Моралът и историческите прецеденти изискват победеният агресор да плати за войната в Украйна. Някои твърдят, че репарациите трябва да започнат незабавно чрез изземване на руските държавни активи, замразени в западни финансови институции. Само в ЕС са блокирани над 200 млрд. евро.
Международна правна защита на суверенните правителства обаче означава, че подобно изземване ще бъде трудно осъществимо, особено след като няколко държави от Г-7 остават въвлечени в често фриволни исторически спорове относно репарации от Втората световна война и е малко вероятно да предприемат обединени действия. По-жизнеспособен подход може да бъде да се търси плащане чрез цялостно мирно споразумение между Украйна и победена Русия, като с времето тези средства могат да бъдат отпуснати от руското правителство за справедливата им цел.
Мирното споразумение обаче ще отнеме време, а Украйна се нуждае от средства сега, пише за Financial Times Якоб Киркегард, старши сътрудник в американския German Marshall Fund. "За щастие, историята показва находчиви начини, чрез които една ангажирана общественост може да бъде използвана в подкрепа на справедлива кауза. Време е за „европейски народни облигации“, допълва той.
За него връзката между способността на една страна да води война и да събира пари е очевидна от появата на съвременната държава насам. Една война, възприемана като справедлива и необходима, често се радва на пряка финансова подкрепа от обществото. По време на Първата световна война „облигациите на свободата“ на федералното правителство на САЩ и „военните облигации“ на правителството на Обединеното кралство показаха силата на патриотизма като инвестиционен съвет за инвеститорите на дребно.
Тъй като голямо мнозинство от европейците подкрепят финансовата помощ за Украйна и тъй като нуждите на Киев нарастват, ЕС и отделните европейски държави трябва директно да се възползват от добрата воля на населението си спрямо Украйна. Европа трябва да последва примера на Канада и да издаде „европейски народни облигации за Украйна“, директно насочени към европейските дребни инвеститори, препоръчва Якоб Киркегард.
Войната в Украйна навлиза в критична фаза. Тежките боеве продължават, но има надежда, че възстановяването и икономическото нормализиране на големи части от страната, незасегнати от военни действия, могат да се ускорят. Доставките на тежки оръжия от западните сили подчертават тяхната вяра в бойната мощ и крайната победа на Украйна. Следователно е подходящо да започне планирането на пълното възстановяване на Украйна, категоричен е експертът. Тъй като ЕС се съгласи да започне преговори за членство на Киев, а САЩ предоставят най-голямата военна подкрепа, по-голямата част от бъдещите разходи за възстановяване на Украйна трябва да падне върху ЕС и неговите държави-членки.
Именно в Европа са най-необходими нови идеи за финансова помощ на Украйна, допълва Якоб Киркегард.
ЕС отпусна18 милиарда евро в подкрепа на украинската икономика тази година, от които около 10 милиарда евро се планира да набере под формата на „облигации на ЕС“ като част от общото емитиране на облигации на Европейската комисия за 80 милиарда евро през първата половина на 2023 г. Комисията разчита на мрежа от първични дилъри, състояща се от 41 банки, за да продава облигации на ЕС на широка база от институционални инвеститори. Сега тя трябва да използва обществената подкрепа за Украйна, за да разшири своя инвеститорски пул и да включи инвеститорите на дребно.
Миналата година канадското правителство показа пътя, пише още служителят в американския German Marshall Fund. Отава издаде петгодишни „облигации за Украйна“ на стойност 500 милиона канадски долара, в деноминации и по 100 долара, насочени към дребните инвеститори чрез мрежа от 10 канадски финансови институции. Приходите от облигациите отиват директно, чрез МВФ, за подкрепа на Украйна. Но инвеститорите купуват еквивалента на нормална канадска държавна облигация, обезпечена с топ кредитния рейтинг ААА на страната, която на падежа трябва да бъде изплатена от канадското правителство.
Тъй като ЕК вече емитира зелени облигации, няма техническа пречка Брюксел да уреди със своите първични дилъри - много от които имат големи банкови операции на дребно в Европа, да предлагат подкрепени от ЕС европейски народни облигации на физически лица. Комисията трябва да обяви тази инициатива за Украйна сега, категоричен е Якоб Киркегард.
"Разбира се, всички общи европейски дългове са политически противоречиви и правителствата и хазните на някои държави-членки може да не харесат, че европейска институция възприема традиционната за суверенна държава практика на емитиране на дълг на инвеститори на дребно по време на война", допълва още той. Ако е така, отделните държави-членки трябва сами да последват идеята на канадските облигации на дребно за Украйна.
Приходите от такива национални народни облигации могат след това да бъдат насочени двустранно към украинското правителство или други субекти в Украйна. Като алтернатива, подобно на постъпленията от канадските облигации, насочени през МВФ, тези приходи могат да бъдат определени като директен доброволен принос на държавата-членка в бюджета на ЕС за Украйна.
Европейската общественост остава решителна в подкрепата си за справедливата кауза на Украйна. Чрез народните облигации европейските правителства и ЕС трябва да ѝ дадат допълнителен директен канал за финансов принос към победата на Киев и възстановяването на Украйна, допълва в заключение експертът.