Само правителствата имат силата да ограничат търсенето на петрол и газ

Какво трябва да направи петролна компания като ExxonMobil по отношение на тревожната вълна от горещини, дъждовни бури и горски пожари, бушуващи по света? Как Shell или Saudi Aramco трябва да отговорят на рекордните глобални температури, които виждаме в това, което изглежда е само началото на сериозно затоплящо събитие Ел Ниньо?

Тези въпроси са по-остри от всякога за всяка една компания, чиято финансова сила идва от изкопаемите горива - петролът, газът и въглищата, които допринасят най-много за глобалното затопляне, пише колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

Отговорите са по-объркани, отколкото често изглеждат. Петролните и газовите компании може и да не продават въглища, най-мръсното изкопаемо гориво. Но тъй като светът претърпява все повече климатични рекорди, такива фирми са изправени пред натиск да преобърнат бизнес моделите си, като преминат към по-чисти приходи, без да засегнат собствениците или акционерите си, които не искат подобно нещо.

Много инвеститори заложиха на тази индустрия, предлагаща исторически стабилна финансова възвръщаемост, отчасти благодарение на картел, ОПЕК, който можеше да подкрепи или стабилизира цените в трудна пазарна ситуация.

Защо да преминат към несигурния сектора на възобновяемите енергийни източници без картел, без сравнима статистика за възвръщаемостта и (за някои зелени фирми) без огромни печалби като тези, постигнати миналата година, когато войната в Украйна вдигна цените на изкопаемите горива?

Вярно е, че това може да не продължи. Международната агенция по енергетика (МАЕ) казва, че дългоочакваният пик в световното търсене на петрол може да настъпи преди края на това десетилетие. Това отчасти се дължи на това, което агенцията нарича "експлозивен" растеж в продажбите на електрически автомобили - напомняне, че технологията може да тръгне в посока, която инвеститорите не очакват.

В началото на 80-те години, когато американският телефонен гигант AT&T помоли консултантите на McKinsey да предскажат колко мобилни телефона ще се използват по света до началото на новия век, беше му казано, че общият пазар ще бъде около 900 000. Но 900 000 нови абонати се присъединяваха към мобилните телефонни услуги на всеки три дни към 1999 г., според доклад през същата година в The Economist.

Тази история е поучителна. Лидерите на петролните компании биха могли да я използват, за да се опитат да убедят акционерите в необходимостта от промяна. Уви, твърде много хора правят обратното.

Някои управляват фирми, които години наред лобираха срещу намаляването на емисиите, за които знаеха, че са вредни, с мотива, че това би засегнало най-бедните в света. „Каква е ползата от спасяването на планетата, ако човечеството страда?“, заяви бившият главен изпълнителен директор на Exxon, Рекс Тилърсън, на годишното общо събрание на компанията през 2013 г.

Тактиката на Тилърсън все още е популярна. На 6 юли, когато учените потвърдиха, че Земята току-що е изпратила най-горещия юни в историята (със „значителна разлика“), BBC излъчи интервю с Уеъл Сауан, главен изпълнителен директор на Shell, който каза, че намаляването на производството на петрол и газ би било „опасно и безотговорно“. Децата в бедни страни като Пакистан трябваше да „учат на свещи“, когато техните държави загубиха наддаването за доставки на газ след избухването на войната в Украйна, каза той.

Но това е същият Пакистан, който все още се възстановява от опустошителните наводнения, причинени от масивни валежи миналата година, вероятно подсилени от глобалното затопляне.

И все пак коментарите на Сауан са полезни. Те служат за разграничаване на Shell от други нефтени и газови компании, които изглежда приемат по-сериозно изменението на климата, като BP.

BP може би удовлетвори някои акционери тази година, като реши да забави темпото, с което намалява добива на петрол и газ през това десетилетие. Но намалението от 25 процента, към което се стреми до 2030 г., все още е над обещаното от повечето от конкурентите ѝ, като компанията се придържа към плана си да разработи 50 гигавата възобновяема енергия до същата година.

Това е само план и далеч не е достатъчен. Има сериозни основания петролните компании да се разделят на отделни бизнеси за екологични и изкопаеми горива, за да експлоатират по-добре стойността на зелените начинания. Най-малкото, те трябва да направят повече, за да спрат изтичането на метан, мощен парников газ.

В крайна сметка обаче не трябва да очакваме индустрията за изкопаеми горива да ни изведе от криза, причинена от тези горива. Само правителствата имат властта да намалят търсенето им, а тяхната работа едва започва.

Делът на въглищата в електроенергията на страните от Г-20 спадна от 43% през 2015 г. до 39% през 2022 г., тъй като първоначално субсидираната вятърна и слънчева енергия отне от пазарния им дял. Електрическите автомобили са напът да направят същото с петрола. Термопомпите пък могат да сторят това с газа. Но и двете трябва да станат още по-евтини и по-лесни за използване, и то бързо - което изисква голяма помощ от държавата.

Това може да изглежда политически невъзможно. Но същото важи и за живота в свят, в който изкопаемите горива са променили климатичната система по начини, които сега се мъчим да проумеем.