Индо-Тихоокеанската икономическа рамка, предложена от САЩ, не е изпълнена със съдържание

Трудно е да си глобална търговска сила, която се бори за геоикономическо превъзходство, когато не можеш да сключваш обвързващи търговски споразумения, но горе-долу това е положението, в което се намира Белия дом на Байдън. Преди десетилетие, когато администрацията на Обама прокарваше регионалната мегасделка Транстихоокеанско партньорство (TPP), щяха да ви се присмиват във Вашингтон, ако бяхте прогнозирали, че след като САЩ се откажат от споразумението, Пекин ще кандидатства за присъединяване към пакт, първоначално създаден за да противодейства на икономическата тежест на Китай. Но токсичността на официалните търговски споразумения на Капитолия, която предшества президентството на Джо Байдън и дори това Доналд Тръмп, и налична сред електоралната база на Байдън, на практика елиминира едно от основните средства на САЩ за упражняване на икономическо влияние, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

В търсене на Азиатско-Тихоокеанска алтернатива на това, което сега е CPTPP (Всеобхватно и прогресивно транстихоокеанското партньорство), САЩ миналата година обявиха Индо-Тихоокеанската икономическа рамка (IPEF), поредица от сделки с 13 други държава.

Първите ѝ резултати, от инициатива относно веригите за доставки, бяха обявени наскоро. Те не бяха впечатляващи. Съобщението от САЩ представляваше маса от абстрактно многословие с плетеница от подклаузи, украсени с няколко слоя прилагателни и наречия. Рамката обещаваше, наред с други неща, „да гарантира, че работниците и бизнесите, особено микро-, малките и средните предприятия, в икономиките на партньорите от IPEF ще се възползват от устойчиви, стабилни и ефективни вериги за доставки чрез идентифициране на потенциални смущения и реагиране бързо, ефективно и, когато е възможно, колективно“. Изясни ли ви се?

В утвърдената традиция на самовъзпроизвеждане на говорещите „магазини“, съобщението няма обвързващи механизми, а вместо това създава нов Съвет за веригите на доставки, Мрежа за реагиране при кризи във веригите на доставки и - това идва от администрацията на Байдън - Консултативен съвет по трудовите права.

Основният недостатък на IPEF е точно този, предсказан от опитните търговци от самото начало. Без значителен нов достъп до американския пазар или предложение за други търговски привилегии, има малък стимул за страните партньори сами да поемат големи ангажименти. IPEF няма съществено да пренасочи веригите на стойността далеч от Китай или по друг начин да противодейства смислено на геоикономическото влияние на Пекин.

Разбира се, IPEF придоби някои от политическите атрибути на официално преференциално търговско споразумение (PTA). Водени от “мускулната памет”, познатите герои от споровете за PTA от последните десетилетия излязоха на преден план. Редица американски бизнес организации - от Асоциацията на софтуерната и информационната индустрия до Националния съвет на производителите на свинско месо - се оплакаха, че в IPEF няма достатъчно за тях. Конгресът се поти относно прерогативите ѝ, в този случай дали тя ще може да налага вето на споразуменията. Екологични и трудови активисти, включително неправителствената организация Public Citizen, онези стари бойци на скептичното към глобализацията движение, скочиха на крака при звуците на далечна тръба и организираха демонстрация пред министерската среща на IPEF. IPEF не е търговско споразумение, а общество за реконструкция на TPP: няколко впечатляващо изглеждащи битки с реалистични реплики на оръжия, но без някой да пострада.

Със сигурност е вярно, както твърди администрацията на Байдън, че има други начини за провеждане на търговска политика от големите многоелементни PTA, които други водещи търговски сили като ЕС също се борят да подпишат и ратифицират. Ученият и бивш американски служител Катлийн Клаусен посочи тихото, но бързо разпространение на по-малки американски сделки по въпроси от регулирането на храните до защитата на поверителността на потребителите през последните години.

Онези, които относително симпатизират на преговорната стратегия на администрацията, като Чад Боун от института Питърсън във Вашингтон, казват, че IPEF може да бъде средство за създаване на целеви споразумения за доставка на критични суровини и други договорености за френдшоринг. Но както показаха САЩ със своите споразумения за критични минерали с Брюксел и Токио – по същество начини за предоставяне на достъп на европейски и японски компании до данъчни кредити за електрически превозни средства съгласно Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Байдън – те могат да бъдат осъществени бързо и ад хок. Те не се нуждаят от тромава преговорна структура за всички региони.

Индонезия, например, член на IPEF, е ухажвана от Китай и други икономики с автомобилно производство заради богатите си находища на никел, използван в батериите за електрически превозни средства. Индонезийските производители искат споразумението за критични минерали със САЩ да отключи данъчните кредити на IRA и да им дадe стимули да изнасят там - в известен смисъл примамка, подобна на стария преференциален достъп до пазара. Ако САЩ сериозно искат да превърнат Индонезия в надеждна част от своята верига за доставкa на автомобили, те трябва да действат бързо и да сключат двустранна сделка, вместо да чакат следващата порция IPEF реторика да излезе от бюрокрацията след няколко месеца или години.

Администрацията на Байдън е права, че геополитиката и веригите на стойността се променят твърде бързо, за да могат търговските споразумения от стар стил да адресират проблема. Но по-малките, по-таргетирани сделки все пак се нуждаят от стимули, за да работят. IPEF произвежда много думи, но малко търговски ползи. Истинското изграждане на търговски съюзи ще продължи другаде.