Гръцката икономика се съживява, но избирателите пресмятат платената за това цена

От изграждането на нова линия на метрото до препълнените кафенета и таверни и наплива от туристи по площадите, където протестиращи в миналото се сблъскваха с полицията – завръщането на Гърция от дълбините на икономическата ѝ криза е невъзможно да се пропусне в Атина.

Предизвикателството за премиера Кириакос Мицотакис, докато се насочва към оспорвани избори този уикенд, е да убеди достатъчно гърци, че не са изоставени по пътя им от това, което той нарича „старата Гърция“ към новата, пише Bloomberg.

Възстановяването на икономиката постави страната на пътя към възвръщане на инвестиционния ѝ клас след 13 години. Брутният вътрешен продукт е близо до нивото, където беше, когато Гърция обяви дефолт по дълга си през 2010 г. и се стопи с над една пета. Безработицата е намаляла с повече от 50% от пика си от 28%. Контролът за спиране на изтичането на евро беше премахнат преди повече от три години. Цените на гръцките акции и облигации са нагоре.

Бремето на възстановяването обаче все още тежи на избирателите, който се бори с трудностите подобно на останалата част от континента. Наследството от пандемията на коронавируса и кризата с разходите за живот в резултат на високите сметки за храна и енергия имат огромен ефект върху домакинствата, чиито доходи вече са притиснати от годините на строги ограничения, наложени, за да върнат Гърция на правия път.

Социологическите проучвания поставят, че Мицотакис и неговата партия „Нова демокрация“ пред конкурента му и бивш премиер Алексис Ципрас, който се противопоставяше на мерките, предложени от гръцките кредитори, докато не се предаде и не подсигури нов спасителен знам. Промяна в избирателната система обаче прави повторни избори през лятото твърде вероятни.

Притиснати между критичните избори в съседна Турция, вотът в Гърция може да не привлече същото внимание на света. Въпреки това на карта е заложено дали Гърция може да избегне нов период на политическа драма и да запаси посоката, която подобри международната ѝ позиция и направи държавата място, където инвеститорите отново искат да правят бизнес.

„Основното нещо от външна гледна точка би било Гърция да не се превърне в кризисна точка отново“, коментира Никос Ветас, генерален директор на Foundation of Economic and Industrial Research в Атина. „С други думи, че ще успее да направи две неща: да обслужва нормално външния си дълг и да поддържа сравнително стабилни темпове на растеж“.

Мицотакис, чийто баща е бил премиер в началото на 90-те, а сестра му е заемала поста външен министър в началото на века, ръководи следващия етап от трансформацията на Гърция, макар и помрачена от ужасяващата влакова катастрофа по-рано тази година и шпионски скандал, в който беше замесено неговото правителство.

През 2022 г. Гърция успя да намали съотношението на дълга си спрямо БВП по-бързо от всяка друга европейска страна. Рисковата премия върху гръцките държавни облигации в сравнение с германските спадна с около една трета през последната година. Те се търгуват с подобна на италианските ДКЦ доходност, а те имат инвестиционен клас.

Съотношението на гръцкия дълг обаче все още остава най-високото в Европейския съюз, а страната има още какво да направи, докато навакса изгубеното от времето на дълговата криза.

Очаква се икономиката да достигне 223 млрд. евро тази година, което е около нивото ѝ от 2010 г., показват изчисления на Евростат. Въпреки това БВП на глава от населението от 21 200 евро е с около 29% по-малко от това в Чехия – страна с подобен размер на населението в по-малко заможния бивш Източен блок на Европа. Преди кризата този показател в Гърция беше с около 37% по-висок от на Чехия.

Регионът Атика, който включва столицата – дом на над една трета от населението от 10,6 млн. души, в крайна сметка ще реши кой ще управлява Гърция.

В района на парк „Вейку“ в северната част на града стадион, изграден за Олимпиадата през 2004 г., бе сред местата, използвани за настаняване на търсещи убежище през 2015 г., докато страната се бореше с бежанска криза и финансов крах. Сега тече работа по линия на метрото за няколко милиарда евро, която ще свързва района със сърцето на гръцката столица.

26-годишният фитнес инструктор Йоргос Вафеядис от региона Атика си спомня добре лошите дни от близкото минало и не очаква „чудеса“ от което и да е ново правителство. „Докато бях тийнейджър, си спомням капиталовия контрол и Ципрас, който пренебрегна резултата от организиран от него референдум за условията по спасителния заем, затова със сигурност няма да гласувам за него“, казва той.

Сред приятелите му икономиката е основният въпрос. Той смята, че тези, които печелят по около 800 евро на месец – малко над минималната заплата, планират да гласуват за СИРИЗА на Ципрас или по-малка партия. Тези, които имат по-висока месечна заплата, смятат да гласуват за „Нова демокрация“, казва той.

Други искат Мицотакис да бъде преизбран, за да продължи подобренията в държавната машина, чиято тромавост определяше Гърция от десетилетия.

43-годишната ветеринарка Нафсика Кастана харесва как дигитализацията на държавните услуги е направила взаимодействието между гражданите и държавата по-лесно. „Той управлява икономиката добре, силен е в сферата на сигурността и подобри имиджа на Гърция в чужбина“, казва тя.

Както винаги, основните политически лидери се опитват да убедят избирателите, че всеки от тях има най-добрия план да пренесе Гърция в бъдещето и да се отърве от нейното наследство. Вината за влаковата катастрофа, която отне живота на 57 души през февруари, в крайна сметка беше хвърлена на връзкарството и хронично недостатъчните инвестиции в железопътната система от няколко администрации поред.

И Мицотакис, и Ципрас се фокусират върху доходите. Действащият президент обеща да повиши минималната заплата на 950 евро от 780 евро на месец през следващия четиригодишен парламент, а опонентът му обеща 880 евро още през първите 50 дни на власт. През 2010 г., преди кризата, беше 740 евро.

„От гражданите се иска да решат дали да продължим напред, или да се върнем към миналото, което според мен искаме да забравим“, каза 55-годишният Мицотакис по време на телевизионен дебат между всички лидери на парламентарни партии на 10 май.

48-годишният Ципрас междувременно каза, че неравенствата означават, че цели ешелони на обществото биват изпразвани. „Ако не решим да направим големи промени, след четири години няма да има средна класа“, отговори той.

Но предвид показателите на новата система за гласуване – победителят вече не получава 50 допълнителни места в 300-местния парламент, за да улесни пътя си към властта – очакванията са много гърци да избягат от двете основни партии в знак на протест. Ако има нови избори, очаквани през юли, правилата ще се променят, за да се постигне по-ясен резултат.

Това, което избирателите търсят, е път към стандарт на живот, който поне съответства на средния в ЕС, коментира Ветас от мозъчния тръст в Атина.

Политиците в големите партии „са тези, които ни вкараха в спасителните програми и дори сега те все още размахват пръст към нас, казвайки ни какво да правим“, казва Йоргос Крабокукис, 65-годишен пенсионер в парк „Вейку“. "Гърция няма бъдеще с тях“.