Когато бившият президент на САЩ Доналд Тръмп беше обвинен за сексуално насилие над журналистката Е Джийн Каръл през април, някои наблюдатели може би са се надявали, че това ще го направи по-малко привлекателен за американските избиратели. Но не е така, пише колумнистката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.
Ако погледнете социологическото проучване на Quinnipiac, публикувано в края на май, сега Тръмп има подкрепата на 56% от републиканците за президентската номинация през 2024 г., над два пъти повече от най-близкия му съперник, губернатора на Флорида Рон Десантис.
Вярно е, че около 56% от анкетираните гласоподаватели казват, че не одобряват Тръмп, но подобен процент не одобрява и президента Джо Байдън. Проучване на Pew също така сочи, че 56% от американците в момента смятат, че САЩ не могат да решат собствените си проблеми, спрямо 41% през юни миналата година. В допълнение, проучването установява, че „приблизително 75% от обществеността казват, че имат малка или никаква вяра в мъдростта на американския народ при вземането на политически решения, спрямо 62% през 2021 г.“
Какво обяснява това ниво на дисфункция? Често ни се казва, че политиката на САЩ е в плен на тъмни сили, подхранвани от политическата манипулация и технологичните гиганти, докато дезинформацията подкопава демокрацията. Това може да е отчасти вярно. Но като алтернативна гледна точка си струва да се замислим върху някои от идеите, предложени от Питър Търчин, биолог и комплексен учен, който използва големи масиви от данни за изучаване на екосистемите. Прилагането на тези методи за анализ на възхода и падението на сложни общества е подход, който той нарича „клиодинамика“. Клио е гръцката муза на историята.
Търчин използва купища икономическа и социологическа информация от историята, за да изследва циклите на политическите икономии в продължение на хиляди години по света. Това го кара да заключи, че има фундаментален модел: елитът заграбва властта, след което с течение на времето се опитва да я защити, като присвоява все повече и повече ресурси. Това неизбежно прави бедните хора още по-бедни („обедняване на народа“) и поражда „размножаване на елита“ – твърде много елити, преследващи твърде малко блага – което от своя страна води до крайна фрустрация, безпокойство и вътрешни борби.
Резултатът обикновено е социална експлозия и политическа дезинтеграция, като моделите на Търчин предполагат, че подобни структурни промени обикновено се случват на всеки 100 години в сложните общества. Още преди избирането на Тръмп през 2016 г. той прогнозира, че САЩ и Западна Европа са обречени на „бурно десетилетие през 2020-те“.
Идеите на Търчин са противоречиви. Преди двадесет години неговата теория за империите, очертана в книгата Historical Dynamics, предизвика отпор от страна на историците. „Сложната математика няма да подобри наивните социални теории“, твърди един критик.
Но след като Тръмп се подготвя за завръщане, Търчин също се завръща. Новата му книга The End Times: Elites, Counter-Elites and the Path of Political Disintegration (Краят на историята: Елити, контраелити и пътят на политическата дезинтеграция – бел. прев.) твърди, че динамиката, която авторът прогнозира по-рано, само се засилва. Десетилетията на спад на реалните заплати са оказали влияние, казва той, както се вижда от данните за намаляващата продължителност на живота на бедните американци. Междувременно размножаването на елита нараства, тъй като броят на висшистите скача и конкуренцията за работни места става все по-интензивна, подклаждайки несигурност и негодувание спрямо горния 1 процент дори в топ слоевете.
Всъщност, когато Търчин използва клиодинамичен модел, базиран на икономическите и социологическите тенденции в САЩ през последните 60 години, неговите резултати сочат – дори без да включват подробности за Тръмп и Байдън – че „до 2020 г. обедняването и размножаването на елита ще достигнат много високи нива в Америка. Кривата на радикализацията започва да се изправя след 2010 г. и буквално експлодира през 2020-те. Както и политическото насилие.“ В един такъв свят събития като метежа срещу Капитолия от 6 януари 2021 г. може да са просто предварителни шокове.
Казано просто, това предполага, че фигура като Тръмп е по-скоро симптом, отколкото причина за смущенията в САЩ. Единственият начин да се промени тази траектория, въз основа на данните, е да се повторят Новия курс от 30-те години на миналия век (интервенистка политика на президента Франклин Делано Рузвелт – бел. прев.) и следвоенните години в САЩ, като се използва преразпределение за намаляване на неравенството. През 50-те години, например, пределната ставка на федералния данък върху доходите в САЩ скача до 90 процента, в сравнение със 7% през 1913 г. и 37% днес.
Подобни призиви биха ужасили много американски елити, дотолкова, че те биха могли да отхвърлят тези прогнози незабавно или да посочат, че разчитането на механични модели е опасно. Но Търчин не е единствената съвременна Касандра (древногръцка пророчица, надарена да прави точни предсказания, на които обаче да не се вярва – бел. прев.). Дори хедж фонд милиардерът Рей Далио, друг привърженик на цикличните промени, предупреждава, че нарастващото неравенство може да предизвика социална експлозия.
Така че би било глупаво американските лидери да игнорират Търчин. Ако не друго, концепцията за възпроизводство на елита е добър начин да се обясни защо елитното образование в САЩ сега е толкова скъпо, конкурентно и вредно както за потенциалните кандидати, така и за възрастните.
15:06 | 03.06.23 г.
