През 2015 г. Гърция беше на ръба на икономическа катастрофа. Вследствие на финансовата криза дългът ѝ експлодира и рейтингът на страната бе понижен до „неинвестиционен“. Така наречената „тройка“ от институции - Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия и Европейската централна банка - отчаяно се опитваха да задържат страната на повърхността, като се развихриха спекулации относно излизането ѝ от еврозоната. Сега Гърция е една от най-бързо развиващите се икономики във валутния съюз и управителят на нейната централна банка очаква тя да възвърне своя инвестиционен кредитен рейтинг тази година.
Това трябва да бъде похвалено, но тъй като Гърция се насочва към урните днес (21 май), жизненоважно е следващото правителство да надгради трудно постигнатия напредък, пише Financial Times в редакционен коментар.
Основите за икономическото съживяване бяха изковани от няколко правителства, налагащи мерки за икономии, включително повишаване на данъците, контрол върху заплатите в публичния сектор и промени в пенсиите, за да се изпълнят условията на спасителните пакети. През 2018 г. Гърция приключи своята трета и последна спасителна програма, а миналото лято завърши и мониторингът след нея. Въпреки че пандемията доведе до ръст на дълга, миналата година съотношението дълг/БВП на Гърция спадна с повече от 20 процентни пункта и правителството постигна малък първичен (преди лихви – бел. ред.) бюджетен излишък.
Повишената фискална предпазливост означаваше, че спредът в доходността на гръцкия дълг спрямо германските облигации е намалял рязко след пика на дълговата криза в еврозоната и се търгува близо до този на Италия, се казва в анализа на FT.
От 2019 г. министър-председателят Кириакос Мицотакис, лидер на управляващата партия "Нова демокрация", поддържа про-бизнес и сравнително ортодоксално управление на икономиката. Преките чуждестранни инвестиции и износът нараснаха силно. Сега икономиката е с 6,4% над нивото си отпреди пандемията.
Но успехът, постигнат до момента, не трябва да заслепява страната за нуждата от още реформи. Гърция все още има най-голямото дългово бреме в еврозоната и икономиката ѝ все още е с около една пета по-малка в сравнение с 2008 г. Голяма част от скорошното подобрение на нейните дългови показатели се дължи на високата инфлация. Днешните високи разходи за живот увеличиха страданието на гърците след годините на строги икономии: делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е един от най-високите в ЕС, допълват финансовото издание.
Скандал с подслушване, след като службите за сигурност, ръководени от племенника на Мицотакис, са шпионирали политици и журналисти, опетни репутацията на премиера и изложи проблемите на Гърция с върховенството на закона. Правителството също така беше обвинено в незаконно отблъскване на бежанци по границите и в обезпокоителен спад в медийния плурализъм. Влаковата катастрофа с много жертви преди няколко месеца пък подчерта лошото състояние на някои обществени услуги и инфраструктурата.
Изборите денс ще донесат и известна политическа несигурност. Според социологическите проучвания консервативната "Нова демокрация" няма да получи мнозинството, необходимo за съставяне на правителство. Гърция вероятно ще се върне към урните през лятото, когато "Нова демокрация" може да бъде принудена да влезе в коалиция с основната лявоцентристка партия "Пасок". "Сириза", радикалната лява опозиция, настоява за по-експанзионистична фискална политика за справяне със социалните проблеми и не е ясно докъде ще стигне.
Който и да дойде на власт, ще трябва да надгражда върху успехите от последните близо десет години. Сравнително дългата матуритетна структура на дълга и над 30-те милиарда евро, които трябва да получи от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС до 2026 г., дават на Гърция уникален прозорец за укрепване на икономиката и допълнително намаляване на дълга. Диверсификацията на икономиката отвъд туризма, стимулирането на растежа на дългосрочните капиталови инвестиции и по-широките реформи в публичните услуги и правосъдието трябва да бъдат приоритети.
Гърция страда през последното десетилетие, но нейните жертви означават, че сега има възможност да превърне страданието в просперитет. Тя не бива да я изпуска от поглед, пише в заключение FT.
01:16 | 21.05.23 г.
