След десетилетия, в които правителствата на развиващите се страни се фокусираха върху привличането на частен капитал за финансиране на инвестиции, официални институции като МВФ и Световната банка сега трябва да се включат. Борбата с изменението на климата изисква огромни разходи за смекчаването на ефектите му и за технологичния преход, но по-високите пазарни лихвени проценти парализират заемния капацитет на правителствата с по-нисък рейтинг и карат много от тях да изпаднат в неплатежоспособност, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.
Конференция в Париж тази седмица ще обсъди варианти за разширяване на гратисното финансиране, включително предложения от инициативата Бриджтаун, ръководена от Миа Мотли, министър-председател на Барбадос. Плановете включват насочване на 100 милиарда долара специални права на тираж (СПТ, резервен актив, създаден от МВФ) към развиващите се пазари и въвеждане на гаранции за валутен риск относно зелените инвестиции. Но за да се постигне консенсус, че участващите институции, МВФ и международните банки за развитие, особено Световната банка, ще трябва да преодолеят предизвикателствата пред тяхната релевантност и легитимност.
Голяма част от глобалната финансова система, доколкото засяга правителствата на развиващите се страни – от инфраструктурни заеми до разрешаване на дългови кризи – традиционно се ръководи Г-7 и други богати страни и се подкрепя от щатския долар, причинявайки негодувание сред някои развиващи се държави. Но опитите на развиващите се пазари да създадат алтернативни рамки също срещнаха проблеми.
Новата банка за развитие (НБР), която Пекин създаде с другите страни от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка) през 2014 г. и се ръководи от бившия бразилски президент Дилма Русеф, има затруднения след инвазията в Украйна поради връзката си с Русия. Под натиска от санкциите на богатите държави тя спря отпускането на заеми на Москва и се нуждае от долари, за да покрие задълженията си.
Генералният директор на нейната служба за независима оценка наскоро каза в интервю за FT, че банката „има проблем с мобилизирането на ресурси“ и проучва алтернативни валути и инструменти. Тя също така набира нови страни-членки. Но въпреки известната ѝ активност в юани, неотдавнашното твърдение на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, че банката ще оспори господството на долара, не е правдоподобно.
Миналата седмица друг воден от Китай кредитор за финансиране на развитието, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), която има повече от сто акционери, включително правителства на богатите страни, също се изправи пред предизвикателство за своята легитимност. Нейният канадски генерален директор по комуникациите подаде оставка и се оплака, че институцията е прекалено повлияна от Китайската комунистическа партия, което накара канадското правителство да преразгледа членството си.
По въпроса за държавния дълг Китай предизвика силно недоволство сред кредиторите от богатите страни, като задържа преговорите за преструктуриране на развиващите се страни в затруднено положение. Пекин се опита да настоява, че ако поеме загуби по заемите си - предимно дълг, свързан с инфраструктура - същото трябва да направят и институциите за развитие като Световната банка. През април управителят на централната банка на Китай изглежда отстъпи и каза, че страната ще участва в колективни усилия за преструктуриране, организирани от по-голямата Г-20, въпреки че не е ясно какви отстъпки ще направи Пекин на практика.
Логичен резултат би бил големите икономики със средни доходи да имат повече дума в съществуващите международни институции. Но засега не само ревността на богатия свят към статуквото - САЩ и Европа на практика назначават ръководителите съответно на Световната банка и МВФ - предотвратява промяната. По-специално Китай традиционно избягва водещата роля, която може да застраши имиджа му на развиваща се страна,
Когато „квотните“ вноски на правителствата-акционери към МВФ и Световната банка – които като цяло отразяват икономическата тежест и определят теглата за гласуване в изпълнителните бордове – бяха за последно преразгледани, замесени в процеса длъжностни лица казаха, че Китай насаме е настоял за по-ниска квота от тези на САЩ и Япония. В момента квотите се преразглеждат отново, като САЩ подкрепят по-големи такива за развиващите се пазари и този път Китай трябва да поеме повече отговорност.
Китай също така се придържа към своя (самоопределен) статут на развиваща се страна в Световната търговска организация, който му дава привилегии за „специално и диференцирано третиране“, като споразумения за постепенна либерализация, въпреки нарастващия натиск от страна на САЩ да се откаже от този статут. През 2021 г. първостепенното значение на символиката стана ясно, когато Пекин предложи да се откаже от съществените предимства, но да запази етикета.
Авинаш Персауд, който съветва правителството на Барбадос относно инициативата Бриджтаун, казва, че богатите страни, които увеличават финансовата мощ на международните институции, биха могли да помогнат за възстановяване на собствения си авторитет и доверието в системата пред развиващите се пазари. „Трябва да кажем на Г-7: вие управлявате тази система, но тя е повредена. Това е най-добрият начин да оползотворите парите си. Но ако не вложите много повече в нея, тя ще бъде пометена от други неща.“
Това е силен аргумент. Но на него се противопоставя не само потенциалното нежелание на богатите страни да плащат, но и недоверието към международните институции сред икономиките със средни доходи. Междувременно геополитическите разделения по отношение на Украйна за съжаление направиха отношенията между някои развити и развиващи се страни по-трудни. Програмата за реформи заслужава да постигне успех, но трябва да преодолее много вкоренени подозрения.
22:11 | 23.06.23 г.
