Европа опипва пътя към нови отношения с Китай от позицията на световна сила

Мистерията остава, пише за Financial Times Силви Кауфман, редакционна директорка и колумнистка на Le Monde.

Нито един от петимата европейски лидери, които посетиха Пекин, откакто Китай сложи край на политиката си за нулев Covid, не успя да разсее облака от неяснота относно истинските намерения на Си Дзинпин спрямо Русия и Украйна. Дори Еманюел Макрон, президентът на Франция, който прекара шест часа с китайския лидер по време на скорошно тридневно държавно посещение и към който за част от разговорите се присъедини председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Олаф Шолц, германският канцлер, беше първият, който се втурна към Пекин миналия ноември. Всичко, което получи, освен възобновяването на икономическите и търговски контакти на високо ниво, беше напомняне в неясно формулирано изявление, че Китай се противопоставя на използването на ядрени оръжия. Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, го последва няколко седмици по-късно, докато китайските и руските военновъздушни сили провеждаха съвместни учения. Той получи думи на подкрепа за „посредническите усилия“ на ЕС – които не съществуваха.

После, през март, пристигна испанският премиер Педро Санчес. Според вестник El Mundo китайският лидер е стигнал дотам, че в разговора им е признал, че Украйна е суверенна държава и има право на съществуване. Но в кои граници? А и понятието суверенитет може да бъде обект на тълкуване. В края на краищата в съвместно изявление след срещата на високо равнище Путин-Си на 4 февруари 2022 г. Русия и Китай заявиха, че са истинските пазители на демокрацията.

Сигурно никой не е очаквал Макрон да се отчая след тези неуспешни опити? Именно той беше този, който се опита - и не успя - да убеди Доналд Тръмп да се придържа към ядреното споразумение с Иран; той също се опита - и не успя - да откаже Владимир Путин от започването на война. Но той не е загубил вяра в силата си на убеждаване. Той вярва, че Китай е единствената страна, която може да повлияе на Русия по отношение на войната в Украйна, за добро или лошо. Китай, каза френски представител, може да промени играта - струваше си да опитаме отново. Привличането на Фон дер Лайен показа, че това не е само френско, но и европейско усилие - въпреки че китайците показаха собственото си чувство за политическа йерархия, обсипвайки френския държавен глава с помпозни церемонии, като същевременно демонстрираха много по-скромно отношение към председателя на ЕК.

Си Дзинпин може да е в състояние да промени играта, но той крие картите си. Французите не очакваха той да осъди нахлуването на Русия в Украйна; посещението на китайския лидер в Москва през март доказа трайната сила на тяхното „приятелство без граници“ (въпреки че то е асиметрично). Ранните надежди за посредническа роля на Китай също бяха изоставени.

Но Париж все още смяташе, че Китай може да играе „основна роля“ при „дефинирането на условия“ за изход от конфликта. Даването на гаранции, че няма да предостави на Русия оръжия, определено би помогнало. Разговор по телефона с президента на Украйна Володимир Зеленски също би бил полезен, посочиха Макрон и Фон дер Лайен.

Винаги хлъзгав, Си Дзинпин не отхвърли исканията им, нито ги прие явно. Оръжия? „Това не е нашата война“. Обаждане на Зеленски? Ще го направи, каза той, „когато времето и условията са подходящи“. Си също така не осъди разполагане на ядрени оръжия в Беларус, планирано от Путин.

В остра реч наскоро относно амбицията на Китай да стане „най-могъщата държава в света“ Фон дер Лайен отбеляза, че „начинът, по който Пекин продължава да третира войната на Путин, ще бъде определящ фактор за развитието на отношенията между ЕС и Китай“.

Въпросът наистина доминираше при нейното посещение и разговорите на Макрон, но залозите бяха още по-високи. Попаднала между чука и наковалнята, Европа се опитва да прецени намеренията на Китай в критичен момент в опасно напрегнатите китайско-американски отношения. Последователността от срещи на европейските лидери със Си контрастира поразително с отсъствието на американски гости.

Войната в Украйна едновременно укрепи трансатлантическия съюз и тласна Русия в обятията на Китай, като останалият свят се почувства изоставен. Европейските лидери признават, че в официалното тристранно определение на ЕС от 2019 г. за Китай като „партньор, конкурент и системен съперник“, съперничеството сега до голяма степен засенчва партньорството. Въпреки това Берлин, Париж и Брюксел искат да „намалят риска“ в отношенията с Китай, а не да се „отделят икономически“ от него.

Фон дер Лайен е права: светът и Китай се промениха драматично през последните три години. Но също и Европа. Пандемията, заедно с катастрофалната „дипломация на маските“ от Пекин (опит за геополитическо лидиране чрез медицински доставки по време на коронавируса – бел. прев.) и „вълчите“ лекции от китайски посланици, дадоха на европейските правителства урок относно зависимостта. Опитът на Китай да навлезе в Централна и Източна Европа чрез своята инициатива „Пояс и път“ и чрез агресивен дипломатически подход предизвика обратна реакция.

Сега ЕС разработва инструменти, за да се защити от чужда намеса. Освен това се учи да се държи като световна сила. Твърдите думи на Фон дер Лайен и Макрон в Пекин може би са изненадали китайското ръководство.

Но с Макрон пътуваха повече от 50 главни изпълнителни директори; Китай е най-големият търговски партньор на ЕС. Един по-напорист Китай и една по-отстояваща се Европа сега се опитват да намерят общ език в свят, в който геополитическите реалности се сблъскват с икономическите интереси.