„Недипломатичен език“ по време на война: И Макрон, и посланикът на Китай казаха, каквото искаха

През цяла Европа вчера премина вълна от негодувание, отприщена от изказването на китайския посланик в Париж за настоящия статут на бившите съветски републики. Реакцията беше усилено повторение на отзвука от неотдавнашно изявление на френския президент Еманюел Макрон за стратегическата автономия на Европа, която не трябва да следва безкритично своя съюзник САЩ по отношение на Тайван, пише БТА в материал.

Макрон вчера разкритикува езика, използван от посланик Лю Шае, който постави под въпрос статута на Литва, Латвия и Естония като суверенни държави. „Мисля, че не е работа на дипломат да държи такъв език“, каза френският държавен глава в кулоарите на среща на върха в Остенде. „Изразявам пълна солидарност със страните, които бяха атакувани в прочита на тяхната история и на техните граници", заяви Макрон.

Миналия петък Лю заяви в интервю по френска телевизия, че бившите съветски републики нямат реален статут в международното право, защото няма международно споразумение за материализиране на техния суверенен статут, предадоха световните агенции.

Думите на Лю бяха остро осъдени на Стария континент и повдигнаха въпроси за искреността на предишните призиви на Пекин за уважаване на националния суверенитет, за да се намери мирно решение на войната в Украйна, започната от близкия й съюзник Русия, посочва Ройтерс.

Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин каза вчера, че Пекин зачита суверенитета на всички републики от бившия СССР, който се разпадна през 1991 г.

Думите на Лю обаче съвсем не бяха гаф или недипломатична грешка на езика, отбелязват наблюдатели. Както посочва Ройтерс, 58-годишният Лю Шае е изявен практик на дразнещата китайска дипломация в духа на „войните вълци“.

Става дума за конфронтационна и настъпателна дипломация, която осъжда всяка предполагаема критика към правителството в Пекин и управляващата Китайска комунистическа партия. Тази дипломация формира част от нова външнополитическа стратегия и легитимира по-активна роля на Китай на международната сцена, включително участие в остра конфронтационна борба със западния свят.

Ройтерс припомня, че не за пръв път посланик Лю предизвиква полемика, откакто през 2019 г. пое поста в Париж. През декември 2022 г., на прием във френската столица, Лю каза пред журналисти, без да приведе доказателства, че от безпрецедентните протести срещу строгите антиковид мерки в няколко големи градове в Китай през ноември, довели до ускорено премахване на тригодишните рестрикции, са се „възползвали“ неназовани чужди сили.

Миналото лято Лю каза, че „мозъците на тайванците са били  промити“ с идеи за независимост и те могат да станат патриоти, след като бъдат „превъзпитани“.

Тези констатации на посланик Лю обаче предизвикаха асоциации с начина, по който Пекин описва своите центрове за етнически уйгури и други мюсюлмански малцинства в западния си Синцзян-уйгурски автономен район. Според ООН, в тези лагери са въдворявани хора, които са  „произволно и дискриминационно задържани“ и това може да представлява престъпление срещу човечеството. Китай енергично отрича подобно нещо.

А през април 2020 г., месец след избухването на първата вълна от коронавирус в китайския град Ухан и началото на разпространението й по света, френското външно ведомство извика посланик Лю заради статия на сайта на китайското посолство. Текстът, приписан на анонимен китайски дипломат, намекваше, че обитателите на домове за стари хора във Франция са били оставяни да умират от глад и болести докато ковид върлува в Европа, припомня Ройтерс.

Анализ в британското издание „Спектейтър“ изтъква, че китайският дипломат е позволил да му се изплъзне от устата истината за външната политика на Пекин. В анализа се посочва, че неприличното и грубо изявление на Лю Шае за трите балтийски републики не е гаф или проява на известна независимост на китайско длъжностно лице. Думите на Лю, пише „Спектейтър“, трябва да се разглеждат такива, каквито са по същество: показателно признание за истинския начин на мислене на Пекин за международните отношения. А това е доста по-грубо и повече в стила на английския философ Томас Хобс, отколкото повечето европейци са склонни да приемат.

В своя трактат „Левиатан“ за структурата на обществото Хобс привежда доводи в полза на социалните контракти и управлението на абсолютен суверен. Хобс пише, че хаосът може да бъде избегнат само чрез силно централно управление и отрича правото на бунт към обществения договор, като взима под внимание и възможното разпадане на държавата.

Както изглежда, китайският ветеран в дипломацията олицетворява именно агресивния подход във външнополитическите отношения, илюстриран с предупреждението за „превъзпитанието“ на тайванците. А това събужда зловещото ехо на маоисткия и сталинисткия терор, подчертава „Спектейтър“. Оттук, според изданието, следва, че Пекин гледа на света през същата призма като Кремъл.

Вярно е, че казаното от Лю е в противоречие с по-„санираните“ изявления, идващи от китайското външно министерство, отчита „Спектейтър“. Пекинската „Позиция за политическо разрешаване на украинската криза“ отбелязва, че всички държави, големи и малки, силни и слаби, богати и бедни, са равноправни членове на международната общност. Лю поначало е в противоречие и с принципа, че следвоенната система на международно право е изградена, за да бъде крепител.

Реакцията на Европейския съюз, който се придържа към основаното на правила разбиране за международните отношения, е важна, особено след пътуването на президента Макрон до Пекин, анализира „Спектейтър“. Визитата на Макрон беше продиктувана от убеждението, че трябва да се прави разлика между руския и китайския подход към международните отношения: първият е безразсъден и агресивен а вторият – разсъдлив и насочен към бъдещето.