Кризата с тавана приключи, но остава проблемът с американския дълг

Може би най-изненадващият аспект от увеличаването на тавана на дълга, което президентът на САЩ Джо Байдън подписа миналата седмица, е, че след като всички спорове приключиха, то не само мина през Конгреса, но и се случи без никакви сътресения. И може би най-интригуващият въпрос, повдигнат от целия този дебат, е дали трябва да сме подготвени за още изненади, пише в коментар за Bloomberg Матю Иглесиас.

Със Закона за фискалната отговорност лидерите на двете партии (Републиканската и Демократическата – бел. ред.) постигнаха успех в склоняването на съответните фракции да вдигнат палец, като липсваха гръмки възражения в последния момент или интензивно извиване на ръце.

Изходът от това в никакъв случай не беше предрешен дори след като контурите на окончателното споразумение станаха ясни. От гледна точка на демократите законът по същество е точно това, което искаха. За републиканците споразумението загърбва почти всички изисквания на партийния законопроект за таван на дълга, който Камарата на представителите прие през април. Републиканците основно се задоволиха с нормален законопроект, съчетан с някои промени в програмата SNAP (Програма за безплатна храна), които според бюджетната служба на Конгреса няма да намалят разходите.

Така че е лесно да си представим ситуация, в която членовете и на двете партии обвиняват своите лидери, че са се продали, оставяйки лидерството да търси мнозинство, за да избегне фалит. Вместо това имаше изблик на добро настроение.

Част от причината е, че и Байдън, и председателят на Камарата на представителите Кевин Маккарти са подценявани политици: те не са оратори, идеолози или политически отличници, а истински създания на Конгреса, институция, която е широко мразена и слабо разбрана. Ниските очаквания позволяват и на двамата да излязат от процеса с подобрена репутация.

Друга част от причината е, че правенето на политики наистина не е игра с нулев резултат.

За да бъде ясно, законодателството безапелационно насърчава целите на консервативната политика. Но го прави, като същевременно защитава любимите програми на демократите. И - това може да е най-важната част - това се прави във време на ускорена инфлация и нарастващи лихвени проценти. Време, когато може да се наложи малко по-строфа фискална икономия.

Добрата политика може да постигне множество цели едновременно. Повечето републиканци и демократи гласуваха в подкрепа на законопроекта, защото можеха да кажат с точност, че той е не само по-добър от фалит, но е и подобрение на статуквото.

А сега лошата новина: успехът на законодателството до голяма степен се дължи на факта, че старателно избягва всичко спорно. Настоящите данъчни приходи на Америка са ниски по исторически стандарти, докато делът на възрастните хора от населението на САЩ нараства. Междувременно разходите за безсрочен ангажимент за посрещане на здравните нужди на възрастните хора се повишиха. Пренебрегвайки данъците, социалното осигуряване, Байдън и Маккарти успяха да стигнат до заветното „да“ и да дадат полезен старт за намаляване на дефицита. Но за да стабилизира съотношението дълг/БВП - нещо, което федералното правителство наистина трябва да се опита да направи, то трябва както да намали планирания растеж на тези програми, така и да увеличи приходите.

Маккарти всъщност предложи да сформира комисия в Конгреса, която да разгледа съкращенията на тези програми. Но коментарите му са предимно за това, което не е казал: думите „възрастни граждани“ или „здравни грижи“, или всякакви имена на програми, които според него могат да бъдат съкратени. Първоначалният план на администрацията на Байдън за дебата за тавана на дълга беше да примами републиканците в Камарата да предложат подобни съкращения – и след това да ги критикува. Но когато Байдън се обърна към Републиканската партия по време на речта за състоянието на Съюза , колегите на Маккарти гневно отхвърлиха обвинението, като председателят на Долната камара по-късно издаде набор от искания, които оставиха основните програми за пенсиониране незасегнати.

Но дори Маккарти знае, че не е възможно да се постигнат необходимите съкращения на разходите по този начин. Администрацията на Байдън, напротив, представи план, който постига намаляване на дефицита с 3 трлн. долара, без да намалява социалните осигуровки или обезщетенията по програмата Medicare. Вместо това Белият дом предвижда повишаване на данъците за богатите и поставя известен контрол върху цените на лекарствата, отпускани с рецепта.

Концептуално не е толкова трудно да се разбере как би изглеждала голяма двупартийна сделка за дефицита.

Маккарти намекна за желанието си да намали социалните разходи, но не желае да обсъжда въпроса публично. Съкращенията можеха да бъдат постигнати, ако имаше двупартийно покритие. И той може да получи това покритие, ако даде на Белия дом част от нещата, които иска.

Или, погледнато от другата посока, ръководенето на голям пакет за намаляване на дефицита би помогнало на Байдън да постигне целта на икономическата си политика за контролиране на инфлацията. Голяма доза увеличения на данъците ще му помогне да постигне целта на социалната си политика за намаляване на неравенството. Но за да получи необходимите гласове сред републиканците, той ще трябва да им даде нещо - някои от тези съкращения на разходите, които са твърде политически рискови, за да ги осъществят републиканците едностранно.

Тази основна рамка е добре разбрана. Това, което е трудно, е да се сключи сделката в атмосфера на нарастваща поляризация и намаляващо доверие.

Това остава огромни пречки пред всякакъв вид мащабна бюджетна сделка. Но миниатюрната ера на добри чувства, която се появи след двупартийната сделка за ограничаване на дълга, дава основание за оптимизъм. По онова време дори хората в залата за преговори не предполагаха, че сделката им ще бъде посрещната толкова топло. Сега е ясно, че докато някои съзнателно крайни членове винаги са гласували „против“, компромисът може да бъде приветстван от основните членове на двете партии - и може допълнително да излъска имиджа и за двамата лидери.

Постигането на по-широка сделка очевидно би било трудно. Но неуспешните опити за такава по време на мандата на Барак Обама не трябва да генерират твърде много песимизъм. Тези разговори се развиха в среда на ниски лихвени проценти, умерена инфлация и високи нива на безработица - когато нямаше да има голяма практическа полза от пакет за намаляване на дефицита. В наши дни строгите икономии имат много повече смисъл, правейки възможни всякакви успешни сделки, изтъква Иглесиас.

Вашингтон вече ни изненада - и себе си - веднъж. Може би дебатът за дефицита ще помогне на американската политика да стане отново продуктивна.