Ако се съди по трейлъра, биографичният филм на Ридли Скот за Наполеон ще забавлява, вдъхновява и екстравагантно ще пропусне най-важното. Но същото важи и за картините на френския император от Жак-Луи Давид. Наполеон не е бил, или поне не само, завоевател. Той е преди всичко най-големият бюрократ в историята, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш.
Това, което оцелява след него, не е Френската империя (която той оставя по-малка, отколкото я заварва), а Banque de France, стандартизирано образование, префекти, които упралвяват френските региони в съответствие с парижкия диктат, и Граждански кодекс, който все още влияе върху юрисдикциите по света. И до ден-днешен прилагателното „наполеонов“ описва нещо централизирано и може би вмешателско, а не нещо военно.
В такъв случай се подгответе за наполеонов свят. Най-важната държавна тенденция днес е подемът на протекционизма. В САЩ, Европа, Китай и Индия държавата се обръща от отворената търговия към култивирането на местни индустрии. Едно от оправданията е стратегическо: не разчитайте на крехки или враждебни режими за основни стоки. Друго е прогресивно: дайте глътка въздух на квалифицирания ръчен труд. И двете препращат към изборните аргументи на Доналд Тръмп от 2016 г.
И така, имаме си работа с нещо като ирония. Популизмът, който се противопоставя на елита, и е срещу „голямата държава“, ще я направи по-мощна, а не по-слаба. Технократът, хулен съвсем доскоро, ще бъде дърпащата конците фигура на нашата епоха, раздаваща субсидии, ръководеща този икономически сектор, игнорираща онзи. Корпоративните лидери ще имат все по-тесни и по-сговорни отношения с правителството, не като корумпиран страничен продукт на системата, а като нейна централна характеристика. Популизмът имаше за цел да свали надолу управляващата класа, но основното му наследство ще бъде нещо близко до обратното.
Кога бихте предпочели да сте политик или държавен служител: сега, когато може да оформите цяла индустрия, или в пред-популистките времена? Кога бихте предпочели да сте лобист: през епохата на свободния пазар, когато правителството и бизнесът бяха поне номинално отделени, или през протекционистката, когато нито един сектор не иска да се лиши от държавната щедрост? (Ако производството на чипове е стратегическо, защо да не е такова и селското стопанство?)
Елитите ще станат по-силни и по-кръвосмешателски в резултат на популизма, движение, посветено на тяхното деградиране. Може би трябваше да забележим задаването на този парадокс. Популистите имат бунтарски стил, но покровителствено отношение. Те мразят така наречената външнополитическа върхушка, но искат тя да оформи голяма част от частния сектор. Те негодуват срещу елитите, но по-често защото те абдикират от властта - върху пазарите, националните граници - отколкото за това, че я трупат. Те харесват пряката демокрация, но също и Сингапур. Това е движение, което винаги е било раздвоено по въпроса за безличната власт.
Противоречието е най-очевидно в американската десница. Апаратчиците на Тръмп мечтаят да обуздаят голямата държава, ако техният човек отново дойде на власт. Така наречените назначения по график F биха улеснили уволняването на държавни служители. Във версия за изпълнителната власт на това, което десните направиха със съдебната система в продължение на няколко десетилетия, партийни кадри се подготвят за бюрократични постове из цял Вашингтон.
В същото време светът на Тръмп изисква повече индустриална стратегия. Има ли данни, че това се прави добре, някъде по Земята, без постоянна, независима бюрокрация, оторизирана да планира и инвестира, независимо от текучеството в избраните администрации?
В един момент демагозите ще трябва да изберат кое мразят повече: свободната търговия или върхушката. Ограничаването на първото води до овластяване на второто. Забележете, че макар Тръмп да започна движението към индустриална защита, то се материализира при лявоцентристко правителство. Десните никога не биха могли да следват своята антитърговска логика до естествения ѝ край, който е поставянето на пиедестал на чиновничеството. Тръмп успя да скъса с държавата на националната сигурност. Идеята, че той може да наложи американска версия на бившето (и властно) Министерство на международната търговия и промишленост на Япония, е нереална. И все пак този вид технократична власт е това, което по невнимание създаде популизмът чрез ръката на неговия наследник Джо Байдън.
Страхувам се, признава Гънейш, макар че не мога да съм сигурен, че преживяваме най-големия погрешен обрат в правителствената политика през целия ми живот (авторът е на 41 години – бел. прев.) След десетилетие в тази протекционистична епоха може да съжаляваме за отпадъците, свинското месо, по-високите потребителски цени (не ги ли плащат „работниците“?) и фрагментирането на Запада на враждуващи търговски зони. Но неправилността на тази тенденция е предмет на друга статия. Засега това, което се откроява, е нелепият победител от този процес. Представете си, че през 2016 г. ви бяха казали, че елитите ще имат повече влияние, а не по-малко, и ще го дължат на собствените си противници.
11:09 | 24.07.23 г.
