Структурен расизъм – суровата действителност за мюсюлманите в Германия

Според нов доклад, представен миналата седмица пред министерството на вътрешните работи в Берлин, расизмът, омразата и понякога дори насилието срещу мюсюлманите в Германия са широко разпространени и често са част от тяхното ежедневие.

Независимата експертна група по въпросите на враждебността към мюсюлманите работи в продължение на три години, за да подготви изчерпателния доклад за расизма и враждебността спрямо 5,5-те милиона мюсюлмани в страната. Групата, състояща се от 12 експерти, изготвила доклад с обем от около 400 страници под името "Ислямофобия - равносметката в Германия", анализирайки в него научни изследвания, полицейска статистика за престъпленията и документация за инциденти, изготвени от агенции за борба с дискриминацията, консултантски центрове и неправителствени организации, отбелязва Асошиейтед прес.

Проучването достига до заключението, че поне една трета от мюсюлманите в Германия са се сблъсквали с враждебност заради изповядването на религията си. Експертите обаче изтъкват, че реалните цифри вероятно са значително по-големи, тъй като само 10 процента от мюсюлманите изглежда съобщават за враждебност и престъпления от омраза срещу тях.

Проучването разглежда и нагласите на политическите партии в Германия. В Бундестага (долната камара на германския парламент) крайнодясната популистка партия "Алтернатива за Германия" има "явно антимюсюлманска програма". В най-големия опозиционен блок - дясноцентристкия блок на Християндемократическия съюз (ХДС) и регионалния баварски Християнсоциален съюз (ХСС) - латентната враждебност към мюсюлманите може да се види в непоследователното признаване на исляма като част от германската нация или култура. Управляващата коалиция на лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), партията "Зелените" и неолибералната Свободна демократическа партия все още не е успяла да се пребори с институционалния расизъм. Посткомунистическата партия "Левите" е забележително изключение, написа германската международна медия "Дойче Веле" във връзка с доклада.

"Мюсюлманите в Германия се сблъскват с изключване и дискриминация в ежедневието си - което прераства чак до омраза и насилие", заяви министърът на вътрешните работи Нанси Фезер при получаването на доклада от проведеното проучване. "Много е важно това да стане видимо и да се повиши осведомеността за негодуванието, което все още е широко разпространено", посочи Фезер.

Германските мюсюлмани са изложени не само на груб расизъм, но и на стереотипи в ежедневието си от ранна детска възраст до дълбока старост, твърдят експертите.

Дори родените в Германия мюсюлмани са смятани за "чужденци", а ислямът е възприеман като "изостанала религия", жените, носещи традиционни забрадки, се сблъскват с "особено драматични форми на враждебност", се казва в доклада.

При анализ в областта на културата в доклада се установява, че близо 90 процента от филмите и сериалите, които изследователите са изгледали във връзка с проучването, представят в себе си негативна представа за мюсюлманите, като често ги свързват с "терористични атаки, войни и потискане на жените", отбелязва базираната в Катар телевизия Al Jazeera.

Бившият министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер създаде комисия през 2020 г. за разследване на институционалния расизъм в обществото, след като крайнодесен германец уби 10 души и рани петима при стрелба срещу мюсюлмани в германския град Ханау, набиращ се в близост до Франкфурт. Нападението шокира страната и накара организации за защита правата на човека да алармират за ислямофобски настроения в Германия.

Групата установи, че негативните предразсъдъци към общността включват "приписването на широко разпространени, до голяма степен непроменими, назадничави и заплашителни характеристики на мюсюлманите и хората, които се възприемат като мюсюлмани", отбелязва АП.

Тези стереотипи водят до изключване и дискриминация от страна на масовото германско общество, което често възприема мюсюлманите като "другите", въпреки че 50 процента от мюсюлманите в страната имат германско гражданство.

Саба-Нур Чима, един от дванайсетте експерти в проучването, заяви, че докладът разкрива и подробности за предразсъдъците към мюсюлманите, които тя нарече "анонимни". "(Според доклада) почти половината от населението на Германия смята, че ислямът не принадлежи на Германия... или една трета от населението се чувства чуждо (в собствената си страна)... заради живеещите тук мюсюлмани", каза тя пред Al Jazeera.

Освен това Чима заяви, че изследването показва, че около 40 процента от хората в страната не биха приели да имат кмет мюсюлманин. Експертът заяви, че подобни нагласи се отразяват на ежедневието на мюсюлманите в страната. "Това е нещо, което наричаме структурна дискриминация - когато мюсюлманите са изключени от заетостта и или когато търсят жилище", уточни тя.

Комисията препоръчва на правителството да създаде работна група, която да се занимава със справянето с предразсъдъците към мюсюлманите, както и централен информационен център за събиране на жалби. Освен това е необходимо и обучение в детските градини и училищата, полицейските участъци, държавните служби, медиите и развлекателните компании, с което да се пребори негативния образ на мюсюлманите, а учебниците и учебните планове трябва да бъдат преразгледани.

Мюсюлманската общност в Германия е многообразна, а мнозинството от нея заявява турските си корени. Голяма част от представителите на общността са емигрирали от арабски държави като Мароко или Ливан, се посочва в доклада. Голяма част от тях са пристигнали за първи път в Западна Германия (ФРГ) преди повече от 60 години, когато са били наети като "гастарбайтери", за да подпомогнат икономическия напредък на страната, пише АП.

Първото поколение мюсюлмански имигранти работят предимно във въгледобива, производството на стомана и автомобилната индустрия. Мнозина от тях, които първоначално идват като временни работници, решават да останат и да доведат семействата си, което създава големи мигрантски общности в Берлин, Кьолн, Франкфурт и други градове в Западна и Югозападна Германия.

Около 19 милиона души, представляващи около 23 процента от настоящето население на Германия, са имигрирали в страната след 1950 г. или са деца на имигранти - не само от мюсюлмански произход, но и от страни като Полша, Румъния, африкански или азиатски страни, а напоследък и от Украйна.

Експертите установяват, че враждебността към мюсюлманите е разпространена в почти всички сфери на живота - от училищата до полицията, националните, регионалните и общинските агенции, частния сектор на труда, жилищния пазар, медиите и политиката.

Карима Бенбрахим, друг от авторите на доклада, заяви, че са необходими съвместни усилия от страна на обществото и неговите институции, за да се информират хората за враждебността към мюсюлманите и да се намери начин този проблем да бъде преодолян. "Враждебността към мюсюлманите е нещо, което засяга всички в това общество, а не само потърпевшите", добави тя.

Като пример за антимюсюлманските настроения в образованието авторите на изследването прочетоха откъси от учебник по политически науки от 2019 г., в който се твърди, че мюсюлманите "искат да живеят по-добре, отколкото у дома, но въпреки това настояват за своята идентичност, която включва забрадки, джамии, молитви в училищата, принудителни бракове и потискане на жените".

Друг автор на доклада, Кай Хафез от университета в Ерфурт, подчертава, че расизмът срещу мюсюлманите не е разпространен само сред крайнодясната периферия на Германия, а че средната класа в обществото също трябва да се отърси от стереотипните си възгледи за мюсюлманите. "Крайно време е да се въведат фундаментални, структурни антирасистки реформи" в Германия, добави Хафез.

/БТА/