Защо ръководителят на ООН критикува МВФ и Световната банка?

След Втората световна война бяха създадени три международни институции, които се превърнаха в крайъгълен камък на новия световен ред - Организацията на обединените нации (ООН), Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).

Сега, най-високопоставеният служител на една от тях - генералният секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Антониу Гутериш, настоява за сериозни промени в другите две. Той твърди, че Международният валутен фонд облагодетелства богатите държави за сметка на бедните страни.

Критиките на Гутериш

Гутериш определя като "очевиден провал" действията на МВФ и на Световната банка по време на пандемията от Covid-19. Генералният секретар на ООН обвинява тези две международни организации, че са "вкарали десетки държави в дълбока задлъжнялост".

"Някои правителства са принудени да избират между изплащане на държавните си дългове и неизпълнение на задълженията си, за да платят на работниците и служителите в публичния сектор, което може да съсипе кредитния рейтинг (на страните им - бел. ред.) за години напред", каза Гутериш и добави, че "Африка сега харчи повече за обслужване на дългове, отколкото за здравеопазване".

Според генералния секретар на ООН правилата на Международния валутен фонд "несправедливо облагодетелстват богатите държави".

"По време на пандемията богатите държави от групата на седемте най-развити световни икономики (Г-7), с население от общо 772 милиона души, получиха от МВФ еквивалента на 280 милиарда долара, докато на най-слабо развитите държави, с население от 1,1 милиарда души, бяха отпуснати малко над 8 милиарда долара. Това беше направено в съответствие с правилата, но е погрешно от морална гледна точка", отбелязва ръководителят на Световната организация.

Отговорът на МВФ и Световната банка

В писмен отговор на питане на Асошиейтед прес за коментар по темата, Международният валутен фонд заявява, че в отговор на "най-голямата молба за помощ досега, отправена от група страни на фона на сътресенията напоследък, е предприел безпрецедентни" мерки.

След началото на пандемията, МВФ одобри финансиране в размер на 306 млрд. долара за 96 държави, включително заеми за 57 страни с по-малки приходи, отпуснати при по-ниски от пазарните лихвени проценти. Фондът също така увеличи четирикратно безлихвените заеми до 24 млрд. долара и предостави около 964 млн. долара под формата на безвъзмездни средства на 31 от "най-уязвимите" държави между април 2020 г. и 2022 г., за да могат те да обслужват дълговете си, припомня АП.

През януари Групата на Световната банка (WBG) обяви, че нейните акционери са започнали процес "за по-добро отчитане на мащаба на развитието".

Комитетът за развитие към Световната банка публикува през март доклад, в който се казва, че банката "трябва да се развива и да отговори на безпрецедентното струпване на глобални кризи, които застрашават цялата планета и нейните жители".

Какво решиха в Париж?

Критиките на Гутериш са изразени в документ, който беше публикуван преди Срещата на върха за нов глобален финансов пакт, която се проведе в края на миналата седмица в Париж под егидата на френския президент Еманюел Макрон. На нея присъстваха около 40 държавни лидери, много от които на страни от глобалния Юг. Те обсъдиха план за облекчаване на дълговото бреме на по-бедните държави и за осигуряване на повече финансови средства за мерки, свързани с борбата срещу негативните промени на климата.

Срещата на върха в Париж постигна някои забележителни успехи, които трябва да дадат тласък за по-активни действия преди преговорите за климата, които започват по-късно тази година. Някои участници във форума обаче бяха разочаровани от постигнатото по отношение на напредъка в решаването на проблема с дълговете на по-бедните държави, отбелязва Ройтерс.

Един от основните акценти на срещата в Париж беше реформирането на международните финансови институции на фона на опасните климатични промени и на проблемите, пред които са изправени страните с най-големи държавни дългове. 

Голяма част от дискусиите бяха съсредоточени върху ключовите искания на развиващите се страни, формулирани чрез т. нар. наречената "Инициатива от Бриджтаун".

Чрез нея лидерите на група развиващи се страни, водени от премиера на Барбадос Миа Мотли, призовават за реформа на настоящата глобална финансова система, в частност на Международния валутен фонд и на Световната банка.

Съветникът на Миа Мотли - Авинаш Персо, заяви, че е доволен от резултатите от разговорите в Париж.

"Това, (което участниците в срещата приеха - бел. ред.) е пътна карта за истинска промяна", заяви той пред Ройтерс в кулоарите на форума.

"Това, което беше постигнато тук, е реално... разбиране на (необходимия - бел. ред.) мащаб и темпове на развитие на това, което се изисква", отбеляза Персо.

Сред най-важните решения на форума във френската столица е потвърждаването на ангажимента на богатите държави, че вероятно ще постигнат дълго отлаганата цел да предоставят по 100 милиарда долара годишно на по-бедните страни за финансиране на борбата с негативното изменение на климата. В Париж беше потвърдена решимостта за постигане на дълго отлаганата сделка за преструктуриране на дълга на Замбия и за отпускане на средства за увеличаване на капацитета на Сенегал за развитие на възобновяеми енергийни източници.

Световната банка и други финансови институции обявиха на форума, че при сключването на договори за отпускане на заеми ще започнат да добавят клаузи, които ще позволяват на "уязвими" държави да спират изплащането на дълговете си при настъпването на природни бедствия.

В заключителната декларация, приета на срещата в Париж, за първи път се признава потенциалната необходимост по-богатите страни да предоставят още средства на международните финансови организации, като Световната банка, които подпомагат развитието на по-бедните страни.

Наред с това беше изготвен план, според който тези международни организации трябва да използват по-голяма част от финансовите си активи в подкрепа на развитието и да отделят още 200 милиарда долара в рамките на 10 години.

За първи път, в декларацията от срещата в Париж, изрично е заложена цел, според която международните банкови институции, които финансират развитието на по-бедните държави, да им предоставят "поне" 100 милиарда долара годишно, които са привлечени от частния сектор.

В документа се споменава и необходимостта от намирането на "нови начини за прилагането на данъчното облагане в международен план".

В декларацията са залегнали и други искания на участниците в "Инициативата от Бриджтаун", включително и за осигуряване на валутни гаранции за инвеститорите.

/БТА/