Мярката за надценка при храните няма да засегне бизнеса на търговците в сериозна степен. Това заяви министърът на икономиката Никола Стоянов относно предложението от 17 групи хранителни продукти да има по един артикул на трайно ниска цена чрез прилагане на таван на надценката от 10%.
Предложението на служебния кабинет е от миналата седмица. То предвижда продукти от 17 основни вида храни да се предлагат от търговците с максимална надценка от 10%. Списъкът включва: ориз, брашно тип 500, хляб „Бял“, хляб „Добруджа“, свинско месо – охладено, пилешко месо, прясно мляко, кисело мляко, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, млечно масло, слънчогледово масло (олио), захар, зрял боб и др.
Нормативният акт ще се прилага за срок от шест месеца и само за търговци с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв. Таванът на надценките при някои храни ще стане факт, ако депутатите от новото 49-ото Народно събрание го одобрят, тъй като засега е за предварително обсъждане.
По думите на министъра на икономиката Никола Стоянов „първоначалният анализ показва, че няма да се засегне пазарът сериозно“, защото се фиксират от 17 продуктови групи по един артикул.
„В групите като кашкавал, мляко, кисело мляко, сирене в големите магазини има над 20 артикула. Това, че един от тях ще е с трайно ниска надценка и добра цена, няма да засегне бизнеса на търговците в сериозна степен. Ние искаме да гарантираме на хората, че ще има по един артикул от продуктова група, който те ще могат да си позволят", обясни по Нова телевизия министърът. И допълни, че надценките по магазините в момента са 70-80%.
Мярката ще се отнася само за големите хранителни вериги, подчерта той. Те ще са задължени да подават информация кой продукт са избрали да намалят. Намалените продукти ще имат еднакъв етикет.
Въпреки че надценката е една и съща, има вероятност крайните цени на щанда да са различни. „Цената не е задължително да е една и съща. Просто надценката трябва да е в рамките на до 10%. Може в единият магазин да преценят, че могат да продават и на по-ниска надценка, в другия да е на тавана 10%. Това се отнася до логистика", каза министърът.
Търговците ще са задължени да поддържат наличност на продукти в магазините с надценка до 10%. Ако не го правят, са предвидени глоби, припомни Никола Стоянов.
„Ако наличността от конкретния продукт свърши, например на яйца М, те ще могат да прехвърлят тази надценка върху следващия най-евтин продукт в категорията", поясни икономическият министър.
Икономистите на се единни относно ползите и вредите от тавана на надценките при някои храни. Според някои в тавана на надценките има логика, защото ще засегне само крайната фаза на формиране на цената, а според други това е мярка от плановата икономика.
„Това, което се предлага, толкова лъха на жив социализъм, че е впечатляващо как 30 години по-късно на някого му хрумва подобно нещо“, коментира по bTV финансистът Любомир Дацов.
По думите му в проектозакона има неща, които са на ръба на закона, като това търговците да се делят на малки и големи. 10% надценка означава да накараш някой да продава на два пъти по-ниска цена, отколкото са му разходите, допълни Дацов и попита кой ще поеме тази разлика.
Според него мярката няма да окаже влияние върху цените и потреблението на хората, защото няма да има влияние върху пазара. Мярката ще има толкова ефективност, колкото и правителствения сайт за сравнение на цените - foodprice.bg, отбеляза икономистът.
Според него с всички тези политики, които се предприемат за таван на надценката, се отблъскват инвеститорите, защото така се показва, че условията за правене на бизнес в България са неблагоприятни.
Икономистът е на мнение, че държавата трябва да поддържа условията за бизнес, който да бъде равнопоставен за всички. Държавата трябва на първо място да оправи собствените си търговски предприятия, каза той.
Според главния икономист на КНСБ Любослав Костов обаче нещата не са толкова крайни. Той заяви, че в тавана на надценките има логика.
Той поясни, че става дума за 17 типа стоки, тоест един от 200 вида кашкавал и един от 200 вида хляб ще бъде с 10% надценка. „Големите търговски вериги, бидейки монополисти в голяма степен на тези стоки от малката потребителска кошница, няма да бъдат сериозно засегнати“, посночи Костов.
По думите му в други държави има таван на цените, което е крайна мярка, но в тавана на надценките има логика, защото ще засегне само крайната фаза на формиране на цената.
Любослав Костов уточни, че това не е най-доброто, което може да се направи за високите цени на храните, но служебното правителство се опитвало да предприеме някакви мерки и лично той няма да разкритикува тази мярка.
Костов допълни, че когато се сформира 49-ото Народно събрание, депутатите трябва да приемат дефиниция за спекула.