„Брекзит се провали.“ Това сега е мнението на Найджъл Фараж, човекът, който може би носи по-голяма отговорност за решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз (ЕС), отколкото всеки друг. Той е прав не защото торите объркаха Брекзит, както си мисли, а защото той неминуемо щеше да се обърка. Въпросът е защо страната направи тази грешка. Отговорът е, че нашите демократични процеси не работят много добре. Добавянето на референдуми към изборите не е решение, но добавянето на граждански събрания може да е, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
В прощалното си обръщение Джордж Вашингтон предупреди за духа на разделението. Той твърди, че „редуващото се господство на една фракция над друга само по себе си е плашещ деспотизъм. Произтичащите от това разстройства и несгоди постепенно тласкат умовете на хората да търсят сигурност и покой в абсолютната власт на индивида”. Ако човек погледне САЩ днес, тази опасност е очевидна. В настоящата електорална политика манипулирането на емоциите на зле информиран електорат е пътят към властта. Резултатът вероятно ще бъде управление на тези с най-голям талант за демагогия, посочва Уулф.
Необходими са избори, но необузданият мажоритаризъм е катастрофа. Успешната либерална демокрация изисква ограничаване на институциите: независим надзор върху изборите, независима съдебна система и независима бюрокрация. Дали обаче те са достатъчни? Не. В моята книга „Кризата на демократичния капитализъм“, пише Уулф, споделям аргументите на австралийския икономист Никълъс Груен за добавянето на граждански събрания или граждански журита. Те биха вкарали важен елемент от древногръцката демокрация в парламентарната традиция.
Два са аргументите за въвеждането на жребий (лотария) в политическия процес. Първо, тези събрания ще бъдат по-представителни, отколкото професионалните политици могат някога да бъдат. Второ, това би смекчило въздействието на политическите кампании, които днес са станали по-изкривяващи заради изкуството на рекламата и алгоритмите на социалните медии.
Скромен начин да се направи това е въвеждането на граждански журита, които да съветват по спорни въпроси. Тези журита ще бъдат ограничени във времето, ще бъдат компенсирани за отделеното време и ще бъдат консултирани от експерти. Един от най-добрите примери касаеше спорната тема за абортите в Ирландия. Съвещателно събрание от 100 души, съставено от един назначен председател и 99 обикновени хора, избрани чрез жребий, беше създадено през 2016 г. То съветваше ирландския парламент относно абортите (обявявайки се в полза на „отмяна и замяна“ на забраната, която тогава беше в сила), и относно въпроса, който да бъде поставен на народа на референдум.
Има и други трудни въпроси, които могат (или можеше) да бъдат решени по такъв начин: въглеродното облагане; ядрената енергия; и имиграцията. В тези случаи може да бъде съставено гражданско жури, което да изслуша „свидетелите“ и да обсъди задълбочено проблемите. Има доказателства, че такова гражданско жури би стигнало до различно решение за Брекзит от това на референдума, тъй като привържениците на напускането на ЕС щяха да променят мнението си в отговор на доказателствата. Тези журита ще бъдат консултативни. Но, както подсказва ирландският пример, съветът би бил от значение заради това кой го дава.
Може да се отиде още по-далеч, като се избере народен клон на законодателната власт. Той също може да бъде консултативен, както и може да реши да разглежда особено спорни въпроси или дори законодателство. Ако направи второто, може да поиска конкретен закон да бъде върнат в законодателния орган за тайно гласуване, като по този начин се намали контролът на фракционната партийна политика. Парламентът може дори да има надзор върху такива въпроси като електоралното райониране или изборът на съдии и длъжностни лица.
Друга възможност би била да оставим на тази камара надзора върху референдумите. Тя ще анализира основните проблеми, ще представя доклади и ще предприема подходящи ходове. Това би премахнало най-голямата историческа опасност при референдумите: използването им за установяване на деспотичен контрол върху политиката под рубриката „волята на народа“.
Въвеждането на гражданите директно в политическия процес, по начина, който е познат от съдебните журита, би могло да вгради здравия разум на обществото в политиката по начин, който би допълнил избора на политически лидери.
Гражданските събрания могат да започнат на чисто частна основа. Ще бъдат необходими дарения, за да се задействат някои от тях по особено важни въпроси. В Обединеното кралство предлагам такъв да е имиграцията. Участниците ще се нуждаят от финансова компенсация и ще трябва да се намерят ресурси за управлението на събранията. Груен предполага, че едно напълно финансирано гражданско събрание от 100 души, които се срещат 26 дни в годината и получават хонорар от 150 долара на човек на ден, би струвало около 15 милиона долара годишно в САЩ или ЕС. Да предположим, че събранието на гражданите бе проучило напълно твърденията в дебата за Брекзит - колко загуби само можеше да предотврати!
Сред политолозите има оживен дебат за това чии предпочитания намират отражение в демократичната политика. Доказателството е, че предпочитанията на най-богатите са свръх-представени. Също толкова важно е доколко манипулацията влияе върху формирането на предпочитанията.
Тук събранията могат да бъдат най-полезни. След моя опит като съдебен заседател, споделям мнението на Алексис дьо Токвил (френски политически мислител и историк от първата половина на 19 век – бел. прев.), че журито е основна гражданска институция. Ако им се осигури време и открит дебат, обикновените хора показват голяма проницателност. Лишени от амбиция за власт, те биха могли да допринесат значително за нашите обществени дебати.
Вашингтон беше прав: фракционният конфликт не е единственият начин за прилагане на демокрацията. Трябва да добавим и гласовете на обикновените хора, от чието име уж се управляват демокрациите.
12:32 | 10.06.23 г.
