Отдаването на инфлацията само на ръста на заплатите е подвеждащо и опасно

Прекомерното увеличение на заплатите все повече се определя като единствената причина за проблема с инфлацията в Обединеното кралство, който причинява трудности с ипотечните кредити и принуждава семействата да правят трудни избори при намаляващата им покупателна способност, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Въпреки че това схващане придоби популярност напоследък поради последните данни за заплатите и предупрежденията за инфлацията, съответно от британския финансов министър и Английската централна банка (АЦБ), то е частично и може лесно да подведе. То прекалено опростява инфлационното предизвикателство и подходящата реакция. То също така увеличава риска от икономическа стагнация, като допълнително изостря текущите инфлационен и лихвен проблем.

Настоящата фаза на висока инфлация в Обединеното кралство е подобна на опита на развитите страни през 70-те и 80-те години на миналия век. Първоначално задвижвана от няколко фактора (енергия и храни в този случай), тя води до по-широко увеличение на цените в целия сектор на стоките, преди да се отрази върху услугите. Следователно инфлацията не спада бързо дори след като първоначалният шок е отшумял. Междувременно самият процес се подхранва от и подхранва растеж на заплатите, който е по-малко чувствителен към повишаването на лихвените проценти.

Според последните данни от Великобритания годишният ръст на заплатите за тримесечния период, завършващ през май, е 7,3%, надминавайки консенсусната прогноза от 7%. Заплащането в частния сектор се е повишило със 7,7%, изпреварвайки ръста от 5,8% в публичния. Публикуваните данни повишиха пазарните лихвени проценти, докато доставчиците на ипотечни кредити, реагирайки на предишни увеличения на лихвите, вдигнаха средния двугодишен ипотечен лихвен процент до над 6,6 процента - ниво, невиждано от 15 години.

Данните последваха призивите за ограничаване на заплатите както от финансовия министър Джеръми Хънт, така и от управителя на АЦБ Андрю Бейли. Бейли също така остави вратата отворена за второ поредно увеличение на лихвите с 0,5 процентни пункта на предстоящото заседание на Комитета по паричната политика на банката.

Дебатът за инфлацията в Обединеното кралство сега се фокусира изключително върху спиралата заплати-цени, при която доставчиците на стоки и услуги прехвърлят по-високите разходи за заплати на потребителите. Това е жалко по три причини.

Първо, това идва в момент, когато реалните заплати вече са значително ерозирани от инфлация, достигнала връх от 10 процента. Дори последното увеличение на заплатите, макар и високо в номинално изражение, не достига инфлацията на потребителските цени през май от 8,7 процента на годишна база.

Второ, двигателите на инфлацията са по-разнообразни и по-сложни. Те включват първоначалния плах отговор на това, което беше погрешно характеризирано като „преходна“ инфлация от повечето централни банки; нарушени международни вериги за доставки; затегнат пазар на труда; и приоритизиране поддържането на маржа на печалбата от някои компании.

Трето, прекомерното фокусиране върху ограничаването на заплатите като основен инструмент за намаляване на инфлацията увеличава вероятността от рецесия. То би подкопало търсенето на домакинствата в момент, когато високите разходи по ипотечните кредити вече ги натоварват значително. Икономическата дейност, както и предоставянето на основни обществени услуги, също така стават уязвими на стачни действия.

Може да е изкушаващо тези проблеми да се възприемат като уникално британски, като се има предвид, че инфлацията е над два пъти по-висока от тази в САЩ и над тази в еврозоната, а заплатите се увеличават с по-бързи темпове. Това се засилва от историческата тенденция на страната към стачки и по-упорита съпротива срещу ерозията на реалните заплати, макар и датираща отпреди десетилетия.

Но като се има предвид силата на сектора на услугите и в трите икономически региона, съществува значителен риск САЩ и еврозоната в крайна сметка да възприемат подобна рамка за предизвикателството и решението на инфлацията. Това допълнително би възпрепятствало глобалния растеж, който вече е осуетен от разочароващото икономическо възстановяване в Китай.

Обединеното кралство трябва да води другите в прилагането на по-всеобхватен отговор откъм политики. Подходът следва да допълни повишаването на лихвените проценти и ограниченията на заплатите със значими мерки за насърчаване на предлагането. Той трябва да се възползва от необходимия енергиен преход, да прегърне вълнуващи технологични иновации и да преоцени най-добрия път за връщане на инфлацията до ниско и стабилно ниво.

Подобен подход не само ще намали риска от стагфлация, но и ще подобри перспективите за устойчив ръст на производителността и ще разшири потенциала за растеж на страната. Той би предоставил по-добър шанс за справяне с дългосрочните предизвикателства, породени от изменението на климата, високия дълг, ниския растеж и прекомерното неравенство в доходите, богатството и възможностите.