Антиимиграционният пик през 2016 г. се оказа, че е предизвикал контрареакция

Помните ли възхода на дясното, пита колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок. Първо Брекзит, след това Тръмп, после вълна от десен популизъм заля Европа. Имаше десетки новинарски статии за „прилива на антиимигрантски настроения“.

Но се оказва, че на запад 2016 г. е била пика на подобни нагласи. Това важи за почти всички западни страни, но най-драматичните промени настъпиха в САЩ, Канада и по-специално във Великобритания, където делът на хората, които казват, че трябва да има строги ограничения (ако не и пълна забрана) на имиграцията, спадна наполовина - от 66 процента в навечерието на референдума за ЕС до 31 процента миналата година.

Тези тенденции може да са пряка реакция на възхода на десния популизъм, според нов анализ на политолозите Джеймс Денисън и Александър Кустов. Те излагат теорията, че неочакваният успех на антиимиграционните настроения в политиката може да е тласнал преди спокойните умерени към гласовита подкрепа за многообразието.

Виждаме подобни промени в отношението на широката общественост към членовете на други етнически групи и вероизповедания. Само 3 процента от американците и 2 процента от британците казват, че не биха искали някой от различна раса за съсед, като само Швеция има по-нисък резултат в развития свят. Неприемането на хора от други религии пада до съответно едва 3 и 1 процента в САЩ и Обединеното кралство.

Данните рисуват картина на държави, които са все по-разнообразни - и все по-спокойни относно този факт. И все пак често може да се почувства, че нещата се връщат назад. Споменаването на термини, които разкриват етнически предразсъдъци, се увеличи рязко в западните медии през последните шест до седем години, според ново изследване на Дейвид Розадо, доцент в Новозеландския институт за умения и технологии.

На запад загрижеността относно расовата несправедливост нараства най-много и най-бързо в Обединеното кралство, САЩ и Канада - три страни, където според сведенията предразсъдъците са спаднали най-много и най-бързо. Това е прогресивен парадокс: частта от обществото, чиито ценности очевидно печелят, остава дълбоко обезпокоена.

Така че защо този напредък се признава толкова рядко и неохотно?

Един вероятен фактор е връзката между многообразието и произтичащата от това солидарност с различни расови групи. Проучване от 2020 г. демонстрира, че колкото повече етническо разнообразие среща някой, толкова по-положително гледа на хората от различни раси. Расовите стереотипи и враждебността се изграждат, когато някой среща само хора от няколко, ако изобщо, етнически групи.

Като се има предвид, че Великобритания, САЩ и Канада са сред най-разнообразните страни на запад и са такива от известно време, съпътстващото нарастване на расовата солидарност може да е причината, поради която те са свидетели на най-рязкото повишаване на загрижеността относно расовата несправедливост.

Но като се има предвид, че десните политици използват подстрекателски расов език в условията на увеличаващо се многообразие, общите нива на толерантност и изолираните случаи на нетолерантност често ще растат едновременно.

Денисън и Кустов предполагат, че докато популистки явления като Брекзит и избирането на Тръмп са накарали умерените да заявят отново подкрепата си за многообразието, те също така са насърчили най-предубедените – измерено чрез скокове в престъпленията от омраза.

Моят анализ на данните от Световното проучване на ценностите сочи, че това може да е особен проблем в САЩ, пише авторът. Въпреки че американците като цяло се нареждат сред хората, които се чувстват най-добре с многообразието, 12 процента от хората от етнически малцинства в САЩ казват, че „много често“ се сблъскват с расистко поведение в своя квартал, най-високата пропорция сред 19 изследвани страни.

В Обединеното кралство този дял е 5 процента - най-ниският в Европа, но все пак немалък.

Статистика като тази обобщава прогресивния парадокс. Великобритания, заедно с други западни нации, постигна огромен напредък и сега е едно от най-щастливо разнообразните общества в света, но по-голямата расова толерантност води до повишена чувствителност към расовата несправедливост. Това, което понякога се нарича "голямото пробуждане", всъщност е рационален отговор на положителна тенденция.