Влияе ли собствеността върху жилище на политическата нагласа?

Това, че сте собственик на жилище, превръща ли ви в консерватор? Този въпрос отново циркулира, този път в доклад на аналитичния център Onward UK, ръководен от Себастиан Пейн, бивш служител на Financial Times. Докладът пита, доста уместно, защо тези на тридесет и няколко години не стават избиратели с десни нагласи с настъпването на възрастта, мъдростта и данъците, пише Джой Ло Дико за FT.

Във въведението депутатът от Консервативната партия Бим Афолами се позовава на бившите министър-председатели Харолд Макмилан и Маргарет Тачър, които разпродаваха общински домове като стимул за гласуващите за торите. Но милениалите (родените между 1981 и 1996 г. – бел. прев.), се казва в доклада, не успяват да придобият традиционните характеристики на зрялата възраст, които трябваше да ги превърнат в десни избиратели. Начело в списъка е притежаването на дом.

Но друго изследване разказва различна история: закупуването на жилище не влияе на политически вкусове. Новите собственици на жилища всъщност леко завиват наляво.

Изследването, проведено в Обединеното кралство, Германия и Швейцария, публикувано през 2021 г., проучва политическите мнения по пътя към притежаването на жилище и годините след това. Дори авторите на изследването Синиша Хаджиабдич и Себастиан Кол изглеждат изненадани да открият, че собствеността на жилище поражда афинитет към социалдемократическите партии пред дясно ориентираните. В Обединеното кралство преходът към статут на собственик на жилище отбеляза значително отдалечаване от консерваторите.

Трудно е да си представим това: помислете за която и да е електорална карта, не само на Обединеното кралство, но и на други западни страни, където откриваме мозайка от градски центрове, гъмжащи от ляво ориентирани наематели, докато селските къщи и крайградските полусамостоятелни (с обща стена – бел. прев.) такива са предимно собственост на консервативните избиратели.

След изборите във Великобритания през 2019 г. Службата за национална статистика установи, че 315 от 365-те избирателни района, спечелени от консерваторите, са имали ниво на жилищна собственост, по-високо от средното за страната. Лейбъристите, от друга страна, имаха само 53 такива.

Това убеждение, че притежаването на жилище променя фундаментално политически наклонности, препраща към „Жилищния въпрос“ на Фридрих Енгелс: „Работникът, който притежава малка къща на стойност хиляда талера, със сигурност вече не е пролетарий“. Консерваторите се придържаха здраво към теориите на комунизма. Но бележката под линия на Енгелс към неговото твърдение често се пренебрегва: жилищната собственост не прави работника капиталист.

Възможно ли е да сме държали лупата под грешен ъгъл през цялото това време? Може би не притежаването на жилище е това, което предизвиква десния уклон, а обратното - това, че вече е консервативен, кара човек да притежава дом?

Качествата, традиционно свързани с консерватизма – лична и финансова отговорност, семейни ценности, социален ред – създават чудесна почва за увереността, необходима да отдадете повече от четвърт век от живота си на изплащането на ипотека. На следващо място е загрижеността за цените на жилищата, разширенията и случващото се във вашия квартал.

Когато Маргарет Тачър започна да разпродава общински къщи на намалени цени, тези, които вече се идентифицираха като консерватори, бяха по-склонни да купят, според проучване от 2007 г. на Уилиъмс, Сюъл и Туайн. Избирателите на лейбъристите бяха по-колебливи, въпреки че това беше сделката на века. Но осигури ли това изборния успех на Тачър? Е, само по заобиколен начин. Проучването установи също, че гласоподавателите на лейбъристите са се пренасочили, но не към консерваторите, а към либералите и социалдемократите.

Когато хората направят стъпката към това да станат собственици на жилища, не е задължително да надянат изведнъж консервативните одежди. Но те обикновено стават по-политически ангажирани. Те гласуват на местни избори и изразяват отношение по местни проблеми, като например възразяват срещу предложения нов жилищен комплекс в съседство - точно това, което консерваторите обещаха в опита си да облекчат жилищната криза.

Първият дом често е последван от редица етапи: деца, семейни лекари, следобеди, прекарани на местните детски площадки и избор на училище - етапи от живота, в които човек може да стане по-зависим от щедро правителство. Лидерът на британската опозиция Киър Стармър обяви, че лейбъристите са истинската партия за собствениците на жилища, което може да е по-естествена политическа принадлежност, отколкото се смяташе преди.

Има множество променливи, които влияят върху това как хората гласуват и живеят. И все пак, сред надпреварата за гласове, една група е очевидно пренебрегната: наемателите, които ще продължат да плащат наем. Някои от тях дори гласуват - вече не е 19 век, когато само класите на собствениците на имоти имаха право на вот.

Политическите партии често имат трудност да достигнат до наемателите. Докато 94 процента от собствениците на жилища са регистрирани избиратели, само 63 процента от наемателите са в списъците, според британската избирателна комисия. Докладът на Onward UK съобщава, че една трета от хората на възраст 35-45 години наемат жилища от частни лица.

Има напълно основателни причини консерваторите да насърчават наемането. Хората без семейства са мобилни и могат да се приспособят към пазара на труда. По природа наемателите са за изграждането на нови жилища; в крайна сметка повечето предлагане означава по-ниски наеми. И тъй като е по-малко вероятно вече да са гласоподаватели на консерваторите – или изобщо гласоподаватели – има по-голяма група, подлежаща на политическо ориентиране.

Има силни аргументи за изграждането на повече къщи, но да се накарат купувачите да се превърнат в избиратели на консерваторите не е един от тях. Жилищната собственост в Англия сега е 64 процента. Да не забравяме, че пикът беше 71 процента през 2003 г., в средата на повече от десетилетие управление на лейбъристите.