Какво означава новият подход в американската външна политика?

Когато САЩ говорят, светът слуша. В крайна сметка това е най-влиятелната сила в света. Това не се дължи само на нейния размер и богатство, но и на мощта на нейните съюзи и на централната ѝ роля в създаването на институциите и принципите на днешния световен ред, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.

Америка изигра решаваща роля в създаването на институциите от Бретън Удс (оформили съвременната финансова архитектура след войната – бел. прев.), Общото споразумение за митата и търговията и Световната търговска организация (СТО). Тя насърчи осем последователни кръга от многостранни търговски преговори. Тя спечели Студената война срещу Съветския съюз. И от началото на 80-те години действа за широко отваряне на световната икономика, приветствайки Китай в Световната търговска организация през 2001 г. Независимо дали ни харесва, или не, всички живеем в света, създаден от САЩ, пише Улф.

Сега, страдайки от „разкаянието на купувача“, Америка реши да го промени. Министърът на финансите Джанет Йелън очерта икономическите аспекти на новата визия на САЩ в реч, произнесена на 20 април. Седем дни по-късно Джейк Съливан, съветник на президента Джо Байдън по националната сигурност, изнесе още по-широка, макар и допълваща реч на тема „Подновяване на американското икономическо лидерство”. Тя представляваше отхвърляне на предишната политика. Може просто да се разглежда като връщане към интервенционизма на Александър Хамилтън (финансов министър от зората на САЩ – бел. прев.). Но този път дневният ред не е този на зараждаща се страна, а на доминиращата сила в света.

Какво каза Съливан? И какво може да означава това за САЩ и света?

Отправната точка е вътрешна. Беше казано, че „променящата се глобална икономика е изоставила много работещи американци и техните общности. Финансова криза разтърси средната класа. Пандемия разкри крехкостта на нашите вериги за доставки. Променящият се климат заплашва живота и поминъка. Инвазията на Русия в Украйна подчерта риска от свръх зависимостта.“ По-тясно, администрацията вижда себе си като изправена пред четири големи предизвикателства: изпразването на индустриалната база; възходът на геополитически конкурент, който е и такъв в областта на сигурността; ускоряващата се климатична криза; и въздействието на нарастващото неравенство върху самата демокрация.

В ключова фраза от речта бе посочено, че отговорът е „външна политика за средната класа“. Какво трябва да означава това?

Първо, „модерна американска индустриална стратегия“, която подкрепя сектори, считани за „основополагащи за икономическия растеж“, а също и „стратегически от гледна точка на националната сигурност“. Второ, сътрудничество „с нашите партньори, за да гарантираме, че те също изграждат капацитет, устойчивост и приобщаване“. Трето, „преминаване отвъд традиционните търговски сделки, към иновативни нови международни икономически партньорства, фокусирани върху основните предизвикателства на нашето време“. Това включва създаване на диверсифицирани и устойчиви вериги за доставки, мобилизиране на публични и частни инвестиции за „прехода към чиста енергия“, гарантиране на „доверие, безопасност и отвореност на нашата цифрова инфраструктура“, спиране на надпреварата към дъното в корпоративното данъчно облагане, повишаване на защитата на труда и околната среда, и справяне с корупцията.

Четвърто, „мобилизиране на инвестиции за трилиони в развиващите се икономики“. Пето, план за защита на „фундаментални технологии чрез стратегията на малкия двор и високата ограда“. И Така: „Въведохме внимателно съобразени ограничения върху износа на най-модерните полупроводникови технологии за Китай. Тези ограничения се основават на ясни опасения за националната сигурност. Ключови съюзници и партньори последваха примера ни.” Включва се още „засилен контрол върху чуждестранните инвестиции в критични области, свързани с националната сигурност“. Съливан настоява, че мерките са „премерени“ и не представляват „технологична блокада“.

Това наистина е фундаментална промяна в целите и средствата на икономическата политика на САЩ. Но както дълбочината, така и трайността на тези промени зависят от това доколко тя отразява новия американски консенсус. Доколкото е националистическа и протекционистка, тя вече със сигурност го прави. Относно омаловажаването на приоритетите на бизнеса и ролята на пазарите, може също да се окаже трайна. Популистките републиканци на Доналд Тръмп със сигурност биха могли да приемат почти всичко от това.

Логични ли са новите цели? В някои фундаментални аспекти, да. След като току-що публикувах книга, озаглавена „Кризата на демократичния капитализъм“, съм съгласен, че гневът и разочарованието на това, което американците наричат „средната класа“, е опасна реалност, пише Улф. Той изразява съгласие също, че климатът е важен приоритет, веригите за доставки трябва да бъдат устойчиви, а националната сигурност е легитимно съображение в търговската политика. Русия със сигурност ни научи на това, отбелязва Улф.

Но ще сработи ли това наистина, за да направи американците и останалите от нас по-добре и по-сигурни? Едно съмнение касае мащаба. Съливан заявява например, че „общият публичен капитал и частните инвестиции от дневния ред на президента Байдън ще възлязат на около 3,5 трлн. долара през следващото десетилетие“. Това е не повече от 1,4% от брутния вътрешен продукт за този период, което е твърде малко, за да бъде трансформиращо. Друго съмнение е, че е трудно индустриалната политика да работи, особено за икономики в технологичния авангард. Трето се отнася до това колко разрушителен ще бъде този нов подход за икономическите и политически отношения с останалия свят, по-специално (но не само) Китай, особено по отношение на търговията.

По-конкретно, ще бъде трудно да се разграничат чисто търговските технологии от тези, свързани със сигурността. Също така ще бъде трудно да се разграничат приятелите на САЩ от противниците, както показват глобалните реакции на руската инвазия в Украйна. Не на последно място, ще бъде трудно да се убеди Китай, че това не е началото на икономическа война срещу него. Но Китай вече държи много карти в подобна битка, както Греъм Алисън от Харвард отбеляза относно слънчевите панели. Редките земни елементи са друг такъв случай.

Преди всичко новият подход ще работи само ако води до по-проспериращ, мирен и стабилен свят. Ако доведе до раздробен свят, екологичен провал или откровен конфликт, той няма да успее. Неговите автори трябва да бъдат внимателни при дозирането на изпълнението на новата си стратегия, за да не се стигне до лош обратен ефект.