Западът към Путин: Мразим те, не си отивай

Опитът за метеж в Русия миналата седмица доказа, че колкото и много световни лидери да мразят Владимир Путин, те не искат внезапно отстраняване на руския президент, пише онлайн изданието Politico.

Нестабилността, която можеше да последва, не си струваше риска.

Възможността за хаос в Русия след Путин е един от ключовите фактори, който много страни – от врагове като САЩ до партньори на Русия като Китай, взеха предвид, докато подготвяха реакцията си на въоръжения бунт на лидера на наемниците Евгений Пригожин срещу Москва.

Сметките са сложни, особено за САЩ.

Администрацията на Байдън предприе много стъпки включително, като наложи икономически санкции, които несъмнено отслабват Путин след началото на войната му в Украйна. Но Вашингтон многократно настоя, че не подкрепя смяна на режима в Русия, която също е ядрена сила.

В момента липсата на ясен наследник или възможността за насилствен военен диктатор като Пригожин да поеме управлението оставят твърде много неудобни променливи, за да се насърчава открито сваляне на Путин, казват двама настоящи американски представители, двама чуждестранни ръководители и един бивш американски ръководител.

„САЩ нямат интерес от нестабилност в Русия, която има потенциал да се пренесе в Европа“, отбелязва Андреа Кендал-Тейлър, бивша служителка на американското разузнаване, специализирана в Русия и автокрациите. „Смяна на режима, която става чрез хаотичен и насилствен процес, най-вероятно ще създаде и нов авторитарен лидер, който може да е по-лош от Путин“, допълва тя.

Двама американски представители, занимаващи се с руска политика, коментират, че администрацията на Байдън е обмислила въпроси за стабилността на руската държава, когато е подготвяла отговора си на краткия бунт миналия уикенд.

Макар че САЩ рядко призовават за смяна на режима в друга страна, администрацията на Байдън иска също да бъде още по-внимателна да не подхранва отдавнашното говорене на Путин, че Америка стои зад усилия за свалянето му, с което да предизвика хаотично разпадане на страната.

В хода на бунта президентът Джо Байдън и съветниците му ограничиха публичните си изявления. Те нарекоха кризата „вътрешен въпрос“ на Русия. Европейските страни и други съюзници срещу Русия възприеха сходен предпазлив подход.

„Навсякъде нестабилността има своята цена – цена за гражданите на страната, за региона. На място като Русия тя можеше да има глобални последици“, коментира един от американските представители, който, подобно на други, е пожелал да остане анонимен заради чувствителността на дипломатическите решения. „Щяха ли руските институции да устоят, ако Путин беше изчезнал от пейзажа? Може би, вероятно. Но не е сигурно“, допълва той.

Китай, който обеща „безгранично“ партньорство с режима на Путин, запази мълчание в хода на кризата. След това Пекин публикува съобщение, в което говори отчасти за собственото си желание за избягване на хаос в съседна страна.

„Китай подкрепя Русия в опазването на националната стабилност и осигуряването на развитие и просперитет“, съобщи китайското външно министерство.

Безопасността на огромния ядрен арсенал на Русия в случай на борба за власт в Кремъл е основно притеснение на международната общност. Но също и потенциалното раздухване на замразени конфликти на места като Молдова и Грузия. Има и притеснения, че рухване на правителството на Путин може да вдъхне енергия на сепаратистки движения в Русия.

„Всичко ще бъде засегнато – от глобалните доставки на петрол, газ, обогатен уран…, земеделие, продоволствена сигурност“, казва дипломат от Централна Азия. Руската стабилност е от ключово значение за централноазиатските страни, защото „в крайна сметка все още живеем в съседство с Русия“, допълва той.

Предпочитанието на САЩ сега да избягват открити искания за смяна на режима следва минали американски усилия за насърчаване или военна помощ за свалянето режими, които доведоха до насилие и провал в дългосрочен план – Египет, Ирак и Афганистан са само част от примерите.

Смята се, че явна американска подкрепа за сваляне на режима ще подкопае доверието в усилията на местни активисти за сваляне на диктатор. Освен това американските или западните възможности за предсказване или дори насочване на такива събития са далеч по-ограничени, отколкото много хора смятат.

