"Алфа Рисърч": Три месеца след вота и ГЕРБ, и ПП-ДБ губят доверието на избирателите

Три месеца след предсрочния парламентарен вот и седмици след излъчването на кабинета „Денков – Габриел“ почти половината (48%) от пълнолетните граждани в България споделят мнението, че правителство между първите две политически сили ГЕРБ и ПП-ДБ не е идеален, но е най-добрият от възможните варианти, сочи ново социологическо проучване на "Алфа Рисърч".

Зад общото управление застават 77% от избирателите на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40% от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота. 14% смятат, че правителството между ГЕРБ и ПП-ДБ е предателство към собствените им избиратели, а 13% - че то е вредно за страната.

Според "Алфа Рисърч" съпътстваните със скандали преговори между двете политически сили повишиха напрежението и „изконсумираха“ първоначалния кредит на доверие към правителството. То започва дейността си с одобрение от 20%, неодобрение от 37% и 43% неутрално отношение.

По-благоприятен (но същият като структура) е стартовият личен рейтинг на премиера Николай Денков: 26% положителни, 30% отрицателни и 44% неутрални оценки.

И двете водещи политически формации търпят щети спрямо изборите от началото на април. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и в момента се ползва с подкрепата на 25,1%. Бойко Борисов обаче, въпреки сътресенията около личността му през последния месец, успява да запази личния си рейтинг (20,5% положително и 55,6% отрицателно отношение) и подкрепата на мнозинството избиратели на ГЕРБ.

При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и заемат втората позиция с 20,2%. Динамиката в подкрепата за коалицията, както и тази в доверието към лидерите ѝ очертава тенденция към преразпределение на тежестта между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Съотношението между привържениците на партиите, което преди беше силно в полза на ПП, към момента е значително по-балансирано (около 60:40). Доверието към Христо Иванов нараства от 14,5% до 16,9% (при 46,1% недоверие).

Нагласите към другите два центъра на власт в страната – парламента и президентската институция също са засегнати от негативна тенденция. 49-ото Народно събрание започва работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, отколкото за началото на мандат). Едва 8% от българите оценяват положително дейността му, 53% - отрицателно, 39% са без мнение.

Президентът Румен Радев запазва най-високо доверие измежду институционалните представители, но рейтингът му  ерозира значително след публичното противопоставяне на формирането на редовно правителство. За пръв път откакто заема поста, отношението към държавния глава е силно поляризирано, подкрепата – разколебана, а персоналният му имидж с негативен тренд: 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално.

Одобрението за лидерите на ПП бележи лек спад и към момента Кирил Петков получава 15,9% положителни срещу 58,5% отрицателни оценки, а Асен Василев 16,5% положителни срещу 53,6% отрицателни оценки.

„Възраждане“ запазва трета позиция в предпочитанията на избирателите с подкрепа от 15,4%. Зад партията застават социалните кръгове, които я подкрепиха и на вота през април – средни поколения, от градските центрове със среден социален статус. Доверието към Костадин Костадинов е 15,1%, но той е сред лидерите, регистриращи едни от най-високите нива на недоверие – 59,6%.

Симпатизантите на ДПС са в рамките на обичайно в неизборна обстановка равнище от 12,6%. Доверието в лидера Мустафа Карадайъ е 11,2% срещу 53,8% недоверие.

Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори – 8,8%, както и одобрението за лидера Корнелия Нинова – 13,1%.

ИТН печели потенциалния вот на 4,1% от избирателите, а лидерът Слави Трифонов – 12,5% одобрение срещу 51,7% неодобрение.

За момента не се очертава нов значим играч на политическия терен, отчитат социолозите. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите. Ниският кредит на доверие към Иван Гешев като главен прокурор определя и ограничения му личен потенциал като кандидат политик: 3% срещу 82%, които не биха се доверили на водена от него партия.

Социолозите обобщават, че серията от предсрочни парламентарни избори, кризите и драматичните преговори по сформиране на редовно правителство изчерпиха до максимум търпението на обществото, а готовността за участие в потенциален нов вот продължава да намалява. Топката е в ръцете на управляващите и от това как ще я разиграят зависи подкрепата, с която ще се ползват в следващите месеци, включително на местния вот. Ясният сигнал от обществото обаче е, че не е склонно да подкрепя „пазене на резултата“, а очаква „достойно класиране“.

Изследването е проведено в периода 20 - 26 юни със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните хора.