Турският Ганди може да има нужда от съвет от Линкълн

Докато турската предизборна кампания навлиза във финалния си етап, група съперници е решена да разбие надеждите на Реджеп Ердоган за продължаване на управлението му за трето десетилетие. На 14 май избирателите на практика ще трябва да изберат между един все по-авторитарен президент и квадрумвират от опозиционни лидери, решени не само да победят президента, но и да ограничат властта на позицията му, пише колумнистът на Bloomberg Боби Гош в материал.

Опозиционният кандидат за президент е лидерът на Републиканската партия Кемал Кълъчдароглу – ветеран политик, на когото обаче му липсва харизма. Той обаче е подкрепен от трима други лидери, на които това качество им е в изобилие: Мерал Акшенер от Партията на доброто и популярните кметове на Анкара и Истанбул Мансур Яваш и Екрем Имамоглу.

Те заедно представляват най-голямото предизвикателство досега, пред което Ердоган се е изправял, и се обединяват, когато президентът и дълго управлявалата му Партия на справедливостта и развитието (ПСР) са особено уязвими. Широкоразпространено е негодуванието от незадоволителното състояние на държавната икономика, както и гневът от недостатъчния отговор на правителството след тежките земетресения, ударили Югоизточна Турция в началото на февруари.

Според социологическите проучвания опозиционната коалиция, известна като Национален алианс, води пред Народния алианс на ПСР. Сред тези, обзалагащи се за резултатите, чуждестранните инвеститори и трейдърите на облигации показват признаци на оптимизъм, че епохата на Ердоган може би е към края си.

Какво обаче ще дойде на нейно място? Единственото сигурно предположение е промяна в тона на върха на управлението. Докато Ердоган е известен с войнствеността си, Кълъчдароглу е оприличаван на Махатма Ганди заради свръхестественото си спокойствие – дори може да се каже, че има някаква, макар и малка, физическа прилика.

Но за да задържи съюзниците си, Кълъчдароглу ще се нуждае от уменията на друга историческа фигура: Ейбрахам Линкълн. Също както отбора противници, предвождани от американския президент по време на Гражданската война, така и четиримата турски лидери са далеч от това да могат да се нарекат приятели: всеки таеше надежда да стане президент.

По ирония на съдбата сега четиримата се събраха, за да отслабят правомощията на институцията. Може би най-значимото обещание в общата изборна платформа на опозицията е завръщането към парламентарната форма на управление – обратно на промяната, която Ердоган постигна с референдум през 2017 г.

Това обаче е обещание, което може да не са способни да спазят. За да бъде направена тази промяна, Кълъчдароглу ще трябва да спечели президентския пост, а Националният алианс - три пети от парламента. Това е малко вероятно. Обикновено мнозинство ще е достатъчно за свикването на нов референдум, но Ердоган и ПСР ще се борят със зъби и нокти.

Все пак, ако Кълъчдароглу спечели президентския пост, той ще може доброволно да се откаже от някои правомощия, които Ердоган си извоюва, и да подсили институциите, които той осакати. Добро начало би било възстановяването на незамисимостта на централната банка, която през последните години стана обект на нарастващ контрол от президентския дворец. Паричната политика трябваше да се огъне под напора на нетрадиционните икономически схващания на Ердоган за лихвените проценти, които доведоха до висока инфлация, поевтиняваща валута и липса на инвеститорско доверие в турската икономика.

През последните пет години чуждестранните инвеститори изтеглиха над 60 млрд. долара от облигационните и фондови пазари и намалиха притежанията на деноминирани в лири активи до най-ниското им равнище някога. Чуждестранната собственост на облигации в лири се сви до 1,2 млрд. долара миналия месец от 72 млрд. долара през 2013 г., показват данни от централната банка. Делът на чуждестранните собственици на акции пък е намалял до 29% от исторически средните стойности от 61% показват официални данни.

Една независима централна банка е от съществено значение за реформите в турската икономика, които всички от турската опозиция признават за необходими. „Настоящата система не е устойчива“, коментира Билге Йълмаз, професор по финанси в Wharton School в Университета в Пенсилвания, който е и съветник на Акшенер. Йълмаз се очаква да получи водеща икономическа роля във властта, ако опозицията спечели.

Разбира се, не всички предизвикателства, очакващи Кълъчдароглу, ако стане президент, ще са по вина на Ердоган. Някои биха дошли от амбициите и дневния ред на неговия екип от противници.

Четиримата се различават по политическа идеология: Кълъчдароглу и Имамоглу са социалдемократи, Акшенер е националистка, а Яваш премина от втория лагер към първия. Акшенер, наричана от привържениците си „Асена“, или вълчица, е постоянен риск от отцепване. През март тя напусна квадрумвирата, но после бе върната обратно от останалите. Двамата кметове пък вероятно ще влязат в надпревара за наследник на Кълъчдароглу начело на партията.

Ако Кълъчдароглу наистина победи, другите трима ще се очаква да станат вицепрезиденти – необичайна, нестабилна уговорка за което и да е било правителство. Управлението им би било също толкова трудно, колкото и справянето с наследството на предишния президент. Кълъчдароглу може да поиска да започне да чете спечелилата награда „Пулицър“ книга на Дорис Киърнс Гудуин за президентството на Линкълн веднага.