По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Основните политически партии в България се споразумяха да съставят съвместно правителство, за да сложат край на тригодишната политическа безизходица, която възпрепятстваше присъединяването на страната към еврозоната и напредъка на така необходимата съдебна реформа. Партията на бившия министър-председател Кирил Петков ще оглави кабинет заедно с консервативната партия на дългогодишния експремиер Бойко Борисов. Политическите съперници преодоляха дълбоките идеологически различия и отпадането в последния момент на спора за подслушването, за да създадат коалиция, която да осъществи мерките, които бяха спрени от сътресенията.
Ако кабинетът бъде подкрепен от мнозинство, това може да сложи край на сезона на кризата в България, който стана свидетел на пет неубедителни избори в рамките на две години, провалянето на кандидатурата на страната членка на ЕС за присъединяване към европейската безвизова Шенгенска зона за пътуване, както и към еврозоната. Николай Денков ще представи състава на кабинета до понеделник преди гласуването в парламента, където партиите контролират 132 в 240 гласа. След девет месеца Денков ще предаде премиерския пост на Мария Габриел от партията на Борисов ГЕРБ, която подаде оставка от поста си в Европейската комисия, за да се присъедини към правителството. Основните партии ще запазят „евроатлантическата ориентация на България", заяви Габриел. Финалният етап на преговорите беше помрачен от сътресения, след като изтекъл запис разкри плановете на партията на Петков „Продължаваме промяната" да прави назначения и да ремонтира службите за сигурност. Разкритието накара партията на Борисов да се откаже от преговорите.
Във вторник прокуратурата обяви, че ще лиши Борисов, който управлява повече от десетилетие до 2021 г., от депутатския му имунитет заради разследване за пране на пари. Борисов, който отрича да е извършил нарушения в множество разследвания, нарече това опит за спиране на сформирането на кабинета. Партиите възобновиха преговорите, когато съпротивата срещу съвместното споразумение започна да се появява от други центрове на властта, особено от президента на България Румен Радев. Радев, дългогодишен съперник на Борисов, който на практика държи юздите в София с назначаването на няколко временни кабинета, беше недвусмислен в неодобрението си. Ако споразумението получи мнозинство, Радев няма да има лостове да го блокира. Ако гласуването за назначаването на Денков се провали, Радев трябва да избере партия за последен опит за съставяне на правителство. Ако това не се случи, ще бъдат насрочени нови избори - шестите за последните три години.
Главният прокурор Иван Гешев вкара запитване в Конституционния съд дали настоящият ВСС може да функционира при условията на изтекъл мандат и съответно - и да проведе процедурата по отстраняването му. Според Гешев след като има избрана професионална квота от 11 души от съдебната власт, трябва да се сформира нов ВСС заедно с тримата членове по право. Такъв ВСС обаче не може да взема решения за отстраняване на главния прокурор, за което по сегашния закон трябват 17 гласа.
Бившият следовател и основно действащо лице в корупционно-рекетьорския скандал "Осемте джуджета" Петьо Еврото е обявен за издирване, но не за това разследване, а за принуда, осъществена със заплахи, както и за незаконно направени записи със специално техническо средство, за което Софийската районна прокуратура се е самосезирала от медиите. Това стана известно, след като във вторник прокуратурата проведе акция срещу Петьо Еврото и бизнесмена Размиг Чакърян-Ами в кв. "Драгалевци".
Бюджетът е на дефицит от 1,2 млрд. лв. към май, показват предварителните данни на Министерството на финансите. Това е около 0,6% от прогнозния БВП и се дължи основно на по-бърз ръст на разходите (около 17% на годишна база) спрямо приходите (9%). Спрямо април минусът в бюджета е пораснал с около 200 млн. лв. Към май 2022 г. обаче салдото беше положително в размер на 0,6 млрд. лв. Предварителните данни на финансовото министерство показват, че данъчните постъпления нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2,04 млрд. лв., или с 11,5%.
Служебният кабинет внесе в парламента нов проект за второ удължаване на миналогодишния бюджет. Причината е, че предишния е с действие до 10 юни. С новия проект се настоява да отпадне ограничението за използване на целевите сметки за европарите, които са част от фискалния резерв. Правителството внесе и проект на решение на парламента за „определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и предоставяне на трансфери", което е изискване на Закона за публичните финанси и може да се приеме по-бързо.
