Ердоган се сблъсква със силна конкуренция на президентските избори

Реджеп Тайип Ердоган, който притежава почти неограничена власт в Турция, се кандидатира за още един мандат на президентските и парламентарните избори на 14 май.

Страната се намира в тежка икономическа криза и се затруднява с възстановяването от опустошителните земетресения, а социологическите проучвания предполагат напрегната надпревара, която може да застраши неговите 20-годишно управление, най-дългото в историята на Турция, пише Bloomberg.

Земетресенията причиниха смъртта на десетки хиляди хора, а реакцията на правителството предизвика тежки критики. Избирателните правила бяха пренаписани, за да дадат предимство на Ердоган и неговите съюзници. Критиците на президента възразяват срещу решението на избирателната комисия Ердоган да се кандидатира отново.

Критики за земетресенията

Срутването на 173 хил. сгради съживи оплакванията, че на строителите е било позволено да пожертват безопасността в полза на скоростта на изграждането на сградите и спестяването на разходи по време на строителния бум.

На властта ѝ е било известно, че са спестявани материали и са премахвани носещи елементи на сградите най-вече на партерите за магазини и паркинги и са правени промени в носещите стени.

Оцелелите след трусовете и опозиционните партии казват, че правителството не е реагирало адекватно на едно от най-лошите природни бедствия в Турция. Ердоган призна, че е имало трудности при изпращането на спешна помощ на фона на суровите зимни условия във всичките 11 засегнати провинции. Анкара настоява обаче, че към момента на бедствието е била ангажирана всичката възможна помощ.

Предизвикателства

Ердоган се възприема като все по-авторитарен лидер, след като през 2018 г. концентрира властта в президентството.

Изборите ще се провеждат в разгара на най-тежката криза с разходите за живот от две десетилетия.

Ердоган остава най-популярният политик в Турция, но неговата Партия на справедливостта и развитието губи подкрепа сред бедните, които някога бяха сред най-твърдите ѝ поддръжници.

Въпреки че опозиционните партии в Турция рядко координират стратегията си, този път Ердоган е изправен пред сериозно предизвикателство от шестпартиен опозиционен блок, както и от отделна, прокюрдска политическа група.

Защо инфлацията в Турция е толкова висока

Инфлацията в Турция се забави до 50,5% през април, след като през октомври достигна 24-годишен връх от 85,5%. Затварянията по време на пандемията и войната в Украйна подхраниха инфлацията в много страни, но нетрадиционните икономически възгледи на Ердоган засилиха проблема в Турция.

Много централни банки увеличават лихвените проценти, за да се борят с инфлацията. Ердоган обаче заема неортодоксалната позиция, че това има обратен ефект. Под неговия натиск централната банка на Турция намалява лихвите.

В предизборните си обещания, които ще тестват фискалното здраве на страната, Ердоган казва, че иска да защити покупателната способност на гражданите чрез значително увеличаване на пенсиите, заплатите на държавните служители и минималната заплата.

Кой ще конкурира Ердоган

Шестпартийният съюз номинира Кемал Кълъчдароглу, лидер на най-голямата партия в коалицията, за президент. Прокюрдската Демократична партия на народите даде знак, че по-скоро ще го подкрепи, отколкото да издигне свой кандидат.

Кандидатите за президент се нуждаят от повече от 50% от гласовете, за да спечелят на първия тур, в противен случай ги очаква балотаж две седмици по-късно. Балотаж е възможен, тъй като десноцентристкият кандидат Мухарем Индже, бивш съюзник на Кълъчдароглу, вероятно ще раздели гласовете на опозицията.

Синан Оган е другият кандидат, подкрепен от група националистически партии.

Какъв е проблемът с кандидатурата на Ердоган

Критиците на турския президент казват, че той нарушава конституцията, която ограничава президентите до два последователни петгодишни мандата освен ако парламентът не свика предсрочни избори по време на втория мандат.

Длъжностни лица в администрацията на Ердоган казват, че въпреки че той е бил избиран за президент два пъти от 2014 г. насам, преминаването към президентска система през 2017 г. означава, че вота през 2018 г. технически е първият му мандат съгласно ревизираната конституция.

Допустимостта на Ердоган като кандидат беше приета от Върховната избирателна комисия на страната, която има последната дума по въпроса.

Какви са перспективите пред парламента

Проучванията сочат, че партията на Ердоган и нейният по-малък партньор, Партията на националистическото движение, може би няма да успеят да запазят парламентарното мнозинство, което спечелиха на последните избори през 2018 г.

Техните перспективи ще се подобрят, ако те и други малки съюзници се съгласят да издигнат кандидати за парламента в листи за сътрудничество. Турската система на пропорционално представителство предпочита съюзи и по-големи партии пред по-малките.

Демократическата партия на народите, която в момента е третият по големина блок в парламента, е изправена пред потенциална забрана по обвинения във връзки със сепаратистки кюрдски екстремисти. Партията обаче може да успее да заобиколи забраната, като издигне кандидати за парламент от листата на друга прокюрдска група, Зелената левица.

Демократическата партия на народите е обект на държавна репресия от 2015 г., когато нейните изборни победи за кратко костваха на партията на Ердоган доминацията ѝ в парламента.

Как се промениха изборните правила в Турция

Поправките, които влязоха в сила на 6 април, освобождават президента от забраната министрите да използват държавни ресурси, за да организират своите кампании или да присъстват на митинги.

Намалява се също така процентът от общите гласове, които една партия трябва да спечели, за да влезе в парламента, на 7% от 10%. Така или иначе по-малките партии трудно могат да спечелят места сами, което ги принуждава да се кандидатират с листи, доминирани от по-големи съюзници.