След дълъг ден на преговори 27-те министри на вътрешните работи от ЕС постигнаха съгласие по мащабна реформа на европейската система за предоставяне на убежище. Решението беше взето с квалифицирано мнозинство в четвъртък вечерта. Някои държави, сред които Полша и Унгария, не пожелаха да подкрепят с компромиса.
Федералният министър на вътрешните работи на Германия Нанси Файзер изрази облекчение от решението и благодари на колегите си за „историческото решение". На мнозина не им беше лесно, но сега трябва да работят по конкретното изпълнение, каза тя, цитирана от Handelsblatt.
С реформата министрите планират да създадат функционираща европейска система за предоставяне на убежище, след като напоследък се увеличиха националните самостоятелни решения. От една страна, реформата има за цел да намали броя на бежанците в цяла Европа, а от друга - да разпредели по-добре тежестта между държавите - членки на ЕС. Пакетът съдържа две основни нововъведения:
Полша и Унгария са гласували срещу предложенията, направени днес, посочва AFP. Според френската новинарска агенция сред въздържалите се е била България, а също Малта, Литва и Словакия. Агенцията се позовава на шведското ротационно председателство на ЕС, което води дългите и комплексни преговори, предава БТА.
Малко по-рано десетина страни членки на ЕС, сред които Италия и Гърция, изразиха противопоставянето си или резервите си по дискутираните предложения. Тогава беше изготвен нов компромисен текст, за да удовлетвори голям брой еврочленки и по-специално средиземноморските страни, които са първите, в които мигрантите влизат в ЕС.
Съгласието на министрите на вътрешните работи все още не е окончателният пробив - Европейският парламент все още трябва да одобри реформата. Тъй като много евродепутати отхвърлят твърдата линия на държавите-членки, се очакват изменения.
Полша и Унгария не искат да приемат поражението си
Министрите от ЕС изразиха облекчение, че най-накрая са намерили компромис. Натискът беше голям: държавите обсъждат пакета за предоставяне на убежище в продължение на три години. Сутринта председателят на Съвета – представителят на Швеция Мария Малмер Стенегард беше заявила, че няма да има извинение за непостигането на споразумение.
Файзер също призова за решение, защото в противен случай имало опасност от връщане на контрола по националните граници. „Ако не успеем днес, Шенгенското пространство ще бъде застрашено".
Въпреки това преговорите се проточиха до вечерта. Още в началото Полша и Унгария сигнализираха, че компромисът е неприемлив. Полша трябва да бъде „наказана" с парични плащания, ако не приеме бежанци от Средиземноморието, заяви заместник-министърът на вътрешните работи Бартош Гродецки. Той добави, че това не може да бъде обяснено на полското население, което току-що е приело един милион бежанци от Украйна.
Гродецки разкритикува и това, че реформата трябва да се реши с квалифицирано мнозинство. Според него решение от такъв мащаб би трябвало да се вземе с единодушие - и то от ръководителите на правителствата.
Гласовете „против" на Полша и Унгария бяха очаквани. Техните гласове нямаха значение, защото докато никоя друга голяма държава-членка не се присъедини към противниците, решенията просто можеха да бъдат прегласувани. За квалифицирано мнозинство са достатъчни 15 държави, представляващи поне 65% от населението на ЕС.
Допълнителна помощ за средиземноморските държави
Испания и Франция изглежда подкрепиха компромиса, но Италия, Гърция и Малта първоначално изразиха резерви. За тях подкрепата на останалите държави все още не е достатъчна. Тъй като се предполага, че те ще създадат и управляват новите приемни лагери по границите, те се опасяват, че ще бъдат натоварени с разходи.
Негативен вот на трите „държави на първа линия" в Средиземноморието не можеше просто да бъде прегласуван, защото тогава пактът нямаше да издържи. Поради това трябваше да се направят допълнителни промени в компромисното предложение, докато Италия и Гърция също се присъединят към него. Малта се въздържа до края.
Комисарят на ЕС по вътрешните работи Илва Йохансон обеща, че ЕК ще осигури „поне 1 млрд. евро" от бюджета на ЕС за стартиране на ускорените процедури по външните граници. Министърът на вътрешните работи на Италия Матео Пиантедоси накрая все пак изрази задоволство от уверенията. „Трябва да се уверим, че граничните процедури са възможни", каза той. Според него именно четвъртък е денят, в който трябва да се започне нещо ново.
Законът трябва да бъде приет преди европейските избори
Германия получи отпор с искането си да бъдат освободени от ускорените процедури семействата с непълнолетни деца. Голямо мнозинство от останалите държави отхвърли това. Берлин обаче не иска да признае поражението си. Фaйзер обяви, че Германия, заедно с Ирландия, Португалия и Люксембург, ще предложи отново освобождаването на такива семейства в преговорите с Европейския парламент.
Представителите на Полша и Унгария се оплакаха, че възраженията им срещу задължителния механизъм за солидарност са били отхвърлени. Те заявиха, че това нарушава решенията на срещата на върха на ЕС. И обявиха, че техните правителствени ръководители, Виктор Орбан и Матеуш Моравецки, ще повдигнат въпроса на следващата среща на върха на ЕС в края на юни.
Споразумението беше важно и поради факта, че през юни 2024 г. предстоят европейски избори и нерешеният въпрос за предоставянето на убежища не трябва да доминира в предизборната кампания. В идеалния случай предстоящите преговори с Европейския парламент трябва да приключат до края на годината. Тогава споразуменията ще могат да бъдат приети преди изборите. В противен случай промяна в политическото съотношение на силите може да наложи нови преговори.
07:40 | 09.06.23 г.
