Какво ще направи Ердоган оттук насетне?

След две десетилетия на власт Реджеп Тайип Ердоган консолидира господството си над турската политика с победата на президентските избори в неделя. Въпросът, пред който сега е изправена Турция - и светът като цяло - е какво ще направи той след това.

Като глава на стратегически жизненоважна сила на НАТО, която свързва Европа с Близкия изток, международното влияние на Ердоган е от решаващо значение. У дома, с икономика, която се затруднява да пребори необузданата инфлация, неговите вътрешни предизвикателства са плашещи, пише Politico.

Изборите в неделя представляват една от най-големите заплахи за управлението на Ердоган досега. Той е най-влиятелният лидер на Турция след Мустафа Кемал Ататюрк, който основава съвременна Турция преди 100 години. Ердоган спечели с малка преднина - с 52% срещу 48%, срещу конкурента му, като кампанията му затвърди неговото авторитарно верую.

„Резултатите показват, че президентът може да приложи политика на идентичност, за да изтръгне победа въпреки най-лошите икономически условия след финансовата криза от 2001 г.“, казва Емре Пекер, директор за Европа в консултантската компания Eurasia Group, пред Politico. Той припомня за финансовия срив, който постави началото на управлението на Ердоган преди повече от две десетилетия.

Критиците на президента казват, че победата му отразява неговия контрол върху държавните ресурси. Те казват, че той превръща страната в по-авторитарна държава чрез влиянието си върху повечето медии и лишаването от свобода на водещи фигури от опозицията и гражданското общество. Страхът, изразен от много опозиционни групи, е, че с още пет години Едроган начело на страната може да се стигне до опустошителен удар върху турската демокрация.

Поддръжниците на Ердоган контрират, че гласуването отразява оценката на турците за 20-те му години на власт, първо като министър-председател, а след това като президент. Според тях страната е много по-силна, отколкото е била преди 20 години, поради икономическия растеж, подобрената инфраструктура и по-активната роля в световните дела, а президентът не се страхува да заеме независима линия от Запада въпреки статута на Турция като член на НАТО.

Като отбелязва изключителната поляризация между лагерите „за“ и „против“ Ердоган, Пекер посочва, че победата на президента при преизбирането „ще покаже колко консолидирана е неговата база и че [едва] повече от половината електорат е този, който реално решава какво ще се случи от повече от двайсет години“.

Той допълва, че на всеки пореден избор Ердоган заема все по-твърда позиция по националистически и консервативни въпроси.

В победната си реч в Анкара самият Ердоган сигнализира, че е малко вероятно да направи компромис със стила си на силен човек през следващите пет години. Той се зарече, че хвърленият в затвора кюрдски политик Селяхатин Демирташ – бивш партиен лидер и кандидат за президент – трябва да остане там. Европейският съд по правата на човека се произнесе, че Демирташ трябва да бъде освободен.

Има обаче едно предизвикателство, което не е изцяло под негов контрол: икономиката на Турция. Турция страда от изключително висока инфлация - която в един момент миналата година достигна 85 процента - и слаба валута, която в петък се срина до рекордно ниско ниво спрямо долара. Централната банка на страната също изпитва недостиг на резерви преди вота.

Един голям въпрос е дали Турция ще позволи на лирата да отслабне още повече.

Още по-важен въпрос е дали Ердоган ще се върне към по-ортодоксални икономически политики, или вместо това ще продължи със сегашната си комбинация от големи разходи и съпротива на повишаването на лихвените проценти. Много икономисти казват, че тази комбинация е неустойчива и рискува криза след изборите. Националната валута е най-уязвима в тази ситуация.

Ердоган едва ли ще промени нещо. В победната си реч в Анкара той обеща да поддържа лихвените проценти ниски, което според него ще забави инфлацията - аргумент, който икономистите отхвърлят като абсурден.

Непокорен съюзник

Може би най-големият проблем за другите страни е какво означава преизбирането на Ердоган за позицията на Турция в световните дела. По време на неговото управление Турция се превърна в решаващ играч и непокорен съюзник по много жизненоважни въпроси, не на последно място и за войната на Русия в Украйна.

Анкара отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия след нахлуването в Украйна, но изигра жизненоважна роля в договарянето на сделка за разрешаване на износа на украинско зърно през Черно море. Като член на НАТО Турция одобри влизането на Финландия в алианса, но все още блокира членството на Швеция.

Пекер от Eurasia Group прогнозира, че „Анкара ще поддържа стабилни дипломатически и икономически връзки с Москва, като същевременно ще остане критичен, но труден съюзник в НАТО“. В резултат на това Ердоган в крайна сметка ще ратифицира членството на Швеция в НАТО, ако на Анкара ѝ бъде разрешено да купува повече самолети F-16 от САЩ, смята той.

Турция има неспокойни отношения с ЕС не само поради европейските възприятия, че Ердоган е подкопал върховенството на закона в собствената си страна, но и поради заплахите му да изпрати в блока милиони сирийски бежанци, настанени в момента в Турция.

„Турция изпраща послание на Запада с тези избори. Тази страна не гледа какво казва Западът, нито когато се бори с тероризма, нито когато определя икономическата си политика“, коментира Ердоган миналия месец.

Сега, когато изборите приключиха, Ердоган е по-силен от всякога. Съюзниците на Турция в НАТО ще наблюдават внимателно дали той ще изпълни заплахите и обещанията си.