Сега е моментът ЕС да завърши банковия съюз и този на капиталовите пазари

Тази година се навършват 30 години от единния европейски пазар. В много отношения той беше успех и доведе до значителен икономически растеж в целия регион. Той обаче все още не е пълен икономически съюз. Банковият съюз и съюзът на капиталовите пазари все още не са завършени - и това спъва ЕС, пише за Financial Times Силвейн Бройър, главен икономист за Европа, Близкия Изток и Азия в S&P Global Ratings.

В резултат на това свободното движение на стоки и работници в блока не е съчетано със съответстващо движение на капитали. Данните показват, че потоците от частни капитали през границите в рамките на ЕС не са се увеличили след световната финансова криза, като трансграничните финансови вземания представляват 100 процента от брутния вътрешен продукт на ЕС през 2022 г., колкото и през 2007 г.

Нещо повече, тези частни инвестиции, водена от частните спестявания, не достигат до областите, които наистина се нуждаят от тях. Капиталовите потоци се движат в северната и централната част на ЕС, тъй като инвеститорите смятат, че рискът в Източна и Южна Европа е твърде висок въпреки по-добрата потенциална възвръщаемост.

През 2022 г. южноевропейските страни са получили приблизително с 50 процентни пункта по-малко финансиране от другите европейски държави, отколкото през 2008 г. Ръстът на вътрешните спестявания в Европа изглежда в противоречие с тази картина.

Защо това е проблем? Изтокът и югът се нуждаят от инвестиции, за да догонят останалата част от ЕС. Без такива инвестиции ЕС няма да извлече пълните ползи от единния си пазар. Настоящата ситуация също така ограничава способността на блока да реагира на външни шокове, тъй като съюзът остава финансово фрагментиран. Тъй като някои европейски страни се взират в дулото на рецесията, по-важно от всякога е съюзът да е устойчив на шокове.

Има два начина, по които ЕС може да реши този ребус с финансирането.

Първо, той може да запълни празнината в частните инвестиции с публични субсидии, подобно на плана на ЕС за възстановяване след пандемията Next Generation. Данните показват, че повече публични инвестиции в развиващите се региони могат да поддържат апетита на частните инвеститори, въпреки че досега има смесени доказателства, че той може да бъде увеличен.

Годините на финансиране за сближаване и регионално развитие несъмнено насърчиха икономическия растеж в южната и източната част на ЕС, но почти не са подобрили възприятието на капиталовите пазари за риска там, тъй като финансовите претенции в рамките на ЕС са в застой след световната финансова криза. Следователно, за да се подпомогне развитието на тези региони и да се гарантира, че блокът е устойчив на по-нататъшни шокове, ще е необходимо повече публично финансиране. Северът и централната част на ЕС ще поемат тази цена - нейният размер е трудно да се определи и за националните лидери тя ще бъде политически непопулярна.

Като алтернатива ЕС може да избере да завърши банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. Това би увеличило частното споделяне на риска, което би улеснило разпределянето на пакети от частен капитал към държавите, които се нуждаят от него. Това би помогнало на по-бедните страни от ЕС да избегнат все по-голяма зависимост от публични трансфери и също така е по-евтино решение.

Има доказателства, че ЕС може да усили споделянето на риска от страна на частния сектор в рамките на своята първоначална рамка на банковия съюз и този на капиталовите пазари. Въпреки че облигационното финансиране и банковото кредитиране на южните страни от ЕС са намалели значително – с 50 процентни пункта от БВП в южните нации след глобалната криза по изчисления на S&P Global Ratings – трансграничният капитал е много по-стабилен източник на финансиране. За съжаление, трансграничният капитал също е най-незначителният източник на капитал. Трансграничният капитал, инвестиран в южните икономики на ЕС, представлява по-малко от 7 процента от БВП на тези страни. Така че съюзът на капиталовите пазари, който има за цел да насърчи капиталовото финансиране, е мъдър политически избор.

Възходът на Люксембург и Ирландия, и двете малки икономики спрямо БВП на ЕС, като центрове за трансгранични фондове, е друг знак за надежда. Благодарение на конкурентната правна и регулаторна рамка Люксембург се превърна в основното място в Европа за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа (UCITS) и алтернативни инвестиционни фондове, с 27 процента пазарен дял, пред Ирландия (19 процента).

Разбира се, завършването на банковия съюз и този на капиталовите пазари не е лесно. Вече постигнахме напредък, но трябва да продължим, преди да настъпи следващата криза. Колкото по-малък напредък постигнем, толкова по-вероятно е публичното споделяне на риска да трябва да се увеличи, за да поеме бъдещия шок.

Ако има нова криза, правителствата на страните от ЕС може да бъдат изправени пред тежък избор. Трябва да се вложат повече публични средства, за да осигурим фискален и монетарен стимул в подкрепа на крехките икономики на блока. Или да накараме банковия съюз и този на капиталовите пазари да заработят. Стабилността и просперитетът на ЕС зависят от такива подобрения.