Европа, ЕС и еврозоната
Парламентът на ЕС гласува в подкрепа на по-строг закон за веригите за доставки. Дружествата, базирани в ЕС, с повече от 250 служители и годишен оборот над 40 млн. евро в световен мащаб, ще бъдат обект на новия закон във всички сектори. Първоначално се предвиждаше Законът за веригата на доставките да се прилага само за дружества с 500 или повече служители и оборот от 150 млн. евро. Дружествата, базирани извън ЕС, също ще трябва да се съобразяват с новите правила, ако имат оборот над 150 млн. евро и поне 40 млн. евро от него в ЕС. Не е ясно обаче дали правителствата на държавите от ЕС ще се съгласят с плановете в този им вид.
Инфлацията в еврозоната спадна до 6,1% през май (април: 7,0%). Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард повтори, че централната банка ще продължи цикъла си на повишаване на лихвените проценти още известно време.
Равнището на безработица в еврозоната спадна до ново най-ниско равнище. През април равнището се понижи с 0,1 процентни пункта до 6,5%, което е най-ниското равнище от въвеждането на еврото. Най-високо е нивото в Испания - 12,7%, докато в Германия показателят от 2,9% е сред най-ниските във валутната зона.
Министър-председателят на Испания Педро Санчес премести насрочените за края на годината парламентарни избори за 23 юли. Причината е поражението на управляващия ляв алианс около социалистическата партия на Санчес PSOE на регионалните избори през уикенда.
Бившият президент на Бундесбанк Йенс Вайдман беше избран за нов ръководител на надзорния съвет на Commerzbank. След спасяването на Commerzbank по време на финансовата криза от 2008/2009 г. федералното правителство е най-големият отделен акционер в кредитора с дял от 15,6%. Вайдман е четвъртият ръководител на надзорния съвет на Commerzbank в рамките на три години.
През май Германия произведе повече електроенергия от възобновяеми енергийни източници, отколкото когато и да било преди. Делът е 66,2%, като предишният максимум от февруари 2020 г. е бил 61,1%.
Реалните заплати в Германия спаднаха и през първото тримесечие. Брутните месечни доходи все пак се повишиха с 5,6% в сравнение със същото тримесечие на миналата година. Потребителските цени обаче се повишиха с 8,3% през същия период, което доведе до реален спад на доходите с около 2,3%.
Азия
През май икономическото възстановяване на Китай отслабна, което породи нови опасения относно перспективите за растеж и предизвика призиви за повече действия от страна на централната банка за противодействие на спада. Производствената активност се сви с по-бърз темп, отколкото през април, а експанзията в сферата на услугите отслабна.
Северна Америка
Американският Сенат прие в четвъртък двупартийно законодателство, подкрепено от президента Джо Байдън, което вдига тавана на дълга на правителството от 31,4 трлн. долара. По този начин се избягва ситуация, при която САЩ биха стигнали до първия по рода си дефолт. Сенатът, който е горната камара на американския Конгрес, гласува с 63-36 гласа за одобряване на законопроекта, приет в сряда от Камарата на представителите. Законодателите бързаха да стигнат до решение преди изтичане на крайния срок след месеци на партийни спорове между демократи и републиканци.
Американското министерство на финансите предупреди, че няма да може да плати всичките си задължения на 5 юни, ако Конгресът не предприеме действия дотогава.
Икономиката на САЩ неочаквано добави 339 хил. работни места през май 2023 г., което е най-високото ниво от четири месеца насам и е много над пазарните прогнози за 190 хил. Данните за март и април бяха преразгледани нагоре, което доведе до увеличаване на заетостта с 93 хил. Данните продължават да са доказателство за свит пазар на труда, като досега през тази година заетостта е нараствала средно с 314 хил. души на месец. Секторът на почивното дело и хотелиерството продължава да бележи тенденция на нарастване, като през предходните 12 месеца той е добавял средно по 77 хил. работни места на месец.
Развиващи се пазари
След преизбирането на турския президент Реджеп Тайип Ердоган националната валута - лирата - претърпя нови сривове и потъна до ново рекордно ниско ниво. Ердоган спечели втория тур на изборите срещу лидера на опозицията Кемал Кълъчдароглу с 52% срещу 48% от гласовете.
Американският президент Джо Байдън заяви, че в разговор турският държавен глава Реджеп Ердоган е повторил желанието на Анкара да купи изтребители F-16 от САЩ, а Байдън му е казал, че Вашингтон иска първо Анкара да се откаже от възражението си срещу присъединяването на Швеция към НАТО. Размяната на реплики е станала, когато Байдън се е обадил на Ердоган, за да го поздрави за победата му на президентските избори в Турция.
13:55 | 05.06.23 г.
