fallback

Гледайки Черно море, Русия изпусна ключови позиции в "задния си двор" Балтийско море

Разширяването на НАТО към Скандинавските страни е голям успех, а Украйна остава все още далечна перспектива

13:41 | 13.07.23 г. 21

Последната среща на върха на НАТО потвърди възраждането на Алианса, а разширяването на организацията поставя под въпрос ключови позиции на Русия в Балтийско море - ключов маршрут за руския флот.

Парадоксално, но това се случва по времето, когато руският президент Владимир Путин води "специална военна операция", която цели изтласкването на НАТО от своите граници. Москва започна пълномащабна война в Украйна, след като през 2014 година анексира Крим - опит да гарантира доминацията си в Черно море. Първоначалната цел на войната от февруари 2022 година беше да увеличи буфера между своите граници и НАТО.

В навечерието на 2023 година Путин коментира пред руски олигарси, че неговата авантюра вече дава резултати - присъединени са нови територии (анексираните украински Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област), а Азовско море вече е вътрешно за федерацията.

Но оказва се, че загледани в този фланг Кремъл изпусна своята неоспорима доминация в Балтийско море.

Европейското издание Politico нарича региона "задния двор" на Русия и посочва в свой анализ, че Швеция и Финландия поставят началото на стратегическа промяна, тъй като контролът в Балтийско море е ключов за пристанище Санкт Петербург и анклава Калининград.

По време на Студената война този регион беше напълно доминиран от Русия - тогава НАТО-вски държави бяха само Германия и Дания. През 1999 година обаче в Алианса влиза Полша, а пет години по-късно - и Прибалтийските държави. Сега към организацията се присъединиха и запазилите десетилетия неутралитет Финландия и Швеция.

Макар и извън НАТО войските на двете държави поддържаха стандартите на организацията, а военните са добре подготвени благодарение на съвместни учения с Алианса. Двете държави могат да извършват разузнавателни дейности и да ги споделят по-свободно с новите си съюзници. И преди да бъдат в НАТО финландците имаха такива възможности, но имаше политически спирачки да го правят, категорични са от Института по международни дейности във Финландия.

Близостта на шведския остров Готлнад до Калининград пък е допълнително ограничение за Русия, ако опита да извършва операции, използвайки Балтийско море.

Анализатори отбелязват пред изданието, че с новите си членове НАТО увеличава съществено и присъствието си в Арктическо море, което започва да става все по-важно на фона на климатичните промени и топенето на ледовете.

От тази гледна точна разширяването на НАТО към Скандинавските страни е огромен успех. Въпреки вниманието към украинската делегация във Вилнюс Киев засега е в доста по-далечните перспективи на организацията.

Въпреки заявките, че Украйна е по-близо от всякога до членство в Алианса, времеви рамки на този ангажимент няма и това предизвика остра критика от страна на украинския президент Володимир Зеленски. Преди срещата имаше очаквания, че организацията ще напише в своята обща декларация, че Украйна ще стане член, "когато това е възможно", но вместо това формолировката беше, че страната ще получи покана, когато е възможно и бъдат спазени условията. Това разминаване накара Зеленски да напише в Twitter, че позицията е "абсурдна", защото ще насърчи Путин да продължи инвазията си.

Източници на Politico отбелязват, че публикацията е приета гневно от западните партньори. Ден по-късно, в рамките на официалното участие на украинския президент в срещата, всички страни опитаха да намалят емоциите си и да забравят размяната на остри реплики.

Всички разбираме напрежението, на което е подложен Зеленски, коментират от администрацията на американския президент Джо Байдън пред изданието. "Нека се поставим за малко на негово място - има ангажименти от [срещата в] Букурещ и видяхме какво се случи после", допълва и министърът на отбраната на Франция Себастиен Лекорну, визирайки обещанията за "отворените врати", дадени на Украйна от НАТО през 2008 година.

Украински дипломат е категоричен, че основният страх на Киев е, че членството в НАТО ще се превърне в разменна монета в евентуални преговори с Русия. Сега Зеленски е получил уверения, че това няма да се случи и от тази гледна точка срещата във Вилнюс има добри резултати.

"Тоест, въпреки неясния текст на декларацията относно пътя на Украйна, срещата показа, че има ангажименти за задълбочаване на отношенията", казва източникът на изданието.

Всъщност НАТО даде още няколко много ясни политически сигнали на Киев - в декларацията си записа подкрепата за мирния план на президента Зеленски - не на Украйна или на украинския президент, а генералният секретар Йенс Столтенберг съобщи, че Украйна разговаря като равна с останалите членове на организацията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:41 | 13.07.23 г.
fallback
Още от Политика виж още