В случая с Путин открит американски призив за свалянето му можеше да го накара да задълбочи войната си в Украйна и да засили потисничеството у дома, въпреки че каквото и да говорят САЩ, силният човек в Русия отдавна смята, че Вашингтон се опитва да го свали от власт.

В изтекъл запис от март 2022 г. Байдън каза за Путин: „За бога, този човек не може да остане на власт“. След това Белият дом трябваше да обяснява дни наред, че Байдън не е призовал наистина за смяна на режима.

След осуетения бунт говорителят на Националния съвет за сигурност към Белия дом Джон Кърби заяви, че според САЩ „руският народ трябва да реши кои да са ръководителите му“.

Но някои европейски и американски представители подчертават тежкото предизвикателство пред Путин. Британското министерство на отбраната заяви, че бунтът „представлява най-значителното предизвикателство към руската държава през последно време“. Американският държавен секретар Антъни Блинкен каза, че са се появили „пукнатини“ във властта на Путин.

В сряда Байдън беше попитан дали сега Путин е отслабен. „Абсолютно“, беше неговият отговор.

Правителства, които заеха неутрална позиция в конфликта между Русия и Запада заради Украйна, като Индия, Бразилия и Южна Африка, до голяма степен избягват пряко да коментират бунта.

Турският лидер Реджеп Ердоган, който сам предотврати опит за държавен преврат и се опита да запази сърдечни отношения с Путин, говори с руския лидер при последната криза. „Беше подчертано, че никой не трябва да се възползват от случващото се в Русия“, се казваше в съобщение.

Пригожин настоя, че Путин не бил целта на бунта му. Той искал да свали ръководителите на руското министерство на отбраната, с които беше в конфликт. Но Путин се противопостави на въоръжения поход на Пригожин. И след еднодневния бунт Пригожин отстъпи и прие да премине в изгнание в Беларус, за да избегне обвинения в държавна измяна срещу него и наемническите му сили от „Вагнер“.

Теоретично Русия има правила за наследяване на властта, ако Путин, например, умре от естествена смърт, докато е на поста си- Но предвид степента, в която управлението на Путин оформи руската конституционна система, е възможно хората, надпреварващи се за негов наследник да не се съобразят с тези правила.

„Има хиляди хора в руската политика, които смятат, че могат да заемат президентския пост, а възможността да го направят се случва веднъж в живота“, казва Уил Померанс, специалист по Русия в центъра „Уилсън“. „Всяка нестабилност на върха щеше най-малкото да накара някои хора да помислят, че това е тяхната възможност“, допълва той.

Но Померанс отбелязва, че освен живеещи в изгнание или намиращи се в затвора опозиционни лидери сега в Русия няма сериозни фигури, които открито да се представят като алтернативи на Путин.

Западен представител твърди, че руските институции като Федералната служба за сигурност (ФСС) са достатъчно силни, за да предотвратят срив и война като тези в Либия след свалянето на диктатора Муамар Кадафи. Кадафи беше изпразнил от съдържание институциите в страната си.

Но все още има опасност от сътресения в Русия, както и възможност за „реално отваряне за сериозен военен диктатор, който не е толкова уклончив като Путин относно използването на ядрени оръжия, казва представителят.

Във вторник нидерландският премиер Марк Рюте опроверга твърдения на Путин, че Западът иска хаос в Русия. „Напротив, нестабилност в Русия създава нестабилност в Европа. Затова сме притеснени“, допълни той.

Очакванията са сега Путин да укрепи още повече властта си, дори само за да докаже, че държи твърдо управлението. Някои анализатори отбелязват, че в крайна сметка той може да излезе по-силен. Други твърдят, че бунтът на наемниците е началото на края на Путин.

И в двата случая някои бивши външнополитически ръководители, включително бившият британски премиер Лиз Тръс, призовават света да се подготви по-добре за възможно рухване на руската държава.

Най-лошите сценарии обикновено не се сбъдват – рухването на СССР в началото на 90-те години на миналия век например можеше да е много по-насилствено. Днес все още има дебат за това дали САЩ са били твърде предпазливи в отношенията си с Кремъл в последните дни на тази империя.

Засега Путин е „дяволът, когото познаваме“, казва бивш служител на Белия дом, който отговарял за политиката към Русия. „Но той наистина е дявол“, допълва той.