НАТО има няколко горещи теми за дискусии до срещата във Вилнюс

В началото на юли НАТО ще проведе своята годишна среща на върха в столицата на Литва Вилнюс, а някои от темите, които ще се обсъждат са наистина горещи. Организацията трябва да намери приемлива за всички кандидатура, която да замени Йенс Столтенберг, както и да реши какво ще прави с кандидатурата за членство на Украйна.

Според източници на Financial Times Йенс Столтенберг може да продължи да ръководи НАТО още известно време, въпреки че мандатът му отдавна изтече, защото страните от Алианса все още се затрудняват да му намерят наследник. Различни кандидатури се обсъждат публично или при закрити врата от месеци.

Столтенберг е начело на НАТО от 2014 година. През март 2022 година мандатът му беше удължен до септември 2023 година заради началото на войната в Украйна. Според източници на изданието той не гори от желание да продължи, но е "човек на дълга" и ако се наложи, ще остане на поста си, колкото е необходимо. Преди това Столтенберг се кандидатира и беше одобрен за гуверньор на Норвежката централна банка.

Много трудно може да се намери кандидатура, която да устройва всички 31 държави в НАТО в този момент, коментира още FT. Някои от членовете пък отбелязват, че той изпълнява отлично своите задължения и не виждат причина да го сменят при изострената геополитическа обстановка.

По традиция генералният секретар на НАТО винаги е европеец, а военното командване е поверено на САЩ. Обсъжданите наследници на Столтенберг в последните месеци са двама - датския премиер Мете Фредриксен и британския министър на отбраната Бен Уолъс. Но и за двамата няма ясно изразена подкрепа сред членовете.

Според източник на изданието Франция и Германия лобират за Фредриксен, която би била първата жена на този пост. Сред членовете се наслагва идеята, че начело на НАТО трябва да застане бивш или настоящ премиер или президент. САЩ обаче се колебаят относно датския премиер и не изразяват своята твърда подкрепа.

Темата за наследника на Столтенберг ще бъде една от обсъжданите по време на срещата на върха на организацията във Вилнюс в средата на юли. Но тя далеч няма да бъде най-горещата. В литовската столица НАТО ще трябва да реши какво ще прави с кандидатурата за членство на Украйна.

Столтенберг дава ясни сигнали, че Алиансът ще бъде по-конкретен от "отворените врати", които получи Киев през 2008 година. Президентът на Украйна Володимир Зеленски на няколко пъти заяви, че би присъствал на срещата, само ако НАТО има конкретни предложения към страната му. "Ако сега не ни виждате в НАТО, няма смисъл да говорим повече", коментира той пред германското издание Bild.

В момента в организацията се водят активни преговори по темата, коментират източници на CNN. Според тях съседните на Украйна държави настояват за пътна карта за страната, но в Западна и Южна Европа опасенията са, че това може да доведе до задълбочаване на конфликта с Русия,дори и Украйна да стане член след края на войната, ако Москва има останали териториални претенции. Страховете са, че Русия рано или късно отново ще нападне Украйна и тогава вече ще се стигне до активиране на чл. 5 от Устава на НАТО, който касае колективната отбрана.

Позициите обаче може би ще търпят промяна - на 14 юни Германия написа своята първа стратегия за национална сигурност, в която отбеляза, че днешна Русия е най-голямата заплаха за евроатлантизма.

На този етап САЩ подкрепят позицията, че Украйна ще бъде член на НАТО, но без уточнения за времето.  

Ние сме адекватни хора, не очакваме Украйна да стане член на НАТО, докато има активен военен конфликт, коментира Зеленски в свои изявления. Той обаче настоява още сега за известни гаранции за сигурност, като например писмено да бъдат описани всички ангажименти, които имат страните по отношение на военни доставки за Киев.

За него пълноправното членство на Украйна в НАТО е единствената закрила за страната му.

Този стремеж се подкрепя силно от Йенс Столтенберг. През април той пристигна на посещение в Киев и заяви категорично, че мястото на страната е в НАТО и евроатлантическата зона. Преди началото на двудневната (15-16 юни) среща на министрите на отбраната на организацията той коментира отново, че бъдещето на Украйна е с НАТО. "На срещата във Вилнюс ще отправим ясен сигнал за подкрепа и солидарност с Украйна", заяви още той.

Липсата на единна позиция за Украйна би било лош сигнал за единството, което до момента се запазва в организацията. Но известни търкания вече се виждат. Преди ден САЩ отказа да продаде HIMARS на Унгария, докато страната блокира членството на Швеция в НАТО. Виктор Орбан открито критикува политиката на организацията за военна подкрепа за Украйна и настоява за дипломатическо решение на конфликта. Будапеща обаче се забърка в скандал около това свое желание, публикувайки видео с призив за преговори, в което Крим не е част от територията на Украйна. Масата за преговори пък беше "украсена" само със знамената на САЩ и Русия.

Официално Унгария не е признала анексирането на полуострова от Русия и този клип противоречи на позициите на международните организации, в които страната членува. Ден по-късно клипът беше поправен и Крим беше отбелязан като украинска територия.