След три часа и половина дебати депутатите не одобриха предложението за провеждане на национален референдум с въпрос "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?". Вносител е инициативен комитет на граждани, подкрепен от парламентарната група на "Възраждане". Под подписката за референдум се подписаха над 470 хиляди граждани.
Народните представители гласуваха с 68 гласа "за", 98 гласа "против" и 46 гласа "въздържали се". Законотворците поискаха и прегласуване, при което референдумът отново не срещна подкрепа, а разпределението на гласовете остана относително същото.
Преди два дни правната комисия на парламента отхвърли предложението за провеждане на национален референдум за запазване на българския лев. „Против“ бяха от ДПС и „Продължаваме промяната-Демократична България“, в подкрепа на такова допитване гласуваха от "Възраждане", "БСП за България" и "Има такъв народ", а ГЕРБ-СДС се въздържаха.
Народните представители спориха дали се нарушават закони, представители на опозицията ще поискат да се произнесе Конституционният съд.
Основният спор между депутатите беше за зададения въпрос на референдума, като повечето посочиха, че предложението за национално допитване противоречи на международните договори и е в разрез с въведения в България валутен борд.
Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?
Инициаторите
„В момента това, което ще се опитате да направите, е да заметете един референдум без абсолютно никаква юридическа обосновка“, коментира Деян Николов, депутат от „Възраждане“ и говорител на Инициативния комитет, внесъл подписката за референдум в парламента.
Според него не е ясно кои вече ратифицирани международни договори налагат законовото ограничение за провеждане на референдума. Деян Николов напомни, че в договора от Маастрихт са определени критериите за влизане в еврозоната, но заяви, че дори и да ги изпълним, това не предполага автоматично приемане на еврото.
Депутатът отбеляза, че влизането в еврозоната е процес. „След като покрием критериите, има конвергентен доклад, в който Европейската централна банка казва, че покриваме критериите, и тогава сядаме на масата да преговаряме с Европейския съвет, Европейската комисия и с ЕЦБ от коя дата да влезем“, коментира Николов и заяви, че този акт още не се е случил, не е ратифициран и никъде в никой договор не е поет такъв ангажимент.
Депутатът от "Възраждане" е категоричен, че референдумът няма да наруши нито един международен договор и нито един член с това питане. Той призова народните представители да не "замитат" референдума. „Ако днес гласувате против или въздържал се, това означава, че казвате на българските граждани, че повече няма смисъл да има някога референдуми в България. Напът сте да унищожите референдумите като инструмент в България“, заяви депутатът.
Българите искат да бъдат питани и това се доказва от участието в подписката, обясни от парламентарната трибуна Цвета Рангелова, също от партия „Възраждане“. Що се отнася до юридическата част на процедурата, тя посочи, че решението, с което правната парламентарна комисия отхвърли искането за референдум, не е мотивирано юридически. „Не се знае кое в закона противоречи на Конституцията, затова трябва да се произнесе Конституционният съд“, настоява Рангелова.
Гроздан Караджов от „Има такъв народ“ смята, че в България избягваме референдумите, въпреки че за добър пример имаме Швейцария. Той припомни, че властта не призна резултатите от проведени референдуми на общини по Черноморието, и настоя да се спазят принципите на демокрацията, като парламентаристите се съобразят с гласовете на народа.
За и против еврото
Александър Койчев Иванов от ГЕРБ изтъкна сред ползите от приемането на еврото консервативност при управление на българските финанси. „България вече е приела еврото, но не ползваме пълния му капацитет“, смята той и обясни, че имаме резерви, които два пъти покриват спестяванията на българите, но плащаме трансакционни такси. Депутатът добави, че са правени изчисления, които показват, че след приемане на европейската валута от такси и трансфери се спестява 1% от БВП и това е близо 2 млрд. евро.
Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ подчерта, че при липса на референдум симпатизантите на „Възраждане“ ще продължат да растат и това ще се види на следващите избори. „Референдумът е въпрос на демокрация и при 400 хиляди подписа трябва да се пусне, а ако се наложи, ще го атакуваме в Конституционния съд“, е мнението на депутата.
България вече се е задължила да се присъедини към еврото като страна с дерогация, напомни Надежда Йорданова от „Демократична България“.
Радомир Чолаков от ГЕРБ заяви, че би трябвало Конституционният съд да реши дали референдумът е законен. „Хареса ми изказването на Гроздан Караджов, че народът трябва да решава, и да се научи от грешките си, ако сгреши“, смята депутатът.
В изказването си от парламентарната трибуна Деница Симеонова от „Продължаваме промяната“ заяви, че искането за провеждане на референдум е всъщност за преразглеждане на договора с ЕС. Тя напомни, че с валутния борд България не провежда собствена парична политика и гуверньорът на БНБ е обяснил в правната комисия, че искането за референдум е в противоречие с валутния закон, а и с Конституцията.
Симеонова е убедена, че решенията в договора с ЕС не могат едностранно да бъдат променяни и това ще подкопае доверието на партньорите.
Всеки трябва да решава според съвестта си дали да има референдум, коментира Георги Ганев от „Демократична България“. Той обясни на колегите си, че няма изискване при присъединяване към еврозоната конвергенцията да достигне процент от средните европейски доходи.
Мартин Димитров от „Демократична България“ запита риторично дали референдумът не означава прекратяване на валутния борд и предупреди, че липсата на резервна валута ще вдигне инфлацията. Той смята, че отмяната на валутния борд означава висока инфлация и обезценяване на парите на българското население. За пример даде случилото се по време на правителството на Жан Виденов преди приемането на паричния съвет през 1997 г. и настоя да няма повече експерименти .
Според Кристиян Вигенин от БСП дискусията в парламента не е против или за еврото, а за подписката, с която се иска провеждане на референдум за въвеждане на еврото. „Трябва да бъдат уважени хората, които сложиха подписите си под този въпрос“, коментира той участието на хората с искане да се изяснят въпроси, свързани с европейската интеграция. Депутатът подчерта, че БСП подкрепя идеята за референдум с преразглеждане на сроковете за въвеждане на европейската валута.
Тома Биков от ГЕРБ се аргументира защо ще гласува против референдума „2043 година засяга хора, които не са родени“, посочи той в коментар за отлагане на приемането на еврото, каквото е искането на „Възраждане“.
Даниела Божинова от „Демократична България“ се обърна към депутатите и заяви, че „допитванията до хората не трябва са сакрални, а трябва да станат задължителна процедура преди подписване на международни договори, както е в Швейцария“. Тя напомни, че България изконсумира негативите през 1997 г., когато въведохме валутния борд, а с приемането на еврото ще има много позитиви – предимство с по-лесен достъп до финансиране, защото сега с банковия съюз спазваме само регулациите.
С въвеждането на валутен борд се отказахме от паричен суверенитет, като през 1997 г. дебатите са били същите, със същите аргументи, включително и от бизнеса, заяви Йордан Цонев от ДПС. „Сега най-доброто нещо е стабилизирането на лева, банковата система, фиска“, обърна внимание той на стабилността на публичните финанси и бизнеса. „Работа на политиците е да продуцират нови реалности, ние не си свършихме работата в широка разяснителна компания и оставихме вакум“, критикува поведението на управляващите и страха на хората от въвеждането на еврото депутатът.
17:28 | 07.07.23 г.
