Русия след Путин може да е като Сърбия след Милошевич

Войната в Украйна е колкото милитаристична, толкова психологическа и политическа, както демонстрира Володимир Зеленски, когато прогнозира, че „хищниците“ в управляващите кръгове на Русия един ден ще убият Владимир Путин, пише редакторът за Европа на Financial Times Тони Барбър.

Разбира се, украинският президент няма да пролее сълзи, ако Путин го застигне съдбата на Юлий Цезар, заклеймен като диктатор и намушкан от членове на римския сенат. Зеленски обаче не привежда никакви доказателства в подкрепа на прогнозата си и основната му цел да я направи изглежда е била да насърчи военните усилия на Украйна, като посее повече семена на подозрение в параноичната почва на кремълската властова политика.

Въпреки това западните правителства и специалистите по Русия обмислят кой евентуално може да замени Путин, както и политиката, която може да следва един нов режим. Путин потвърди, че президентските избори в Русия ще се проведат догодина, състезание, в което - ако се кандидатира - победата му е сигурна. След още един шестгодишен мандат управлението му ще достигне 30 години, повече от това на Йосиф Сталин в периода 1924-1953 г.

Все пак Путин навърши 70 години през октомври. Колкото по-дълго остава на поста, толкова по-голям става въпросът за наследяването. За да разберете как може да изглежда Русия след Путин, помислете за Сърбия след управлението на силовия лидер Слободан Милошевич. Той падна от власт през 2000 г. след разпалването на войни в бивша Югославия, както Путин направи в бивши съветски републики като Грузия и Украйна.

Сходни болки измъчваха Милошевич и Путин: разпадането на многонационална държава, в която една националност - сърбите в Югославия и руснаците в СССР - имаха надмощие; статутът на етническите сръбски и руските малцинства в новите независими държави; и решимостта да се контролира конкретно една територия – Косово в случая на Сърбия и Крим за Русия – която въплъщава националната идентичност и историческата гордост.

Милошевич почина през 2006 г. по време на съдебен процес за предполагаеми военни престъпления. Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин през март във връзка с принудително извеждане на деца от Украйна.

Сърбия след Милошевич вече не беше войнолюбива, хипернационалистическа държава. Но тя се превърна в демокрация с недостатъци и остана в противоречие със Запада, особено по отношение на Косово и външната политика, която включва топли отношения с Русия и Китай. Общественият живот при Александър Вучич, който от 2014 г. заема поста първо на министър-председател, а сега на президент, е белязан от концентрация на власт, покровителство и медийно влияние в неговата Сръбска прогресивна партия.

Подобни условия могат да възникнат в Русия след Путин. Никой бъдещ лидер на Кремъл изглежда няма да се откаже от претенциите на Москва към Крим, какъвто и да е резултатът от войната в Украйна. Като много по-голяма сила от Сърбия Русия със сигурност няма да приспособи външната си политика според Запада. Управляващата група ще си гарантира националните избори винаги да я държат на власт, дори ако гласуването стане по-малко оркестриран ритуал, отколкото при Путин, и повече внимателно управлявано състезание, както при неговия предшественик Борис Елцин.

Както и в Сърбия, завоят към либерална демокрация в западен стил в Русия не е вероятен в близко бъдеще. Единственият премиер на Сърбия след Милошевич, който прегърна тези ценности, беше Зоран Джинджич. Той беше убит през 2003 г. Рядък виден политик, който като цяло ги подкрепяше в Русия на Путин, беше Борис Немцов. Той беше застрелян близо до Кремъл през 2015 г.

Всъщност една от характеристиките на сръбската политика след Милошевич е съществуването на ултранационалистическа опозиция. Това държи управляващия елит нащрек, правейки официалното признаване на независимостта на Косово почти немислимо – дори ако Вучич се почувства склонен да тръгне по този път, което е съмнително. Вучич започва политическата си кариера под крилото на Воислав Шешел, краен националист, защитник на великосръбската държава, осъден от международен съд през 2018 г. за военни престъпления.

По същия начин има ултранационалистическа тенденция в руската политика, някога твърде непокорна за вкуса на Путин, но сега с по-силен глас заради войната в Украйна. Доколкото елементи от влиятелните военни кръгове и тези на службите за сигурност ѝ симпатизират, тя изглежда със сигурност ще играе някаква роля в определянето на тона на бъдещата руска политика.

Можем само да гадаем кой ще наследи Путин. Ако се съди по опита на Сърбия обаче, дори краят на авторитаризма на Путин и войната му в Украйна няма да донесат нито истинска демокрация на Русия, нито гладки отношения със Запада.