ралф Гонсалвес пред малка група репортери във вторник.

Търговско напрежение

Търговските преговори между ЕС и Меркосур – организация, която обединява четири от големите икономики на Латинска Америка, също отразяват по-широкото напрежение относно това какво наистина означава Европа да започне наново в отношения на равни.

Освен бегло споменаване на сделка с Меркосур в заключителното изявление, преговорите с Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай останаха встрани въпреки предишните надежди, че срещата на върха може да влее нова енергия в преговорите за приключване на търговско споразумение. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче каза след срещата на върха, че „нашата амбиция е... да приключим най-късно до края на тази година“.

Индустрията и гражданското общество имат коренно различни тълкувания относно това колко - или колко малко - сделката би помогнала за поставянето на страните от Латинска Америка на равна нога с техните европейски партньори.

Според бизнеса сделката трябва да се реализира, за да се гарантира, че регионът ще остане на политическата и икономическата карта на ЕС. „За нас [търговските] споразумения са важни. Имаме нужда от стабилност и не искаме да се оставяме на милостта на политическите промени“, казва Луиза Сантос от индустриалната лобистка група BusinessEurope.

Неправителствените организации обаче не виждат нещата по този начин. „Всяко предложение, което поставя региона в ролята на обикновен доставчик на природни ресурси в полза на големите корпорации и богатите държави, е неприемливо“, посочва Ернан Саенц от неправителствената организация Oxfam.

Ресурси

Сключването на сделката с Меркосур придоби значение за ЕС, който иска да разчита на богатия на ресурси регион, за да захранва вятърните турбини и електрическите превозни средства, от които се нуждае, за да постигне целите си в областта на климата.

Бразилия е най-големият износител на стратегически суровини за ЕС по обем, докато „литиевият триъгълник“ - Чили, Аржентина и Боливия, обхваща около половината от световните запаси на литий.

Като част от срещата на върха Брюксел и Чили подписаха нов меморандум за разбирателство относно суровините.

Апетитът на ЕС към тези метали и минерали събужда онези мрачни спомени за испанските конкистадори, които превземат и доминират над големи части от Южна Америка в името на Бога, славата и – не на последно място, на златото, с което подхранват икономическия бум в Европа.

Фон дер Лайен обяви, че Брюксел ще напомпа над 45 млрд. евро в региона чрез своята програма Global Gateway за инфраструктурни проекти, които поне отчасти ще облагодетелстват и частния сектор на ЕС. Европа обаче закъсня за партито – Китай разшири значително влиянието си в региона.

Партньорствата за суровини днес не могат да се основават на модел, при който богатите на ресурси страни добиват ценните ресурси - често при лоши екологични и работни условия, само за да бъдат изпратени в чужбина за обработка и производство.

„Това е първият път, когато имахме възможността да обсъдим с толкова ясни термини механизъм, който ще ни отдалечи от екстрактивизма в Латинска Америка“, коментира президентът на Аржентина Алберто Фернандес след срещата на върха.