Врагът на моя враг е мой приятел. На тази основа по-близките отношения на Запада с Индия изглеждат логични. Топлото ръкостискане във Вашингтон между Джо Байдън и някога „забранения“ Нарендра Моди, сега политически доминиращ министър-председател, и също толкова топлата прегръдка на Еманюел Макрон към индийския лидер в Париж имат за цел да изградят близки отношения със страна, за която се очаква да бъде мощна противотежест на Китай. Това добър залог ли е за западните сили? Да. Индия наистина е вероятно да бъде изгряваща велика сила. Интересите също съвпадат. Но доколко ценностите се споделят е по-отворен въпрос.
Главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф отговаря на въпроса къде е Индия сега и накъде може да тръгне, икономически и политически.
Днес Индия има петата по големина икономика в света по пазарни цени и третата по покупателна способност. Населението ѝ е 1,43 милиарда, изпреварило по-рано през годината китайското. До 2050 г. то се прогнозира от ООН да достигне 1,67 милиарда, срещу 1,31 милиарда в Китай.
БВП на глава от населението на Индия (по покупателна способност) е близо 40 процента от нивото му в Китай, според МВФ. През 1990 г. Индия и Китай бяха почти еднакво бедни, с БВП на човек, измерен според покупателната способност, оценен съответно на 4,6% и 4,1% от нивото в САЩ. В това, което със сигурност е най-забележителният икономически подвиг в световната история, БВП на глава от населението в Китай достигна 28 процента от нивото на САЩ миналата година, срещу 11 процента за Индия. Относителното представяне на Китай бе несравнимо най-доброто, но Индия е на второ място сред седемте най-големи развиващи се икономики.
Китай беше изключителен пример за най-успешната стратегия за развитие в модерната епоха - високи инвестиции, бърза индустриализация и прогресивно подобряване на износа на промишлени продукти. Това беше и пътят на Япония. Но индийският бе много различен. Между 2014 г. и 2023 г. делът на инвестициите ѝ е бил средно едва 31 процента от БВП срещу 44 процента в Китай, а националният процент на спестявания е бил средно 30, срещу 45 в Китай. По-учудващо е, че делът на промишлеността в БВП на Индия намалява, а не нараства, както би се очаквало на този етап от нейното развитие. Този дял е бил 13 на сто от БВП през 2022 г., срещу 28 на сто в Китай. Макар съотношенията на търговията към БВП (по пазарни цени) приблизително да се изравниха, Китай е далеч по-голям износител на световните пазари.
Какво тогава може да предстои?
Нека започнем с икономическия фундамент. Темпът на брутни спестявания в Индия, макар и не толкова, колкото този в Китай, е достатъчно висок, особено предвид възможността за внос на капитал, за да финансира темп на растеж от поне 5-6 процента. Индия също така има сравнителна макроикономическа стабилност. Предприемачеството е в изобилие и инфраструктурата се подобрява. Страната определено няма да страда от недостиг на работна ръка, а точно обратното. Както отбелязва Ашока Моди в India is Broken, невъзможността да се генерират достатъчно добри работни места е голям провал. Друг такъв е неспособността да се образова населението по висок стандарт: човешкият капитал вероятно ще се окаже много по-голямо ограничение от физическия.
Индия е очевидно място за компании, следващи стратегията „Китай плюс“. Освен това има предимството на големия вътрешен пазар пред очевидните конкуренти. Независимо от това, през последните 75 години Индия не успяваше да използва възможностите за бърз растеж на износа на промишлени продукти. Подозрението спрямо откритата търговия винаги пречеше.
Както беше вярно и за много други страни, Индия страдаше от натрупани лоши дългове след световната финансова криза. Този „двоен проблем на баланса“ беше значително ограничение за растежа. Но, според тазгодишното издание на Economic Survey, „през последното десетилетие дългът на индийския нефинансов частен сектор и нефинансовият корпоративен дълг, като дял от БВП, са намалели с близо 30 процентни пункта“. Банковите баланси също бяха заздравени. Като цяло кредитният двигател отново е в доста добра форма.
МВФ прогнозира годишен икономически растеж от малко над 6 процента в периода 2023-2028 г., като БВП на глава от населението ще расте с около един процентен пункт по-бавно. Такъв растеж би бил доста близък до средните стойности от последните три десетилетия. При условие, че страната не е засегната от големи глобални или вътрешни шокове, това звучи напълно възможно, дори доста правдоподобно. Но какво можем да кажем в по-дългосрочен план?
Не забравяйте, че Индия все още има огромно пространство за наваксване. Освен това е млада страна, с крайно недостатъчно заета работна сила, потенциал за подобряване качеството на тази работна сила, сравнително висока норма на спестявания и все по-големи надежди за по-голям просперитет. Ще е необходима сериозна адаптации, за да се посрещне предизвикателството на климатичните промени, като се има предвид неуспехът в намаляването на глобалните емисии. Но енергийният преход предлага и огромни възможности за Индия. Като цяло смятам, пише Уулф, че Индия би трябвало да поддържа ръст на БВП на човек от около 5 процента годишно до 2050 г. С по-добри политики растежът може дори да е малко по-висок, макар че може да бъде и по-нисък.
И така, нека приемем, че БВП на глава от населението на Индия продължава да расте с 5 процента годишно, докато този на САЩ само с 1,4 процента, приблизително колкото през последните три десетилетия. Така, до 2050 г., БВП на човек в Индия (според паритета на покупателната способност) ще достигне около 30 процента от нивото на САЩ, приблизително там, където е Китай днес. Според средните прогнози на ООН населението на Индия тогава ще бъде 4,4 пъти по-голямо от това на САЩ, така че нейната икономика ще бъде с около 30 процента по-голяма от американската.
Накратко, съвсем логично е да се предположи, че Индия ще стане велика сила. Не е толкова трудно да си представим, че нейната икономика ще бъде с размер, подобен на тази на САЩ до 2050 г. (по пазарни цени – бел. прев.) Следователно западните лидери правят разумен залог в посока удобен съюз с Индия. Но дали Индия ще бъде либерална демокрация?
16:42 | 23.07.23 г.
