Европейският съюз рискува „да внесе нестабилност“, ако смекчи стандартите си за демокрация и корупция, за да ускори присъединяването на Украйна и други страни кандидатки, предупреди датският външен министър Ларс Локе Расмусен в интервю за Financial Times.
Той допълни, че правителството му подкрепя членството в ЕС на Украйна, Молдова, Грузия и страните от Западните Балкани, но допълни, че „геополитическите обстоятелства“ не оправдават пренебрегването на управленски реформи.
„Ако не завършат процеса по реформи преди да влязат, може да възникне риск от забавяне след това. А ние не изнасяме стабилност, рискуваме да внесем нестабилност. Затова е толкова важно да се подчертае необходимостта от изпълнение на критериите (за членство в ЕС)“, заяви Расмусен.
Дания, заедно с Франция и Нидерландия, блокира кандидатурите за членство в ЕС на Албания и Северна Македония през 2019 г., като на практика спънаха целия процес по разширяване на съюза.
Расмусен, който е бивш десноцентристки премиер, заяви, че Дания е променила позицията си и дори е отворена за вътрешна реформа в ЕС, включително повече гласувания с квалифицирано мнозинство, за приемане на нови членки.
Изминаха 30 г., откакто на среща в датската столица лидерите на ЕС договориха пакет от критерии за демокрация, върховенство на закона и функционираща пазарна икономика в очакване на вълна от нови членки, включително няколко страни от бившия комунистически блок.
По повод на годишнината страни кандидатки бяха поканени на конференция в Копенхаген тази седмица, чийто домакин беше Расмусен. На срещата присъстваха представители на балтийските страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., сякаш за да подчертаят ползите от пълното изпълнение на стандартите на съюза. Представители на Унгария, Полша и България, обвинявани в отстъпление от стандартите за върховенство на закона и демокрация след присъединяването си към ЕС, не бяха поканени.
Расмусен заяви, че „не смята да коментира конкретни страни“, но допълни, че е „много по-лесно да се изпълнят реформи, когато страната е на път към членство в ЕС, отколкото ако вече се е присъединила“.
Украинският президент Володимир Зеленски поиска скоростно присъединяване към ЕС, за да затвърди присъствието на страната си в западния свят след руската агресия.
Расмусен заяви, че ако трябва да има „специално отношение“ към Украйна, то трябва да е под формата на допълнителна помощ с пълно ангажиране на правителствата на страните от ЕС да помагат на Киев да изпълни стандартите. Процесът беше твърде бюрократичен в миналото, допълни той.
„Искаме да инвестираме и да помагаме и искаме да сме колкото се може по-положителни и подкрепящи, но не можем да снижим летвата“, изтъкна Расмусен.
ЕС трябва да бъде „иновативен“ и да предложи някои ползи на страните кандидатки преди пълното членство, заяви той и даде за пример участието в научно-изследователската програма на ЕС „Хоризонт“.
Той отказа да посочи времева рамка за членството на Украйна и други кандидатки, но допълни, че „за всички е ясно, че по геополитически причини трябва да се намесим колкото се може повече“. Това означава, че ЕС трябва да обмисли собствената си способност за евентуално приемане на няколко нови членки.
„В един момент трябва да огледаме правилата на играта и сме готови да го направим. Това е новата датска позиция. Все още нямаме отговорите. Не съм в позиция да кажа, че подкрепяме повече гласувания с квалифицирано мнозинство, но поне в някои случаи и това е нова позиция спрямо година по-рано“, посочи Расмусен.
Запитан дали сътресенията в Русия и опасенията от рухване на режима може да променят западната подкрепа за Украйна, той отговори: „Трябва само да сме на висота и да правим това, което правим. А това, което правим, доказва, че сме от правилната страна на историята и че можем да се справим с Русия“.
Но Расмусен изрази надежда, че „партньорите в глобалния юг“, включително Бразилия, Индия и Южна Африка, които отказаха да осъдят агресията на Русия срещу Украйна, „може да бъдат мотивирани от това, което наблюдават сега“, да променят позицията си.
11:00 | 29.06.23 г.
