Разпада ли се проектът Путин?

Кадрите, които институционализираха Володимир Зеленски като лидер, бяха заснети на 25 февруари миналата година. Докато руските войски се приближаваха към Киев, украинският президент вървеше по улиците на града със свои близки колеги, уверявайки гражданите, че: „Всички ние сме тук, защитавайки нашата независимост и нашата страна.“

Сега сравнете това с поведението на Владимир Путин, когато частната военна групировка Вагнер за кратко предприе марш към Москва през уикенда. От уюта на Кремъл руският президент беснееше заради „предателство“ и „държавна измяна“. После изчезна. Носеха се слухове, че той е напуснал Москва. Негови представители по-късно настояха, че е работил в кабинета си.

Контрастът между Зеленски и Путин беше поразителен. От едната страна смелост, другарство и проява на национално единство. От другата - страх, изолация и разделение, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Бунтът на Пригожин засега приключи. Но би било несериозно да се вярва, че нещата в Русия могат да се върнат към нормалното си състояние. Реалността вече е друга. Въстанието се случи, защото проектът Путин се разпада. Този процес вероятно ще се ускори след събитията от този уикенд.

Сега е ясно, че Путин е изправен пред борба за оцеляване на два фронта - войната в Украйна и стабилността на неговия режим отвътре. Двата фронта са свързани. По-нататъшни неуспехи в Украйна неизбежно ще влошат положението му у дома - и обратното.

Събитията от изминалия уикенд не могат да бъдат замаскирани. Руснаците чуха Евгений Пригожин да обвинява Путин, че е започнал войната в Украйна въз основа на лъжа за агресивността на Украйна и НАТО. Те чуха Путин да се зарича, че Пригожин и неговите другари ще бъдат изправени пред „неизбежно наказание“ и ще „отговорят пред закона и пред нашия народ“.

След това видяха руския лидер да сваля всички обвинения срещу Пригожин в замяна на обещанието да спре похода си към Москва. Те видяха Путин да прибягва до посредничеството на беларуския президент Александър Лукашенко – същият, към когото Путин се отнасяше със зле прикрито презрение в миналото. Преди всичко руснаците видяха, че тяхната могъща армия и всяващите страх нейни служби за сигурност не са в състояние да спрат бунтовническата милиция по пътя ѝ към Москва, след като тя бе поела контрола над Ростов, град с повече от 1 милион души население.

Силите на Вагнер бяха най-ефективните бойци, които Русия разположи в Украйна. Но милицията, която има десетки хиляди бойци, сега ще бъде разформирована, а лидерът ѝ - изпратен в изгнание. На теория всички вагнеровци, които са участвали в бунта през уикенда, няма да имат право да служат в руските въоръжени сили. Но да се очаква една калена в битки, бунтовна милиция просто да се разтвори в руското общество звучи нереалистично. Включването на бившите ѝ членове в руската армия също звучи като опасна операция.

Руските сили в Украйна ще се чудят също колко дълго ще продължи вътрешната подкрепа за военните усилия. Бунтът на Пригожин заради причини, свързани с войната, ще има отзвук на бойното поле и със сигурност ще повлияе на военния дух. Както Джон Кери (по-късно държавен секретар на САЩ) се изрази, когато войната във Виетнам затихваше: „Как искаш от човек да бъде последният такъв, умрял поради грешка?“.

Що се отнася до украинците, те знаят, че видимият безпорядък в руските редици им предоставя възможност. Те могат да използват този момент, за да включат резервни войски в контранастъплението. Те също така ще имат нови аргументи, които да представят на своите приятели на запад на срещата на НАТО следващия месец.

Тези съюзници, които тихо намекваха, че Русия не може да бъде победена - и че Украйна трябва да преговаря с Путин - сега ще замълчат. Международните поддръжници на Путин пък ще се замислят и сега активно ще обсъждат сценарии за Русия след него.

Въпреки това би било грешка да вярваме, че нещо е неизбежно – включително падането на Путин. Неговият приятел Реджеп Тайип Ердоган премина през опит за преврат в Турция през 2016 г. и все още е на власт.

Но шансовете за оцеляването на Путин очевидно намаляват. Пригожин остава заплаха. Той е истински гангстер - бивш затворник, който се чувства добре на фронта. Контрастът с Путин, бивш бюрократ, който обича да позира с голи гърди, но се страхува от инфекция, става по-забележим.

Изглежда много малко вероятно Пригожин да избере тихо пенсиониране в беларуската провинция. Той вероятно ще остане гласовит и опасен критик на руското военно ръководство - и на самия Путин.

Путин може да се изкуши да изхвърли зад борда някои от военните лидери, взети на мушка от Пригожин. Генералите Сергей Шойгу (министър на отбраната) и Валерий Герасимов (началник на генералния щаб – бел. прев.) явно се провалиха, както в Украйна, така и на вътрешния фронт. Може да са удобни изкупителни жертви. Но освобождаването им може да направи руския лидер да изглежда още по-слаб, като същевременно оправдае Пригожин.

Ловът на вещици също така може да разбие руския елит. Една от причините Путин да оцелее толкова дълго е, че много от най-влиятелните хора в Русия знаят, че съдбата им е свързана с него - и със системата, която той създаде.

Придържането към Путин някога изглеждаше безопасният вариант за елита на страната. Но след като системата ерозира, тези изчисления се променят.